2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№67
[населено място], 11.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 34 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от [фирма] чрез пълномощника му адв. Д. частна жалба срещу определение без дата, постановено от Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав по гр.д. №15 126/2011г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на сумата 2000лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Според жалбоподателя определението е неправилно. Разноските несъмнено са направени и страната има право да ги получи с оглед изхода на спора. Те са доказани с представената разписка, а липсата на договор за правна помощ, в който да са уговорени, не е пречка за присъждането им, тъй като касае отношенията между адвоката и клиента му.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Частният жалбоподател е ищец по иск по чл. 135 ЗЗД против [фирма], който е уважен от първоинстанционния съд, а решението на последния е потвърдено от въззивната инстанция Софийски градски съд. Във въззивното производство ищецът [фирма] е поискал присъждане на направените разноски като за доказването им е представил разписка, подписана от пълномощника на дружеството адв. Д., според която тя е получила от дружеството сумата 2000лв. адвокатски хонорар за водене на делото пред СГС. С постановеното решение съдът не е присъдил посочената сума като е приел, че липсват данни плащането й да е предварително уговорено между страните. С обжалваното определение Софийски градски съд по реда на чл. 248 е отказал да промени решението си в частта за разноските като отново е изтъкнал, че представения документ за получено адвокатско възнаграждение не изпълва хипотезата на чл. 78, ал.1 ГПК, тъй като доказва единствено плащане, но не и уговаряне на това възнаграждение между страната и пълномощника й.
При горните обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че отказът на въззивния съд да измени решението в частта за разноските като присъди сумата 2000лв., е неоснователен. Липсва спор, че адв. Д. е надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството ищец, включително и пред въззивната инстанция. При това положение и при представени доказателства за направен разход за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. същото е дължимо на въззиваемия предвид изхода на въззивното производство. Преценката на съда при присъждане на разноски обхваща обстоятелството дали са направени разходи от страната във връзка с водене на делото. Заплатеното възнаграждение за адвокатска защита пред въззивната инстанция, установено с едностранно подписана разписка от адвоката – пълномощник, представлява разход, който подлежи на възстановяване от противната страна съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. Въпросът дали е сключен договор между страната и пълномощника й за уговаряне на това възнаграждение, още повече когато се отнася за възнаграждение за втора инстанция, е извън преценката на съда. Поради това сумата 2000лв. следва да бъде присъдена на частния жалбоподател.
За прецизност следва да се посочи, че отразената в определението дата на произнасянето му – 23.04.2012г. е невярна, доколкото въззивното решение е постановено на 15.05.2012г. и с определението съдът се е произнесъл по молба от 28.05.2012г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав по гр.д. № 15 126/2011г., с което не е уважена молбата на [фирма] от 28.05.2012г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение от 15.05.2012г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15 126/2011г. в частта му за разноските като:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 2000/две хиляди/ лв. разноски по делото за въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: