Р Е Ш Е Н И Е
№562
София, 16.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1296 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 ГПК във връзка с 218а и сл. ГПК /отм./.
Образувано е след отмяна с решение № 618/10 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 260/2010 г., ВКС, І г.о. на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 529 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 717/2008 г., ВКС, ІV г.о по касационна жалба на Ж. Н. Ц., Д. В. Г., З. А. Н., В. А. Н., Г. Р. А. и В. Р. Г. /последната починала на 27.01.2009 г. и заместена от наследника си по закон Р. П. П./ против решение № 326 от 25.10.2007 г., постановено по гр.д. № 195 от 2007 г. на О. съд-Добрич, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 125 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 163/2004 г. на Р. съд-Каварна и е постановено друго за признаване за установено в отношенията между Р. И. Г., Ж. Н. Ц., Д. В. Г., З. А. Н., В. А. Н., В. Р. Г. и Г. Р. А., че процесната нива с площ 118.993 дка и пасище от 3.999 дка в землището на[населено място], [община], възстановени в полза на наследници на Р. и Н. А. по преписка № 2924/24.02.1992 г. с решение № 1626/10.02.1992 г. на ПК при Община[населено място] към момента на коопериране на земеделското стопанство 3.09.1950 г. в[населено място] са принадлежали на всички наследници на наследодателя Г. А. И., поч.10.09.1970 г., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца Р. И. Г. разноски по делото в размер на 897 лв.
В касационната жалба се поддържат касационните основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./, тъй като съдът не е обсъдил всички доводи на ответниците и всички представени по делото доказателства, а част от доказателствата са тълкувани превратно, поради което е стигнал до незаконосъобразен извод относно собственика на процесните земеделски земи към момента на тяхното внасяне в ТКЗС. Допълнително са наведени доводи за недопустимост на решението, поради липса на правен интерес, тъй като имотите не са заявявани по административен ред от наследниците на Г. А. И. и поради нередовност на исковата молба, с оглед липсата на надлежна индивидуализация на имотите. Касаторите искат да се обезсили атакуваното решение и да се прекрати производството по делото, евентуално същото да се отмени и да се постанови друго за отхвърляне на исковата претенция, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, като им се възстановят и направените по делото разноски.
Ответникът Р. И. Г. оспорва касационната жалба, като претендира възстановяване на направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Ищецът е твърдял, че общият на страните наследодател Г. А. И. е бил собственик на процесните имоти въз основа давностно владение от 1919 г., както и на приживна делба-дарение от своя баща от 1930 г. Ответниците са оспорили иска с твърдение, че делбата от 1930 г. е нищожна, поради липса на нотариална форма, а от 1936 г. техните наследодатели са владели имотите въз основа на приживна делба в устна форма, направена от Г. А. И..
Съдът е приел за установено, че страните са правоприемници на Г. А. И., починал 10.09.1970 г. и оставил седем деца, като ответниците са наследници на синовете му Н. Г. А., поч.1974 г. и Р. Г. А., поч.1995 г., на чието име процесните имоти са възстановени с решение на ПК-Ш. от 1994 г. Въз основа на писмените доказателства: договор за подялба от 1930 г., по който Г. А. И. получава четири ниви с обща площ 126.200 дка, а съпругата му пет ниви общо от 123 дка, декларацията на Г. А. И. за притежавани непокрити недвижим имоти от 1940 г. и тази на съпругата му от 1940 г., заявление за приемане в ТКЗС от 15.08.1950 г. на Г. А. И. с отразяване, че внася 173 дка, декларация на сина му Н. А. от 1950 г., че отстъпва на баща си 61 дка земя за внасянето й в ТКЗС от негово име; удостоверение, че към май 1943 г. Н. и Р. А. са подготвили 60 дка земеделска земя за засяване, удостоверение, че същите не са внесли земеделска земя в ТКЗС-с.К., както и на свидетелските показания /като съдът е дал вяра на свидетелите на ищеца и е приел за недостоверни показанията на свидетелите на ответниците, тъй като са противоречиви, неточни и заинтересовани и противоречат на писмените доказателства/ и на експертното заключение за идентичност на земите по договора от 1930 г., декларациите от 1940 и 1949 г. и тези възстановени с решението на ПК-Ш. от 1994 г., е направен извод за основателност на иска. Макар договора за подялба от 1930 г. да е нищожен, тъй като не е спазена изискуемата от чл.794, ал.1 вр. чл.812 от приложимия Румънски граждански закон от 1864 г. нотариална форма, същият се явява доказателство за началния момент за започнато давностно владение от общия наследодател. Страните не спорят, че произходът на земеделската земя е именно от Г. А. И., като е установено, че същият я е декларирал през 1940 г. и с нея е приет в ТКЗС през 1950 г., а следователно я е придобил по давност чрез владение от 1930 до 1950 г. Изложени са съображения, че не е доказано наследодателите на ответниците да са осъществявали владение на процесните земеделски земи в периода 1936-56 г., а подаването на декларация към 1949 г. не е доказателство и не обосновава извод за собственост и своене на имотите.
Въззивното решение е процесуално допустимо, обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и е правилно.
Представеното в настоящото производство от касаторите и прието с оглед т.9 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС удостоверение № ВС-28-1223 от 16.11.2007 г. на ОСЗ-гр.Ш., не установява твърдяната липса на правен интерес, доколкото съдържа данни единствено какви имоти са възстановени на наследниците на Г. А. И. по подаденото заявление, но не и данни дали това са всички заявени имоти, поради което не може да се направи извод, че исковото производство е процесуално недопустимо.
Неоснователен е и довода за нередовност на исковата молба. В случая с оглед съществуващия спор – дали възстановените на името на Р. и Н. А. нива и пасище са били тяхна собственост към момента на кооперирането или собственост на общия наследодател Г. И. – и обстоятелството, че не са запазени и не могат да се установят старите реални граници, поради което собствеността е възстановена с план за земеразделяне, следва, че въведените с исковата молба твърдения относно площта на притежаваните от общия наследодател в землището имоти и че част от тях понастоящем са възстановени само на двама от синовете му, достатъчно индивидуализират предмета на правния спор.
Въззивният съд е разграничил спорните от безспорните факти и правилно е приел, че липсва спор за произхода на земеделските имоти от общия наследодател Г. А. И., каквото е правото значение на твърдението на ответниците, че наследодателите им са завладяли имотите след извършена от Г. А. И. неформална приживна делба. Тезата на ответниците, че наследодателите им са придобили собствеността чрез давностно владение от 1936 до 1956 г., се опровергава от установеното обстоятелство, че имотите са внесени в ТКЗС през 1950 г., към който момент не е изтекъл изискуемия съгласно чл.34 Закон за давността /отм./ двадесетгодишен срок, а в тази връзка правилно е преценено и доказателственото значение на декларацията от 15.08.1950 г., сочеща, че Н. А. отстъпва на баща си 61 дка. Неоснователни са доводите, че не е установена идентичност между имотите, получени през 1930 г. и тези които Г. А. И. е внесъл в ТКЗС, доколкото експертното заключение, изслушано в първоинстанционното производство не е оспорено и съответства на свидетелските показания, на които съдът е дал вяра.
Неоснователен е и довода, че съдът е излязъл извън спорния предмет, приемайки, че Г. И. е осъществил давностно владение от 1930 г., докато в исковата молба се посочва период на владение 1919-1938 г. Произнасянето е в рамките на заявеното от ищеца придобивно основание – давностно владение, а конкретния момент, от който е мотивирано, че е започнала да тече давността е свързан с преценка на представените доказателства.
В обобщение касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касаторите следва да възстановят направените от ответника по жалбата разноски за настоящото производство в размер на 395 лв., а искането му за възстановяване на разноски в производството по отмяна по гр.д. № 260/2010 г., ВКС, І г.о. е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326 от 25.10.2007 г., постановено по гр.д. № 195 от 2007 г. на О. съд-Добрич, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА Г. Р. А., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], В. А. Н., ЕГН [ЕГН],[населено място], бул.”Вл. В.” бл.21, вх.5, ап.8, Д. В. Г., ЕГН [ЕГН],[населено място], бул.”Вл.В.” бл.21, вх.5, ап.8, З. А. Н., ЕГН [ЕГН],[населено място], бул.”Вл.В.” бл.21, вх.5, ап.8, Ж. Н. Ц., ЕГН [ЕГН],[населено място], ул.”19-та” № 29, обл.П. и Р. П. П., ЕГН [ЕГН],[населено място], ул.”Р.” бл.20, вх.В, ет.3, ап.25 да заплатят на Р. И. Г., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица], вх.9, ап.131 разноски за настоящото производство в размер на 395 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: