4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№281
С., 12.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3648 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. П., приподписана от адвокат В.С., против решение № 328 от 25.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1461 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав, с което е обезсилено решение от 17.01.2012 г. по гр.д. № 378/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-6 състав и е прекратено съдебното производство по предявените от А. В. П. против [фирма], гр. К. иск за установяване право на собственост чрез десет годишно давностно владение, текло в периода 1.07.1996 г. – 30.05.2006 г. и 26.10.2007 г. – 27.10.2007 г. на недвижим имот, в състоянието преди незаконното й изваждане от него на 24.01.2008 г., представляващ апартамент № * /с променена номерация № */, находящ се в [населено място], втори етаж /без партера/ на сградата, втора група, с вход от [улица]/вх.*/ от * кв.м., ведно с избено помещение, находящо се в мазето на сградата от * кв.м. и таванско помещение в тавана от * кв.м., ведно с */* ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ *, кв.* по плана на [населено място], м.”З. Б 5-3”; за признаване за установено, че след незаконното изваждане от горния имот на 24.01.2008 г. и незаконното разрушаване на надземната част на сградата е собственик на избено помещение и на * ид.ч. от неразрушената подземна част на сградата и от правото на собственост на земята и за осъждане на [фирма], [населено място] да премахне оградата към [улица]на УПИ *, кв.* по плана на [населено място], м.”З. Б 5-3”, да не пречи да извърши необходимите строителни работи за възстановяване на мазето й, както и да го ползва без ограничаване на достъпа до общите части на основите и парцела, както и да преустанови извършването на нарушения, изразяващи се в посегателства върху имота, представляващ мазе, както препястването до него чрез поставяне на ограждения на УПИ *, кв.* по плана на [населено място], м.”З. Б 5-3”.
Ответникът по касационната жалба Консорциум „А.” О., [населено място] не е подал писмен отговор.
В. съд е изложил съображения, че предпоставка за допустимостта на установителния иск, предявен по реда на чл.124, ал.1 ГПК е наличието на интерес от установяването на спорното между страните право, което е демострирано с оспорване правото на собственост от ответната страна. По принцип интересът от търсената с иска защита е процесуална предпоставка за допустимостта на всички искове, но изискването е да е налице интерес от установяването като предпоставка за допустимост на установителния иск, е изрично подчертано в чл.124, ал.1 ГПК, тъй като само чрез него може да се обособят онези гражданскоправни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата, легитимирани да го търсят. За да съществува интерес от предявяването на установителен иск за собственост е достатъчно претендираното от ищеца право да се оспорва, като по този начин нормалното му упражняване е смутено. Такъв иск е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иска за постановяване на друго решение за постигането му. В настоящия случай се претендира установяване на право на собственост върху несъществуващ вече недвижим имот и то към минал момент. Законодателят е признал правен интерес от установяване на право на собственост към минал момент само в изрично предвидени от закона случаи – например чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и други реституционни закони. В случая такава хипотеза не е налице, поради което искът е недопустим. Недопустим е и искът за установяване на правото на собственост върху мазето, което е принадлежност към жилището и за което се твърди, че още не е разрушено, както и за идеални части. Като обусловен от установителния иск за собственост, недопустим се явява и негаторния иск за осигуряване на достъп до процесното мазе.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали е недопустим иск по чл.109 ЗС за осигуряване достъп до дворното място и неразрушената част от сградата, ако надземната част на сградата, в която се е намирал собствения на ищеца обект, е разрушена. С определение № 232 от 1.06.2010 г. по гр.д. № 133/2010 г., ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК по отношение на спор, касаещ обект в процесната и по настоящото дело разрушена сграда, е прието че е допустим иск за собственост и преустановяване на неоснователните въздействия върху имотите и възстановяването им в предишното положение, тъй като неоснователно по смисъла на чл.109, ал.1 ЗС е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и не се основава на законна разпоредба, ограничаваща това право, като собственикът може на общо основание да иска по съдебен ред признаването и зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и въздържането от неоснователни въздействия и посегателства.
Въпросът е относим към извода на съда за недопустимост на иска за собственост и иска по чл.109 ЗС, касаещи * ид.ч. от процесния УПИ *, кв.* [населено място]. В тази си част обаче въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила. Видно от представената при предявяване на исковете данъчна оценка /лист 73 от гр.д. № 43607/2010 г. на СРС/ данъчната оценка на * ид.ч. от УПИ *, кв.* [населено място] е 1039.40 лв., съответно на основание чл.69, ал.1, т.2 ГПК тази сума се явява цена на установителния иск за собственост на идеална част от дворното място и иска по чл.109 ЗС за преустановяване действията по препятстване достъпа до дворното място, поради което решението по тези искове не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК и касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване въпроса за релевантността на мораториума за спиране давността върху общински имоти след продажбата им на частни лица, тъй като същият касае основателността на предявените искове и съдът, приемайки, че са недопустими не се е произнесъл по него.
От твърденията, че в първото съдебно заседание въззивният съд, заявявайки, че корегира пропуска на първоинстанционния съд да изготви доклад по делото и да даде указания на страните, е изготвил доклад, в който е дал указания в съвсем друга насока от въпроса, който е решил с решението си, не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, свързан с правомощията на въззивния съд и относим към извода за недопустимост на исковете.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 3229 от 21.03.2013 г. на А. В. П. против решение № 328 от 25.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1461 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав в частта, с която е обезсилено решение от 17.01.2012 г. по гр.д. № 378/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-6 състав и е прекратено съдебното производство по предявените от А. В. П. против [фирма], гр. К. иск за установяване притежание на право на собственост чрез десет годишно давностно владение, текло в периода 1.07.1996 г. – 30.05.2006 г. и 26.10.2007 г. – 27.10.2007 г. на * ид.ч. от правото на собственост на УПИ *, кв.* по плана на [населено място], м.”З. Б 5-3” и за осъждане на [фирма], [населено място] да премахне оградата към [улица]на УПИ *, кв.* по плана на [населено място], м.”З. Б 5-3” и да не пречи да ползва парцела без ограничаване на достъпа.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 25.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1461 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав в частта, с която е обезсилено решение от 17.01.2012 г. по гр.д. № 378/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-6 състав и е прекратено съдебното производство по предявените от А. В. П. против [фирма], гр. К. иск за установяване притежание на право на собственост чрез десет годишно давностно владение, текло в периода 1.07.1996 г. – 30.05.2006 г. и 26.10.2007 г. – 27.10.2007 г. на недвижим имот, в състоянието преди незаконното й изваждане от него на 24.01.2008 г., представляващ апартамент № * /с променена номерация № */, находящ се в [населено място], втори етаж /без партера/ на сградата, втора група, с вход от [улица]/вх.*/ от * кв.м., ведно с избено помещение, находящо се в мазето на сградата от * кв.м. и таванско помещение в тавана от * кв.м., ведно с * ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ *, кв.* по плана на [населено място], м.”З. Б 5-3”; за признаване за установено, че след незаконното изваждане от горния имот на 24.01.2008 г. и незаконното разрушаване на надземната част на сградата е собственик на избено помещение и на * ид.ч. от неразрушената подземна част на сградата и за осъждане на [фирма], [населено място] да не пречи да извърши необходимите строителни работи за възстановяване на мазето й, както и да преустанови извършването на нарушения, изразяващи се в посегателства върху имота, представляващ мазе, както препястването до него чрез поставяне на ограждения на УПИ *, кв.* по плана на [населено място], м.”З. Б 5-3”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: