О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№506
гр.София, 16.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 417/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.286, ал.1, т.2, чл.306, ал.2, л.280 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 4388 от 06.07.2012 год. на [община] срещу определение № 957 от 18.06.2012 год. по в.т.дело № 734/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, втори търговски състав. С него е потвърдено определение № 1425 от 04.05.2012 год. на Пловдивския окръжен съд за връщане на подадената от общината молба за отмяна на влязлото в сила решение № 383 от 06.04.2010 год. по в.гр.дело № 1176/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, първи състав, с което е потвърдено решението от 11.04.2003 год. по гр.дело № 5309/1997 год. на Пловдивския окръжен съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречива практика на Пловдивския апелативен съд с позоваване на определение на същия съд по ч.гр.дело № 212/2012 год., търговско отделение, трети състав.
Ответниците по частната касационна жалба са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
[община] е подала молба вх.№ 4128 от 17.02.2012 год. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила въззивно решение № 383 от 06.04.2010 год. по в.гр.дело № 1176/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, първи състав, с което е потвърдено решението от 11.04.2003 год. по гр.дело № 5309/1997 год. на Пловдивския окръжен съд.
С определение № 1425 от 04.05.2012 год. Пловдивският окръжен съд е върнал молбата за отмяна на основание чл.306, ал.2 във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
С определение № 957 от 18.06.2012 год. по в.гр.дело № 734/2012 год. Пловдивският апелативен съд, втори търговски състав е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна касационна жалба вх.№ 4388 от 06.07.2012 год.
На 23.07.2012 год. в Пловдивския окръжен съд е постъпила молба с вх.№ 19692 от същата дата, подписана от Р. П., заместващ кмета на [община] за периода 23.07.2012 год. – 27.07.2012 год., съгласно заповед на последния № 12 ОА 1764/20.07.2012 год., с която общината оттегля на основание чл.232 ГПК молбата за отмяна и прави искане да й бъде върната внесената държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че производството, образувано въз основа на молбата за отмяна следва да бъде прекратено, тъй като [община] е подала молба от 23.07.2012 год., с която заявява, че оттегля молба вх.№ 4128 от 17.02.2012 год. за отмяна на влязлото в сила решение № 383 от 06.04.2010 год. по в.гр.дело № 1176/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. По аргумент от чл.264, ал.1 ГПК, молителят може да оттегли молбата за отмяна, преди да се е стигнало до постановяване на решение по нея от Върховния касационен съд. С подадената молба за оттегляне на молбата за отмяна съдът се десезира с делото, като с обратна сила се заличават и всички извършени процесуални действия по проверка на нейната редовност – определения и разпореждания, които подлежат на обезсилване, в случая – обжалваното определение на апелативния съд и потвърденото с него на окръжния съд за връщане на молбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.намира, че молбата на [община] за връщане на внесената по сметката на ВКС с преводно нареждане от 12.03.2012 год. държавна такса в размер на 11 200 лева е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.306, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.261, т.4 и чл.73, ал.3 ГПК, държавната такса за производството по молба за отмяна на влязло в сила решение по чл.18, ал.1, предл.второ от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, е дължима и се събира към деня на подаване на молбата чрез първоинстанционния съд. Проверката на нейната редовност, която първоинстанционният съд извършва относно спазване изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК е част от правосъдната дейност, регламентирана в глава двадесет и четвърта на ГПК, озаглавена „Отмяна на влезли в сила решения”. Внесената от молителя при подаване на молбата за отмяна държавна такса по чл.18, ал.1, предл.второ от Тарифата, остава дължима, независимо, че на основание чл.306, ал.2 във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК молбата е била върната. Липсва законово основание за връщане на молителя на внесената от него държавна такса в случай, че производството по молбата за отмяна бъде прекратено поради оттеглянето й, след като е била извършена проверка за нейната редовност от първоинстанционния съд или от Върховния касационен съд. Заплащането на държавна такса, като предпоставка за даване ход на процедурата по проверка на редовността на молбата за отмяна, представлява финансово задължение на молителя към държавата. Внесена държавна такса може да бъде върната само в изрично предвидените в закона случаи /чл.70, ал.3; чл.78, ал.9 ГПК/.
С оглед изхода на делото, [община] следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата за отмяна разноски за производството за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100/хиляда и сто/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от [община] молба вх.№ 4128 от 17.02.2012 год. за отмяна на влязлото в сила решение № 383 от 06.04.2010 год. по в.гр.дело № 1176/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, първи състав, с което е потвърдено решението от 11.04.2003 год. по гр.дело № 5309/1997 год. на Пловдивския окръжен съд, поради оттегляне на молбата с молба вх.№ 19692 от 23.07.2012 год.
ОБЕЗСИЛВА определение № 957 от 18.06.2012 год. по в.гр.дело № 734/2012 год. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение № 1425 от 04.05.2012 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [община] за връщане на държавната такса по молбата за отмяна, внесена на 12.03.2012 год. по сметка на ВКС, в размер на 11 200/единадесет хиляди и двеста/лева.
Осъжда [община] да заплати на Р. С. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица]; Е. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица]; В. Л. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] И. Л. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 1 100/хиляда и сто/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/