3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
[населено място], 16.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 555 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. В. М. чрез пълномощника му адв. А. срещу определение № 385 от 02.08.2011г. на Видински окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 394/2011г., с което е потвърдено определение на Врачански районен съд от 21.06.2011г. по гр.д. № 823/2011г. за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е продължил срока за отстраняване нередовностите на исковата молба и ищецът е уведомен за това на 28.06.2011г., откогато според него тече удължения срок. Съдът обаче е предприел връщане на исковата молба преди да е изтекъл продължения срок.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправният въпрос за началния момент, от който тече продължения срок за отстраняване на нередовности. Позовава се на противоречие с практиката на ВКС като представя определение № 342 от 02.06.2009г. по т.д. № 296/2009г. на ІІ т.о., Търговска колегия на Върховния касационен съд.
Препис от частната жалба не е връчван на основание чл.129, ал.3, пр.2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №823/2011г. на Варненски районен съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател против А. и Н. К., и В. М. Ц. с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, с който съсобственик е отчуждил сънаследствен недвижим имот в [населено място]. С разпореждане от 05.05.2011г. съдът е оставил исковата молба без движение като е дал на ищеца редица указания за отстраняване на нередовности: посочване цена на иска, представяне на данъчна оценка, внасяне на държавна такса, вписване на исковата молба. Разпоредил е издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данъчна оценка и скица. С молба от 16.05.2011г. ищецът е внесъл държавна такса за удостоверенията и те са били издадени. Със същата молба ищецът е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията, което искане съдът е уважил като е постановил продължаване с две седмици, считано от 26.05.2011г. когато изтича първоначално дадения срок. На ищеца е изпратен препис от определението по чл. 63 ГПК, което пълномощникът му е получил на 28.06.2011г. С определение № 1023 от 21.06.2011г. Видински районен съд е констатирал, че нередовностите не са отстранени до изтичане на продължения срок на 10.06.2011г. и е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
С обжалваното определение от 02.08.2011г. Видински окръжен съд по ч. гр.д. № 394/2011г. е потвърдил определението за прекратяване като е изтъкнал, че според разпоредбата на чл. 63, ал.2 ГПК продълженият срок тече от изтичането на първоначалния и полученото от страната уведомление за продължаването не е начало на продължения срок.
Жалбоподателят поддържа, че определението противоречи на определение № 342 от 02.06.2009г. по т.д. № 296/2009г. на ІІ т.о., Търговска колегия на Върховния касационен съд, което е постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК. В него се приема, че съдебно определеният срок за отстраняване на нередовност на исковата молба не започва да тече, ако не е издадено съдебното удостоверение, което е нужно за да бъдат изпълнени дадените указания. В разгледания случай не е било искано продължаване на срока, а в рамките на определения от съда срок не е било издадено необходимото съдебно удостоверение. Това е хипотеза различна от настоящата, при която съдебните удостоверения са издадени преди продължаването на срока. Следователно в определението липсва разрешение на релевантния за настоящето дело въпрос: откога тече продължения срок – дали от съобщаването на страната или от изтичането на първоначалния такъв. Следва да се посочи, че въпросът има своето нормативно разрешение в чл.63, ал.2, пр.2 ГПК, според който продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Тази уредба се различава от създадената практика по приложението на чл. 36, ал.1 ГПК/отм./, но разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, а и по прилагането й вече е създадена съдебна практика – например Определение № 115 от 10.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 89/2009 г., I г.о. и Определение № 399 от 15.10.2010г. на ВКС по ч. гр.д. № 362/2010г., ІІ г.о.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 385 от 02.08.2011г. на Видински окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 394/2011г. по частната касационна жалба на М. В. М. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: