О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№669
гр.София, 24.06.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1590/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
З. И. Н. и Н. И. Н. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 61726 от 03.09.2010 год. срещу въззивното решение по в.гр.дело № 2676/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ-г състав, с което е оставено в сила решението от 15.02.2008 год. по гр.дело № 14922/2007 год. на Софийския районен съд, 42-ри състав. С първоинстанционното решение са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касаторите искове: а/ по чл.108 ЗС за предаване на владението на подземен гараж № , със застроена площ 14.03 кв.м. в жилищна сграда в [населено място],[жк], [улица], при съседи на гаража: подземен гараж № , подземен гараж № , проход за подземните гаражи и вход на подземните гаражи, заедно с 3.28% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ , от кв. по плана на [населено място], м.”О. к.” и б/по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 480 лева, обезщетение за ползване на процесния гараж за периода от 31.10.2006 год. до 29.06.2007 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с решение № 312 от 29.04.2009 год. по гр.дело № 392/2008 год. на ВКС, І г.о. и решение № 1124 от 19.07.2002 год. по гр.дело № 1208/2001 год. на ВКС, ІV г.о.; б/необходимост от изясняване значението на понятията „г.”, „п.” и „м. за п.”.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че действителната обща воля на страните по договора за продажба от 25.09.2000 год., сключен между [фирма] и касаторите, предмет на нотариален акт № 104, т.ІІІ, нот.дело № 609/2000 год., е била да се прехвърли собствеността върху подземен гараж №, с площ 20.76 кв.м., при съседи: подземен гараж № , подземен гараж № , мазе № и проход за подземни гаражи. От сравнението между договора за продажба от 25.09.2000 год., в който за съседи на подземен гараж № са били посочени: подземен гараж №, подземен гараж № , проход за подземните гаражи и рампа, и договора от 27.04.1994 год., с който в полза на [фирма] е било учредено право на строеж, се налага извода, че по тези два договора съвпадат само номерацията и площта, но не и границите на обекта на вещното право. Според градският съд, границите, с които е индивидуализиран подземен гараж № съвпадат както с тези съгласно договора от 1994 год., така и съгласно договора от 31.10.2006 год., с който се легитимира ищцовото дружество. Съдът е приел, че с поправката на нотариалния акт от 25.09.2000 год., извършена на 19.05.2006 год. с нотариален акт № 79, т.І, нот.дело № 65/2006 год., подписан и от двете страни по сделката, границите на подземен гараж № 5 са приведени в съответствие с тези, с които е описан в нотариалния акт от 1994 год.
В. съд е намерил за неоснователно и възражението на ответниците/сега касатори/, че са станали собственици на гаража с изтичане на кратката придобивна давност в периода 25.09.2000 год.-2007 год. Прието е, че доколкото е установено, че юридическото основание, на което се позовават ответниците/сега касатори/-договор за покупко-продажба от 25.09.2000год., има за предмет недвижим имот различен от процесния, не могат да настъпят последиците на кратката придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение.
Липсва основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице противоречие с решение № 312 от 29.04.2009 год. по гр.дело № 392/2008 год. на ВКС, І г.о., в което е прието, че относно индивидуализацията на гаража следва да се изхожда от описанието на неговите граници според нотариалния акт, с който обектът е закупен, а не според предвижданията по архитектурния план. Във въззивното решение е посочено, че по делото не е представен архитектурен проект с номерация на подземните гаражи и изводите на градския съд относно предмета на договора за покупко-продажба от 25.09.2000 год., обективиран в нотариален акт № 104, т.ІІІ, нот.дело № 609/2000 год., са основани най-напред на сравнението на индивидуализиращите белези на обекта на вещното право по тази сделка и тези в договора от 27.04.1994 год. – нотариален акт № 56, т.ХІІХ, нот.дело № 9676/1994 год., с който в полза на [фирма] е учредено право на строеж. Както се посочи, градският съд е приел, че с поправката на нотариалния акт за продажба на недвижим имот от 25.09.2000 год., извършена на 19.05.2006 год. с нотариален акт № 79, т.І, нот.дело № 65/2006 год., подписан и от двете страни по сделката, границите на подземен гараж № 5 са били приведени в съответствие с тези, описани в нотариалния акт от 1994 год. Следователно, заключението на въззивния съд, че по силата на договора от 25.09.2000 год. ответниците/касатори/ са станали собственицина подземен гараж № с площ 20.76 кв.м., при съседи: подземен гараж № , подземен гараж №, мазе № и проход за подземни гаражи не е базирано на предвижданията на архитектурния план, за да е налице противоречие с разрешението, дадено с решение № 312 от 29.04.2009 год. по гр.дело № 392/2008 год. на ВКС, І г.о.
Обжалваното решение не противоречи и на решение № 1124 от 19.07.2002 год. по гр.дело № 1208/2001 год. на ВКС, ІV г.о. В цитираното решение е прието, че купувачите по действителна сделка с държавата по чл.121, ал.1 Н./отм./ са имали качеството на добросъвестни владелци по отношение на жилищната сграда и са придобили собствеността върху нея с изтичане на краткия петгодишен давностен срок, доколкото не са знаели недостатъка на валидното юридическо основание, а именно, че държавата-продавач не е собственик на жилището. В решението на ВКС, ІV г.о. не е разгледан казус, сходен с процесния, при който градският съд е приел, че юридическото основание, на което се позовават ответниците-касатори /договора за покупко-продажба от 25.09.2000 год./ има предмет недвижим имот различен от процесния. Правното/юридическото/основание ограничава вещта, спрямо която се проявяват последиците на добросъвестното владение и индивидуализира имота, върху който се прехвърлят вещни права и се предава владението. Затова, владението на друг имот не може да доведе до настъпване последиците на кратката придобивна давност.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Жалбоподателите твърдят, че разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като обосновават необходимост от изясняване на понятията „г.”, „п.” и „м. за п.”. По делото не е съществувал спор относно правния статут на подземния гараж като самостоятелен обект на правото на собственост и не се е налагало въззивният съд да изяснява разликите му с „п.” и решаващите изводи в обжалваното решение не са в зависимост от липсата на легална дефиниция на това понятие.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението по в.гр.дело № 2676/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ-г състав по жалба вх.№ 61726 от 03.09.2010 год. на З. И. Н. и Н. И. Н. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/