О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1049
гр.София, 04.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 610/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Н. С. и Н. А.С. от[населено място] са подали касационна жалба вх.№ 7228 от 01.03.2010 год. срещу въззивното решение № 76 от 13.01.2010 год. по в.гр.дело № 1901/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2249 от 10.07.2009 год. по гр.дело № 9586/2006 год. на Варненския районен съд, 30-ти състав и е уважен предявения иск по чл.108 ЗС, като касаторите са осъдени да предадат на А. Г. И. от[населено място] владението на имот пл.№ * по КП на „Б. ч., М. р. и Д.” от 1987 год. с площ от * кв.м., при граници: пл.№ *, *, * и път, находящ се в[населено място], землището на В., като е отхвърлено искането на касаторите за задържане на имота до изплащане на сумата 50 146 лева, представляваща подобрения, увеличили стойността на имота, от които 44 226 лева стойност на сградата, построена в имота и 5 920 лева стойност на насажденията.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на решението, респ. за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за обезсилване, евент. отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу касаторите иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС по въпросите: допустима ли е земеделска реституция, ако имотът попада в строителните граници на населеното място /решение № 24 от 01.02.1999 год. по гр.дело № 1912/1997 год. ІV г.о./; достатъчно ли е по иск по чл.108 ЗС ищецът да представи само решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността /решение № 939 от 22.06.2006 год. по гр.дело № 1317/2005 год. ІV г.о., решение № 1253 от 14.07.2004 год. по гр.дело № 593/2003 год. ІV г.о./; годен титул за собственост ли е решение на поземлена комисия /сега ОСЗ/, което не е влязло в сила и с което органът по поземлената собственост се е произнесъл по предмет, за който не е сезиран /тълк.решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС/; длъжен ли е ищецът да идентифицира пълно имота, чиито граници не са посочени в реституционното производство /решение № 1/1997 год./тълкувателно/ на ОСГК и решение № 207 от 03.03.2000 год. по гр.дело № 799/1999 год. І г.о./; б/ противоречиво разрешавани от практиката въпроси: фактът на изготвяне оценката на имота по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдържа ли имплицитно в себе си признаване на ползвателя правото да придобие собствеността /решение № 2948 от 30.03.2005 год. по адм.дело № 1423/2005 год. на ВАС, ІV отд./; допустим ли е иска за собственост, ако ищецът не твърди и не представя доказателство за проведен спрямо ответниците иск на основанията по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ /решение № 1353 от 30.04.2009 год. на В., 35-ти състав/.
Ответникът по касация А. Г. И. от[населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че реституционната процедура е завършила с решение № 236 от 08.07.1994 год. на ПК-В. като имотът е възстановен в съществуващи стари реални граници и е индивидуализиран по категория, площ, местоположение, граници с посочване и на ограничението, че попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че съобразно решението и изготвената експертиза, процесната реална част * кв.м. попада в границите на възстановения имот № * по КП от 1956 год., обхващащ имот № * от КП”Б. ч., Д. и М. р.”, за която местност има влязъл в сила и план на новообразуваните имоти, т.е. според въззивния съд, установена е била идентичност на възстановения със спорния имот. Въззивният съд е приел, че липсва валидно учредено право на ползване на наследодателя на касаторите Н. С. С. върху нива в м.Л.-право на ползване върху нива от един декар му било предоставено, но в м.Л. п., а двете местности, макар и близки по местоположение, били различни. Възражението на ответниците/сега касатори/ за придобиване на имота по давност е намерено за неоснователно, като е прието, че упражняваното от тях владение не е добросъвестно. На същото основание е отхвърлено и искането им за признаване право на задържане върху имота до заплащане на извършените подобрения.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да достигне до извода, че наследодателят на ответниците не е получил земя в м.Л., въззивният съд е приел, че съгласно списъка, съставляващ неразделна част от протокол № 3 т.5/ХІІІ 22.02.1969 год. на ИК на ОНС-В., ст.2 на който е взето решение за одобряване на решение по т.2 от протокол № 12/30.10.1968 год. на ДС на Д.”Д.К.” за раздаване на пустеещи земи по ПМС № 21/1963 год., фигуриращият под № 35 Н. С. С. е получил нива в м.Л. П.. Прието е, че м.Л. се включва в СО”М. р., Б. ч. и Д.”/ според заключението на единичната съдебно-техническа експертиза/ и че не е оспорено изявлението на вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза пред районния съд за това, че м.Л.п. се намира в к.к.Ч. и попада в КП на к.к.”Ч. и А. м.”. По отношение на документа, намиращ се на л.66 от първоинстанционното дело, въззивният съд е посочил, че е „препис-извлечение № 35/без дата и подпис/ видно от съдържанието на което, въз основа на т.9 и 11 от 21 ПМС от 31.01.1963 год., същото е издадено на Н. С. С., … в уверение на това, че с протокол № 3 т.5/ХІІІ от 22.02.1969 год. на ИК на ОНС-В., на същия е възложена безвъзмездно пустееща земя от Д. за вечно ползване в землището на[населено място], м.”Л.” от 1 дка, при граници: И. Н. И. и път”. Касаторите обаче поддържат, че документът е официално изготвен на 17.03.1992 год. препис от препис-извлечение № 35, тъй като в долния му ляв ъгъл било записано „Вярно с оригинала”. Пред първата инстанция са представени и приети като доказателства и удостоверение № З.-22994/23.05.2008 год. на Дирекция „О. собственост”-В., съгласно което на Н. С. С. е предоставено право на ползване по 21 ПМС с протокол № 3/22.02.1969 год., като в „одобрените списъци на ИК на ОНС е записано, че представеното право на ползване е в местност „Л.”, която попада в границите на с.о.”М. р., Б. ч. и Д.”. Посочено е, че на всички ползватели по 21 ПМС са издавани вместо удостоверения, като документи за предоставено право на ползване „Препис-извлечения”, които не се съхраняват в [община]”.
От изложеното дотук следва да се приеме, че е налице необходимост от произнасяне по касационната жалба по реда на чл.290 ГПК по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно с какви документи се доказва предоставеното право на ползване върху изоставени и пустеещи земи съгласно Постановление № 21 на ЦК на Б. и М. с. от 31.01.1963 год./ДВ, бр.11 от 1963 год./, както и с какви доказателствени средства може да се установява наличието, респ. липсата на идентичност между местности с различни наименования, след като няма карти на съответната община и район с точно определени граници на местностите, а и изобщо няма карта на съответните местности. Въпросите са от значение за уеднаквяване на практиката по поредица дела, по които възникват подобни проблеми във връзка с идентичността на земите, възстановени по реда на чл.14 ЗСПЗЗ и земите, предоставени за ползване по реда на ПМС № 21/1963 год. и други актове на П. на Н. с., на Д. с. или М. с..
В обобщение, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 13.01.2010 год. по в.гр.дело № 1901/2009 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 7228 от 01.03.2010 год. на С. Н. С. и Н. А. С. от[населено място].
ДАВА едноседмичен срок от съобщението жалбоподателите да внесат по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 64,50/шестдесет и четири + 0,50/лева и в същия срок да представят в съда квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/