О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
гр.София, 28.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 957/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. К. К. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 35932 от 03.12.2013 год. срещу въззивното решение № 2115 от 23.10.2013 год. по в.гр.дело № 2016/2013 год. на Варненския окръжен съд, гр.отделение, пети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1604 от 08.04.2013 год. по гр.дело № 15230/2010 год. на Варненския районен съд, 8-ми състав в частта, с която жалбоподателката е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на Т. С. С. владението на апартамент № 31, [населено място], [улица], [жилищен адрес] и в частта, с която е осъдена да заплати на С. на основание чл.59 ЗЗД сумата 11 087,27 лева, представляваща обезщетение за ползването на апартамента през периода 01.08.2005 год. – 23.10.2008 год., ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.09.2010 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че въззивният съд неоснователно приел, че процесният имот се владее без правно основание, което довело до неправилно приложение на чл.108 ЗС. Според жалбоподателката, нормата на чл.59 ЗЗД била приложена неправилно, след като не били представени доказателства за вида и начина на възникване на задълженията й, не била доказана и нейната недобросъвестност и момента на възникване на задължението – неоснователно обогатяване. Твърди се, че не било доказано и че това задължение възниква от м.август 2005 год. и през този период била недобросъвестна, а след сключване на предварителния договор за покупко-продажба била добросъвестна.
Насрещна касационна жалба вх.№ 607 от 09.01.2014 год. е подал Т. С. С. срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение: а/в частта, с която искът за обезщетение по чл.59 ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над 11 087,27 лева до 17 160 лева; б/в частта, с която е отхвърлен иска му за обезщетение за забава за периода 01.08.2005 год. – 13.09.2010 год. в размер на 900 лева; в/в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на лихви върху главницата, считано от м.август 2007 год. до предявяване на иска; г/в частта, с която е осъден да заплати на А. К. К. съгласно чл.72 ЗС сумата 1 268,31 лева, представляваща увеличената стойност на апартамента, вследствие извършени в него подобрения през 2008 год. и д/в частта, с която на А. К. К. е признато правото да задържи апартамента до заплащане на сумата 1 268,31 лева.
Оплакванията са за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение.
В изложението към насрещната касационна жалба се поддържа, че Върховният касационен съд следва да обобщи практиката по отношение владението и държането върху недвижим имот и за предварителните договори и правата, които се пораждат от тях.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С потвърденото от въззивния съд решение е уважен иска по чл.108 ЗС, като е прието, че Т. С. С. се легитимира като собственик на апартамента с нотариален акт за продажба № 26, т.ІІ, рег.№ 3186, нот.дело № 244/1999 год. и решение № 162 от 23.01.2009 год. по в.гр.дело № 1124/2008 год. на Варненския окръжен съд, влязло в сила на 19.03.2009 год. Прието е, че с решение № 1990 от 02.11.2012 год. по гр.дело № 1395/2009 год. Варненският окръжен съд е обезсилил решение № 144 от 10.05.2012 год. по гр.дело № 609/2011 год. на ВКС, ІV г.о., с което предварителният договор между страните за покупко-продажба от 01.08.2008 год. е бил обявен за окончателен, на основание чл.362, ал.2 ГПК поради неизплащане на останалата част от продажната цена от купувачката в двуседмичния срок.
Искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е бил уважен за сумата 11 087,27 лева, като е прието, че за периода от м.VІІІ.2005 год. до 23.10.2008 год. А. К. е ползвала имота без правно основание /или дължи на Т. С. обезщетение в размер на средния месечен наем, който възлиза на 286 лева/. За разликата до 17 160 лева, искът е отхвърлен, като е прието, че за времето след 23.10.2008 год. /когато й е било предадено владението по силата на анекс към предварителния договор/ К. не е ползвала апартамента без основание. Присъдена е и законната лихва върху уважения размер на иска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението по чл.59 ЗЗД е прието, че няма доказателства за отправена покана до К., а такава покана представлява едва исковата молба, поради което претенцията за сумата 900 лева за периода 01.08.2007 год. до 13.09.2010 год. е била отхвърлена.
Уважен е бил насрещният иск на А. К. по чл.72 ЗС до размера на 1 268,31 лева, като е прието, че за периода от 23.10.2008 год./когато е получила владението на апартамента по силата на анекс към предварителния договор от 01.08.2008 год./, същата е недобросъвестен владелец, но с права, приравнени на добросъвестен такъв по чл.71 и чл.72 ЗС и може да претендира за подобренията, които е направила, по-голямата сума измежду тази на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
Прието е и че следва да й бъде признато право на задържане на апартамента, докато не й бъдат заплатени извършените от нея подобрения, тъй като може да се ползва от защитата на чл.72, ал.3 ЗС.
По касационна жалба вх.№ 35932 от 03.12.2013 год. на А. К. К.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По своята същност изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа общо формулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По правилността на въззивното решение в обжалваната му част, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Такава предпоставка по жалбата на А. К. К. не е налице.
Жалбоподателката не е посочила задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които материалноправни въпроси по приложението на чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД да са разрешавани в противоречие с обжалваното въззивно решение. Ето защо, липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По насрещната касационна жалба вх.№ 607 от 09.01.2014 год. на Т. С. С.
Съобразно чл.287, ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. След като касационна жалба вх.№ 35932 от 03.12.2013 год. на А. К. К. няма да бъде разгледана по реда на чл.290 ГПК, безпредметно е да се обсъжда наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на насрещната касационна жалба, която не подлежи на разглеждане по силата на изрично разпореждане на процесуалния закон.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2115 от 23.10.2013 год. по в.гр.дело № 2016/2013 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав, по жалба вх.№ 35932 от 03.12.2013 год. на А. К. К. от [населено място] и по насрещна жалба вх.№ 607 от 09.01.2014 год. на Т. С. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: