О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№834
гр.София, 16.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 291/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. Т. Б. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 11244 от 22.12.2010 год. срещу въззивното решение № 264 от 11.11.2010 год. по в.гр.дело № 649/2010 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 203 от 15.10.2009 год. по гр.дело № 339/2008 год. на Троянския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове: срещу Ч. [фирма], [населено място]-за освобождаване на поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място], при съседи: ниско застрояване имот № *, ниско застрояване имот № *, за второстепенна улица №* и ниско застрояване имот № * от построения в него електрически стълб, като се промени и трасето на електрическия провод ниско напрежение, така че същия да не попада в имота и срещу [фирма], [населено място] – за изместване трасето на телефонния кабел, който преминава през имота на ищеца. С първоинстанционното решение е признато на основание чл.194 ГПК, че оспорването на документ-писмо вх.№ П-04-2490/18.06.2002 год. на ТВ”Д.”-клон Т. не е доказано.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/легитимацията на страните в процеса по иск по чл.109 ЗС и следва ли да се решава спора по същество при липса на активна процесуална легитимация? б/необходимостта от мотиви, които да обосновават правния резултат в съдебния процес, като се твърди, че решението на въззивния съд противоречи на следните решения на ВС и ВКС: ППВС № 1/10.11.1985 год., т.19; определение № 85 от 06.02.2009 год. по гр.дело № 4684/2008 год. І г.о. и тълк.решение № 1/2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС; в/възникнало ли е за ответника сервитутно право, след като е построил незаконно, без учредено право на строеж в имота на ищеца преди 1966 год. електрически стълб, като се твърди, че по отношение сервитутите на енергийните обекти има противоречиви решения на ВКС, а именно: № 237 от 15.04.2009 год. по гр.дело № 5124/2007 год. ІV г.о.; определение № 53 от 05.02.2010 год. по ч.гр.дело № 589/2009 год. І г.о.; определение № 136 от 23.02.2009 год. по гр.дело № 4500/2008 год. и определение № 388 от 13.04.2010 год. по гр.дело № 1188/2009 год. ІІ г.о.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Представя и се позовава на влезли в сила решения на районни и окръжни съдилища и на решения на Върховния административен съд.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че въздушната електропреносна линия /В./-ниско напрежение/НН/-380 У е изградена и пусната в експлоатация през 1960 год., както предвид отбелязването върху железобетонния стълб, така и на основание отразяването й в едромащабната топографска карта на военно-топографската служба по материали от 1966 год., където е нанесен процесния електропровод. Прието е, че в същия смисъл са и гласните доказателства /непосредствени впечатления на свидетеля П.Р./ както и заключението на вещото лице К., според което на едромащабната топографска карта от 1966 год. електропроводът е нанесен, но картата е започнала да се работи две-три години преди това и следователно, той е съществувал преди изготвянето на картата. Прието е, че за периода от 1950 год. до одобряване на кадастралната карта на[жк], [община] по заповед № РД – 18-11/20.04.2007 год. на ИД на АК процесният имот и трасето на електропровода не са нанасяни в кадастрални планове, тъй като такива не са одобрявани. Според въззивния съд, електропроводната линия е изградена преди одобряване на строителния полигон на махала „Л.”, [населено място] от 17.07.1964 год., а понастоящем същата махала е квартал на града, т.е. изградена е в извънселищна територия. Прието е, че е спазено правилото на чл.11 от Указа за пътищата /отм., ДВ, бр.99 от 11.12.1959 год./, като спрямо електропроводната линия /измерено мащабно/ е спазено разстоянието от седем метра.
При тези данни, съдът е приел, че ищецът/касатор/ не е установил активната си материалноправна легитимация по предявените искове, като не е представил доказателства за придобиване на целия имот с площ * кв.м., а само за * кв.м. дворно място – част от цяло място от * кв.м. през * год. с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № * год. На следващо място, според въззивния съд, въздушният електропровод е изграден до 1966 год. – преди застрояване на дворното място от ищеца/сега касатор/, и в съответствие с чл.2 и чл.9 от Закона за електростопанството /ДВ, бр.71 от 27.03.1948 год./, който предвижда създаване на охранителни зони около електропроводите. Съдът е приел по-нататък, че с чл.60 на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, действал от 16.07.1999 год. до 09.12.2003 год., отново е било посочено, че около енергийните обекти /вкл. и въздушните електропроводи/ се създават сервитутни зони, като в § 1, т.51 от ДР на ЗЕЕЕ/отм./ е дадена дефиниция на сервитутна зона, а с чл.64, ал.2 от Закона за енергетиката е предвидено, че възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права запазват действието си. Предвид на това, прието е, че въздушният електропровод е прокаран в сервитутната зона и негаторната защита е неоснователна. Добавено е още, че допълнителното заключение от 04.10.2010 год. на съдебно-техническата експертиза не променя изводите на въззивната инстанция, тъй като позицията по допълнителното заключение остава изолирана и не се подкрепя от останалия доказателствен материал.
По отношение на втория негаторен иск по чл.109 ЗС срещу БТК-ЕАД, [населено място] окръжният съд е приел, че телефонните кабели не преминават през имота на ищеца/касатор/. Посочено е, че в екзекутивния чертеж на съобщителните кабели в[жк]от * год. са били отбелязани два броя кабели, преминаващи под тротоара на разстояние * м. от челната външна регулационна линия на имота на ищеца/касатор/ и на разстояние по-голямо от четири метра от проводниците В.-НН-380 У, т.е. извън границите на процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Поставеният с т.1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване, доколкото с решението не е приета липса на активна процесуална легитимация, която е предпоставка за допустимостта на иска, а е посочено, че ищецът/касатор/ не е установил активната си материалноправна легитимация, след като не е представил доказателства за придобиване на собствеността върху разликата над * кв.м. до цялата площ на имота – * кв.м.
По въпроса за необходимостта от мотиви /б.”б” от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, касаторът се позовава на определение № 85 от 06.02.2009 год. по гр.дело № 4684/2008 год. на ВКС, І г.о. по чл.288 ГПК. Определенията по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и не могат да бъдат преценявани с оглед евентуално противоречие на едно въззивно решение със задължителната практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито с оглед противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тези определения не са от категорията на съдебните актове, които има предвид този текст на процесуалния закон, защото с тях не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се извършва селектиране на касационните жалби съобразно установени в закона критерии. Оплакването относно липсата на мотиви с позоваване на т.19 от ППВС № 1/10.11.1985 год. и на тълкувателно решение № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС по тълк.гр.дело № 1/2000 год., съставлява касационно основание по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, по което обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, проверката на основателността на подобно оплакване в производството по чл.280, ал.1 ГПК би обезсмислило т.н. факултативна касация.
По въпроса за възникването на сервитутните права и твърдението за противоречива практика на Върховния касационен съд /б.”в” от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/. Не е налице противоречие на въззивното решение с решение № 237 от 09.04.2009 год. по гр.дело № 621/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че изграждането на топлопровода през 1976 год. в отклонение от проекта, не го лишава от качеството „е. о.” по смисъла на § 1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката /ДВ, бр.107/2003 год./, аналогична на § 1, т.17 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност/отм./, а като заварен енергиен обект, с влизането в сила на ЗЕЕЕ/отм./, около топлопровода е възникнало сервитутно право. Не е налице противоречие и с определение № 53 от 05.02.2010 год. по ч.гр.дело № 589/2009 год. на ВКС, І г.о. в производтво по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, което разглежда учредяването на сервитутни права по чл.193 ЗУТ, а не и хипотезата на възникване на такива права по силата на закона. Що се отнася до определение № 136 от 23.02.2009 год. по гр.дело № 4500/2008 год. на ВКС, І г.о. и определение № 388 от 13.04.2010 год. по гр.дело № 1188/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., същите са постановени по реда на чл.288 ГПК и не следва да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по изложените съображения по отношение на определение № 85 от 06.02.2009 год. по гр.дело № 4684/2008 год. на ВКС, І г.о.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на [фирма], [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 от 11.11.2010 год. по в.гр.дело № 649/2010 год. на Ловешкия окръжен съд, по жалба вх.№ 11344 от 22.12.2010 год.
Осъжда Ц. Т. Б. от [населено място],[жк], да заплати на [фирма], [населено място], сумата 150/сто и петдесет/лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/