О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1122
София, 29.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 846 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. А. Д. против решение № 90 от 23.02.2010 г., постановено по гр.д. № 5 по описа за 2010 г. на С. окръжен съд, с което са обезсилени решения от 16.01.2009 г. и 16.11.2009 г. по гр.д. № 370/2009 г. на Самоковския районен съд и е прекратено съдебното производство по предявените от Е. А. Д. против [община] и [фирма],[населено място] отрицателни установителни искове за собственост на поземлен имот-нива с площ от 2.153 дка, находяща се в местността „Р.”, землището на[населено място], представляваща имот № 00907 по картата на землището.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а [фирма],[населено място] не е изразил становище.
Въззивният съд е констатирал, че искът е основан на твърденията, че на наследници на А. Г. Д. е възстановена собствеността върху имота с решение № 24-3/4.09.2000 г. на ПК-С., от който момент ищцата го владее. [община] продала на [фирма] площ от 240 дка, в която попада и процесния имот, с договор от 3.07.2006 г. Прието е, че с оглед тези твърдения за ищцата липсва правен интерес от търсената с исковете защита. Правен интерес от установяването, че ответникът не е собственик на определена вещ, или от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост има само правен субект, който не претендира, че е собственик на вещта, а твърди, че е носител на други права с предмет тази вещ или е неин владелец, нормалното упражняване на които права е смутено от претенциите за собственост на трето лице. В случай, че правният субект твърди, че е собственик на спорната вещ, и това му право се оспорва, той има правен интерес само от предявяването на положителен установителен иск за собственост. След като ищцата претендира, че е носител на правото на собственост на основание реституция по ЗСПЗЗ, като това й право се оспорва от ответниците, то тя има правен интерес само от установяване спрямо ответниците, че е носител на правото на собственост, т.е. от предявяването на положителен установителен иск.
Касаторът Е. Д. счита, че е налице противоречива, непълна и неясна практика по въпроса относно свободата в гражданското право всеки да предявява иск съобразно търсеното от него право на защита – в случая поради факта на владение на имота, ищцата е предявила отрицателен установителен иск, като е счела, че по този начин ще защити правото си от една страна, а от друга, че с така предявения иск не се нарушава правото на защита на ответника. Поставен е и въпросът дали една правна сделка включва знанието или незнанието на договарящите страни за възприетите правни норми, който е обоснован с довода, че знанието или незнанието за извършването на сделката между ответниците без спазване на съответните правни норми и задължения по отношение на реалните собственици, е основание за допълване на съдебната практика в насока кога действително е налице правен интерес от подаване на положителен установителен иск и кога на отрицателен – когато страната брани интересите си срещу неоснователни действия или когато брани интересите си срещу бездействия от трети лица.
Вторият поставен въпрос е изцяло неотносим към формираните изводи на съда относно допустимостта на отрицателния установителен иск.
С решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр.д. № 95/2001 г., ВКС, ІV г.о. в хипотеза, при която ищцата се е позовала на възставено право на собственост по реда на ЗСППЗЗ, а ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на същия имот, е прието, че от преценката на ищцата зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положитилен или отрицателен установителен иск, а в случая правният интерес от предявения отрицателен установителен иск най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответницата в двете инстанции, която продължила да претендира отричаното от ищцата свое право на собственост върху имота. Това решение удостоверява наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което претендира, че е носител на правото на собственост, като и зависи ли правния интерес от такъв иск от поведението на ответника, т.е. дали се претендира, че накърнява правата на ищеца с действия или бездействия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 23.02.2010 г., постановено по гр.д. № 5 по описа за 2010 г. на С. окръжен съд.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: