1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№335
С., 10.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 5543 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Г. Р., директор на 30 СОУ „Б. М.”, чрез пълномощника й адвокат Х. Т. против определение № 10914 от 7.06.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 7670 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-ти състав, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение от 9.05.2013 г. по гр.д. № 9133/2013 г. на Софийски районен съд, 62-ри състав в частта, с която е посочен надлежният представител на ответника.
С определение от открито съдебно заседание на 9.05.2013 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение на посочения като ответник Регионален инспекторат по образованието-С. град и е конституирал като ответник 30 СОУ „Б. М.”, [населено място], като е указал, че призоваването на новоконституирания ответник следва да се осъществи чрез действащия управител на юридическото лице, а с определение от закрито съдебно заседание на 15.05.2013 г. е указал връчването на книжа да става не чрез управителя, а чрез някой от зам.-управителите /зам.директорите/ на юридическото лице.
Частната жалба е подадена против определението в частта, определяща представителството на новоконституирания ответник в процеса. Софийски градски съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а е по хода на делото, като преценката за правилното конституиране на страните се извършва от въззивната инстанция по съществото на спора при обжалване на решението.
Жалбоподателят поддържа, че правилното конституиране на страните в производството и в частност изричното посочване на процесуалния представител, който следва да представлява ответната страна е от съществено значение за правилното развитие на производството, което е свързано и с извършването на валидни процесуални действия и тези процесуални предпоставки, които са от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, представляват форма на преграждане нормалното развитие на делото, тъй като го отклоняват от правилното развитие, създавайки предпоставки за изначално опорочен съдебен процес. Тезата е неоснователна. З. развитие на процеса предпоставя спазване на процесуалните правила за извършване на процесуални действия от съда и страните. Процесуалният закон обаче е уредил обжалваемост на определенията само в случаите, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото /Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, т.5/ или когато обжалваемостта им е изрично предвидена. Останалите действия на съда по движението на делото, включително преценката му налице ли е противоречие между интересите на представляван и представител и приложението на чл.29, ал.4 ГПК, макар да са свързани със законосъобразното развитие на процеса, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, а правилността им се преценява при въззивно обжалване на постановеното решение.
В обобщение правилно въззивният съд е приел, че частната жалба е подадена против определение на съда, което не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол и е процесуално недопустима, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10914 от 7.06.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 7670 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: