2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№619
С., 27.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 547 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Б. Д. и Д. И. Д. против определение № 331 от 28.09.2011 г., постановено по гр.д. № 939/2011 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение № 53 от 19.05.2011 г. по гр.д. № 2060/2010 г. на Окръжен съд-Бургас и е прекратено производството по делото, като са осъдени да заплатят на П. Г. Л. и С. Т. Л. разноски в размер на 750 лв.
В частната жалба са изложени доводи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.280, ар.2 ГПК в редакцията, която е влязла в сила от 21.12.2010 г., тъй като при завеждането на иска, същият е подлежал на триинстанционно разглеждане и разглеждането на делото не е било приключило към този момент, както и че неправилно са присъдени разноски на ответниците по касационната жалба, тъй като е налице допусната от въззивния съд грешка, който вместо да приложи разпоредбата на чл.286, ал.1, т.3 ГПК е изпратил препис от касационната жалба.
Ответниците по частната жалба П. Г. Л. и С. Т. Л. считат, че същата е неоснователна.
Частната жалба е процесуално допустима и разглеждана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че цената на иска по чл.124, ал.1 ГПК, определена от представената по делото данъчна оценка, е 1618.80 лв. и тъй като касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., приложение намира разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г. и съответно въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Прието е, че на основание чл.78, ал.4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касационната жалба направените разноскки.
Неоснователни са доводите за неправилно приложение на нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г. Съгласно § 25 ПЗР З. /ДВ бр.100/2010 г./ по досегашния ред се разглеждат висящите производства, а към 21.12.2010 г. не е имало инициирано касационно производство. Касационната жалба е постъпила на 5.07.2011 г., поради което при преценка допустимостта й приложение намира разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/2010 г./. Без значение е пазарната цена на имота, тъй като според изричната разпоредба на чл.69, ал.1, т.2 ГПК същата е относима при определяне цената на иска само ако няма данъчна оценка, а в случая такава е представена в първоинстанционното производство.
По отношение разноските: неоснователна е тезата, че касаторите не следва да заплащат разноски на ответниците по касационната жалба, тъй като разноските са направени поради грешка на въззивния съд, който не е констатирал недопустимостта на касационното обжалване, а е пратил препис от касационната жалба, тъй като разпоредбата на чл.74, ал.4 ГПК не разграничава причините, поради които е било прекратено делото пред съответната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 331 от 28.09.2011 г., постановено по гр.д. № 939/2011 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: