2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№334
С., 10.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 5609 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. Т., чрез пълномощкника й адвокат М. С., против определение № 1712 от 11.06.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1433 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 1063 от 21.01.2013 г. по гр.д. № 1/2012 г. на Районен съд-Варна за частично връщане на исковата молба.
Ответниците по частната жалба Р. М. Р. и А. Х. Р. не са изразили становище в настоящото производство.
За да постанови атакуваното определение, Варненският окръжен съд е констатирал, че Е. Т. е сезирала съда със следните искове: против Р. М. Р. главен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД за обявяване нищожността на сключения между тях договор за учредяване право на ползване върху недвжим имот, поради липса на изразено съгласие от страна на приобретателя; евентуален иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността на същата сделка, поради липса на надлежна представителна власт на пълномощника на приобретателя и против Р. М. Р. и А. Х. Р. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на имота, предмет на недействителната сделка и осъждане да й предадат владението му. При тези данни въззивната инстанция изцяло е възприела изводите на районния съд, че съгласно чл.26, ал.2 ГПК, освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, като в случая ищцата твърди като пороци на атакуваната сделка липсата на изразено от ответника по делото съгласие и извършени от пълномощника му действия без представителна власт, на които може да се позове единствено ощетеното от наличието им лице, доколкото същите засягат пряко и непосредствено именно неговата правна сфера. Възприет е и извода, че правен интерес от провеждането на установителните искове по реда на чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД има страната, която твърди, че не е изразила съгласие за сключване на договора или че същият е сключен от него име от лице без представителна власт, а не страната, чиято воля и представителство са валидно изразени, в подкрепа на което е и обстоятелството, че в хипотезата на висяща недействителност по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД представляваното лице всякога може да потвърди извършените от негово име без представителна власт действия.
Жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като счита, че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос относно наличието на правен интерес от водене на делото от собственика на имота, тъй като изводите в атакуваното определение противоречат на тези по решение № 11/9.02.2009 г. по т.д. № 634/2008 г., ВКС, І т.о. С посоченото решение е прието, че дори и лица, които не са участвали в сделката и не са носители на правото на собственост имат правен интерес от прогласяване нищожността на сделката, стига да имат някаква косвена ползва, което е достатъчно, за да е налице правен интерес и съответно допустимост на иска, като тълкуването е дадено по повод възможността орган по приватизацията /община/ да атакува сделка, сключена в нарушение на чл.41, ал.2 З. /отм./. Това тълкуване е неотносимо към данните по настоящото дело, когато страна по договор претендира неговата нищожност поради порок на волята на своя съконтрахент, който е и ответник по иска, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Налице е позоваване и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като няма съдебна практика по въпроса „дали собственикът на имот, който учредява право на ползване на друго лице, има правен интерес от прогласяване нищожността на сделката, поради липса на съгласие на лицето в чиято полза е учредено право на ползване?”. Въпросът е неотносим към мотивите на съда. Макар и да е използвана неточно формулировката, че липсва правен интерес да се претендира нищожност от страна по сделката, която е изразила валидно волята си, по същество изводите на съда са свързани с процесуалната легитимация на ищцата, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, да претендира нищожност на договор, по който валидно е изразила волята си, поради пороци във волята на своя съконтрахент и ответник по иска, т.е. да предяви чужди права във връзка с действителността на сделката. Нормата на чл.26, ал.2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което липсва и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА определение № 1712 от 11.06.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1433 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: