3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№192
С., 23.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 158 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. Ф., приподписана от адвокат Н. Р., против решение № 543 от 2.12.2011 г., постановено по гр.д. № 816 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 2679/12.05.2011 г. по гр.д. № 1953/2010 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от С. Д. Ф. против [община] ревандикационен иск по отношение на УПИ *, УПИ * и имот *, при посочени площ и граници.
Ответникът по касационната жалба [община] не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира следното:
С. Д. Ф. е основал иска си на твърденията, че имотът /представлявал воден канал за захранване на две воденици, едната от които съществува и е възстановена заедно с * кв.м. със заповед № 121 от 18.11.1994 г. на кмета на [община], тъй като не е реализирано мероприятието, за което е била отчуждена/ е бил собственост на наследодателя му С. П. С. /С. попов Ф./, който го е притежавал по наследство и е вписан като собственик в разписния лист на [населено място], като същият е незастроен и не е отчужден по законоустановения ред. Ответната община е оспорила иска с твърдения, че два от урегулираните поземлени имота са собственост на други лица и има застрояване, а УПИ * е отреден за зелена площ, която е реализирана и е публична държавна собственост. В. съд след обсъждане на представените гласни и писмени доказателства е приел, че представеният нотариален акт от 1941 г. е неотносим за воден канал за захранване на воденици, т.е. за процесните имоти, налице са данни от 1942 г. за оценка на отчуждена по силата на регулационния план част от воденична вада, принадлежала на С. Ф., а и в документите като собственик е посочен С. Ф. и С. поп Ф., като не е установено идентичност между въпросните лица и наследодателят С. П. С., поч.23.10.1979 г. Със заповед № 121/18.11.1994 г. кметът на общината е „видоизменил” заповед № 19 от 15.03.1994 г., отменяйки акт № * от 19.01.1950 г. за национализиране на обект „в.” и * кв.м., като доколкото последните два акта не са представени не може да се прецени действителната воля и законосъобразността на заповедта. Липсват данни за нормативния акт, по силата на който конретния обект е бил национализиран, включително и приложимият реституционен закон, а и гласните доказателства не установяват наличието на правото на собственост в патримониума на наследодателя по отношение на процесните имоти /двамата свидетели сочат различни граници и не визират конкретния способ, въз основа на който имотът е бил придобит от наследодателя/. Не е доказано и владение от страна на ответника – писмените доказателства установят, че УПИ * и УПИ * са собственост н а други лица, различни от ответника, а УПИ * по действащия план на [населено място] е отреден за озеленяване, което мероприятие е осъществено.
К. счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позоваването на посочената хипотеза обаче е само формално. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изцяло възпроизвежда касационната жалба, съдържаща доводи, че доказателствата са обсъдени едностранчиво или не са обсъдени /например за идентичност на имената на С. П. Ф. и С. П. С./; че събраните по делото доказателства по категоричен начин доказват, че собствеността върху процесните имоти принадлежи на С. П. С., респективно на неговите наследници, че местата са незастроени и не е реализирано мероприятие и не са отчуждени по законоустановения ред, а същото се потвърждава по категоричен начин от разпитаните свидетели, чиито показания съдът неправилно и незаконосъобразно не е кредитирал; съдът е ограничил правото на ищеца да докаже собствеността, като не допуснал искането за оглед на място и разпит на свидетелите на място, нито искането за назначаване на експертиза и разпит на вещото лице на място; необосновани са изводите относно ползването на имотите, доколкото свидетелите на ответника потвърждават твърдението, че общината ползва имотите и те знаят, че тези имоти са общински, а и общината не представя акт за общинска собственост. Всички посочени доводи са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, въз основа на които се проверява правилността на въззивното решение, но които са неотносими в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК. При липса на формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК и възможност такъв да бъде уточнен от наведените твърдения и при липса на обосновка за наличието на непълнота, неяснота или противоречие в нормативната уредба или за необходимост от създаване на съдебна практика или нейната промяна, то не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 543 от 2.12.2011 г., постановено по гр.д. № 816 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: