3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№190
С., 23.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 152 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. Т., чрез пълномощника му адвокат Х. Н., против решение от 29.06.2011 г., постановено по гр.д. № 2667 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав в частта с която е оставено в сила решение от 14.06.2010 г. по гр.д. № 25181/2007 г. на Софийски районен съд, 77 състав за отхвърляне на предявените от В. С. Т. против Р. В. Т.-С. по реда на чл.286 ГПК-отм. искове за заплащане ремонти, подобрения и разходи за изграждане на делбените имоти за разликата между уважения размер от 1588.05 лв. до претендираните общо 131 441.87 лв.
Ответникът по касационната жалба Р. В. Т.-С. не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира следното:
В. Т. е поискал присъждане на 110 000 лв. стойност на членството на Р. Т.-С. в Ж., в която се намират процесните имоти, построени 1975 г. и заплатени изцяло със средства на В. Т. и 20 000 лв. стойност на подобрения и разноски за поддържане на апартамента и гаража. Съдът е приел, че искът за сумата 110 000 лв. е неоснователен, тъй като се иска присъждане на парични вноски за изграждане на жилищностроителната кооперация, но същите не представляват подобрение, което подлежи на обезщетяване, тъй като към този момент не са изградени обектите, предмет на делбата, а в по-късен момент е извършено приемането на Р. В. като член-кооператор. По отношение претенциите за подобрения и поддържане на имотите, е прието, че същите са извършени от В. Т. и следва да се разгледа направеното възражение, че са погасени по давност. Вземанията са станали изискуеми от момента на извършването им и тъй като исковете по сметки са предявени на 4.02.2010 г. възражението е основателно за вземанията в периода до 4.02.2005 г.
К. счита, че изводът на съда, че давността е започнала да тече от момента на извършване на подобренията противоречи на задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 4/1964 г., т.17 и ППВС № 7/1973 г., според което когато подобрителят ползва имота, давността за извършените от него подобрения започва да тече от момента на предявяването на иска за делба. Тълкуването в ППВС № 4/64 г. касае случаи, в които подобрителят е завладял целия имот, а в настоящото дело липсват подобни данни, а в ППВС № 7/1973 г. – вземания по чл.12, ал.2 ЗН, възникващи единствено между сънаследници, а съответно не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС.
Твърди се наличие и на противоречие на въззивното решение с представените три съдебни решения по отношение разбирането на въззивния съд, че в претенцията по сметките се включва само стойността на подобренията, а не и разходите за запазване и поддържане на вещта, които не е нужно да водят до увеличаване на нейната стойност. В случая в мотивите на съда липсват подобни изводи, а волята за размера на дължимите суми за разходите по запазване на имотите е формирана въз основа на експертното заключение и съответно на правата в съсобствеността, а съответно липсва противоречиво разрешаван правен въпрос.
Д., че съдът неправилно се е позовал на ППВС № 6/74 г., т.6, тъй като това тълкуване е дадено по отношение на владелеца, вместо да приложи т.5 от същото постановление, според което, ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС, от една страна е свързан с довод за неправилност на решението, който съставлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК и не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, а от друга страна е неотносим към изводите на съда за погасяване на вземанията до 4.02.2005 г. по давност, тъй като и за вземанията по чл.30, ал.3 ЗС давността започва да тече от момента на извършване на разходите.
Поддържа се, че в противоречие с решение № 24 от 1.03.1968 г. по гр.д. № 13/1968 г., ОСГК, съдът е приел, че в претенциите по сметки не могат да се включват вземания, свързани с произхода на средствата за нейното придобиване, поради това, че предхождат самото придобиване. Посоченото решение дава тълкуване, че е допустимо да се ликвидират в делбеното производство и сметни отношения, възникнали във връзка с покупката на съсобствената вещ, което съответства на изводите на въззивния съд в атакуваното решение, който е приел, че претенцията е неоснователна, а не че е недопустимо предявяването й.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2011 г., постановено по гр.д. № 2667 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: