О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 03.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3024 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 23 от 06.01.2014г. по гр.д. № 1916/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 15539/2011г. за извършване на разпределение на ползване на ПИ № 5674.521.657 по кадастралната карта на [населено място] с намиращите се в него две сгради – двуетажна жилищна сграда и едноетажна стопанска сграда, при което на ищците Д. М. А. /Д. М. М./ и В. Т. /В. М. А./ е предоставен дял втори от сградите по скицата-проект на л.118 от делото, включващ механата в зимника, пералня, бокс и тоалетна, както и дял втори от дворното място на л.120 от скицата-проект; на ответника Д. С. А. е предоставен за ползване дял първи от сградите по скицата-проект на л.118 от делото, включващ магазина на партерния етаж и целия втори етаж, както и дял първи от дворното място на л.120 от скицата-проект на вещото лице В. К..
Касационната жалба е подадена от ищците Д. М. А. /Д. М. М./ и В. Т. /В. М. А./ чрез пълномощника им адв. И.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК поставят три процесуаленни и един материалноправен въпрос, за които се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Д. С. А., представляван от особения представител адв. З. З. взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира определяне на възнаграждение за изготвяне отговора на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 32,ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда с дворно място. Двете ищци Д. и В. А. притежават общо 1/2 ид.ч., а ответника Д. А. притежава останалата 1/2 ид.ч. от имота. Ответникът е придобил имота от родителите си С. Д. А. и Е. Х. А. с договор за издръжка и гледане, сключен на 22.04.2003г., като прехвърлителите са си запазили право на ползване върху голямата южна спалня, находяща се на втория етаж, а в полза на дъщеря им В. С. А. са запазили правото да обитава малката южна спалня докато сключи граждански брак. Правото на собственост на ищците върху ? ид.ч. от имота е установено спрямо ответника и спрямо неговите праводатели по договора, с влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС.
Първоинстанционният съд е извършил разпределението по варианта предложен в първоначалното заключение на вещото лице. Изтъкнал е, че вариантът по допълнителното заключение е неприложим, защото в дяловете е включен и тавана, а според разясненията на вещото лице таванът няма обособени помещения, а представлява подпокривно пространство. Освен това е изтъкнал, че според показанията на свидетелите семейството на ищците преди години е ползвало първия етаж, но същия понастоящем не представлява жилищен имот, тъй като едната му част е преустроена в магазин, а и сградата е построена като еднофамилна.
Въззивният съд е сезиран с жалби и от двете страни по спора. Приел е, че извършеното разпределение съответства на съществувалото преди време ползване на имота, както и на описаното фактическо състояние на имота.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържа се от касаторите довод за недопустимост на решението като постановено без участието на всички надлежни страни в процеса -съсобственици и носители на ограничено право на ползване върху имота. Изтъква се и противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1/дали носителите на право на ползване върху имота следва да участват в производството по чл. 32, ал.2 ЗС и 2/ длъжен ли е съдът да следи за правилното конституиране на страните и да обезпечи участието в процеса на всички необходими другари. В приложените Решение № 95 от 02.07.2013г. по гр.д. № 645/20132г. на І г.о. и Решение № 265 от 27.06.2011г. по гр.д. № 912/2010г. на І г.о., а и в други известни на състава решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, безпротиворечиво се приема, че всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване следва да участват в производството по чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като са необходими другари; съдът е длъжен да следи за правилното конституиране на страните и да обезпечи участието на всички необходими другари. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2103г. на ОСГТК ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар.
Горните разрешения не са съобразени от въззивния съд, който не е взел предвид, че в представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се съдържат данни за носители на ограничено право на ползване, които не участват в производството по разпределение на ползване.
Поради това следва да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на решението и поради противоречие с посочената задължителна практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 06.01.2014г. по гр.д. № 1916/2013г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Д. М. А. /Д. М. М./ и В. Т. /В. М. А./, подадена чрез адв. Г. И..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 30лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: