О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№143
гр.София, 09.04.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 113/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.70, ал.2, чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Й. А. и С. П. В. срещу определение № 41 от 20.01.2012 год. по ч.гр.дело № 30/2012 год. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено определение № 807 от 23.11.2011 год. по гр.дело № 192/2011 год. на Балчишкия районен съд и е отхвърлено искането на С. П. В. за увеличаване на посочената от ищеца-държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, цена на исковете по чл.109 ЗС от 3 881,78 лева на 13 030,01 лева.
Поддържа се, че цената на иска по чл.109 ЗС се определя от стойността на земята, увеличена с направените върху нея изграждения, т.е. съобразно данъчната оценка на земята плюс тази на сградата.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС с позоваване на определение № 192 от 10.05.2010 год. по ч.гр.дело № 171/2010 год. на ІІ г.о. и определение № 210 от 12.05.2009 год. по ч.гр.дело № 125/2009 год. на ІІ г.о.
Ответникът по жалбата-държавата, представлявана от Областния управител на област Д. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по следните съображения:
П. производство по гр.дело № 192/2011 год. на Балчишкия районен съд е образувано по искова молба на държавата срещу А. Й. А. и С. П. В., с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове: а/срещу А. – иск по чл.26, ал.1, предл.първо ЗЗД за прогласяване за нищожен договор № * от 01.08.2008 год. за продажба на държавна земя – ПИ * с площ * кв.м.; б/срещу В. – иск по чл.108 ЗС за признаване собствеността на държавата и за предаване на владението върху същия имот и в/срещу В. – искове по чл.109 ЗС за прекратяване на действията, нарушаващи правото на собственост на държавата, като възстанови посочения по-горе имот в състоянието му отпреди преустройството чрез премахване на сграда с идентификатор *, представляваща двуетажна еднофамилна жилищна сграда и на сграда с идентификатор *, представляваща гараж.
По възражение на ответника/сега частен жалбоподател/ С. П. В. с отговора на исковата молба, с определение № 807 от 23.11.2011 год. първоинстанционният съд е приел, че цената на иска по чл.109 ЗС не е посочената от държавата данъчна оценка на земята 3 881,78 лева, а стойността /според данъчното удостоверение/ на обектите, изградени върху нея, чието премахване е поискано – 9 779,68 лева за къщата и 3 250,33 лева за гаража или общо 13 030,01 лева.
В. съд е приел, че тъй като негаторният иск е способ за защита на притежаваното от ищеца материално право, цената му се определя съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК и се равнява на данъчната оценка на имота, правото на собственост върху който се защитава. Прието е, че всеки от двата негаторни иска е с цена от по 3 881,78 лева, както е посочена от ищеца с молбата от 22.11.2011 год./л.122 от гр.дело № 192/2011 год. на РС-Балчик.
Обжалваното определение не противоречи на определение № 192 от 10.05.2010 год. по ч.гр.дело № 171/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. и на определение № 210 от 12.05.2009 год. по ч.гр.дело № 125/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. Първото от тях е постановено по частна жалба срещу разпореждане на въззивен съд за връщане на касационна жалба и се отнася до приложението на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията преди изменението на нормата /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, която обвързваше допустимостта на касационното обжалване с обжалваемия интерес, а не с цената на иска, както е понастоящем. Отделно от това, в определение № 192 от 10.05.2010 год. по ч.гр.дело № 171/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. е посочено, че цената на иска по чл.109 ЗС, който е за защита на правото на собственост от всякакви посегателства е равна на данъчната оценка на претендирания имот съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК. В определение № 210 от 12.05.2009 год. по ч.гр.дело № 125/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. отново е посочено, че искът по чл.109 ЗС е оценяем и цената му се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК.
В определение № 295 от 24.06.2011 год. по ч.гр.дело № 245/2011 год. на ВКС, І г.о. отново е посочено, че цената на иска по чл.109 ЗС се определя съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК от данъчната оценка на вещното право, което се защитава с предявяването му.
Следователно, обжалваното определение е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд относно определяне цената на иска по чл.109 ЗС и не е налице необходимост от разглеждане на частната жалба по същество. С произнасянето на съда няма да се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на процесуалноправни разпоредби или до промяна на установената по приложението им съдебна практика.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 41 от 20.01.2012 год. по ч.гр.дело № 30/2012 год. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено определение № 807 от 23.11.2011 год. по гр.дело № 192/2011 год. на Балчишкия районен съд и е отхвърлено искането на С. П. В. за увеличаване цената на исковете по чл.109 ЗС от 3 881,78 лева на 13 030,01 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/