2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№130
С., 29.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 121 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Й. П. против определение № 544 от 11.11.2011 г., постановено по гр.д. № 515 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на И. Й. П. срещу определение № 2226 от 19.07.2011 г. по гр.д. № 1298/2011 г. на Окръжен съд-Варна.
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на ВКС, І г.о. за провеждане процедура по чл.288 ГПК.
Ответникът по частната жалба Л. Р. Т. не е изразила становище по същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Атакуваното определение е постановено в производство по атакуване определение на въззивен съд, с което е оставено в сила определение първоинстанционният съд, с което на основание чл.282, ал.2 ГПК /отм./ И. П. е осъден да заплаща на Л. Т. по 238.42 лв. месечно за ползуване на допуснатия до делба апартамент, считано от влизане в сила на определението, до окончателно извършване на делбата. Съставът на ВКС, І г.о. е изложил съображения, че съгласно чл.274 ал.3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението с което съдът се произнася по искане за заплащане на обезщетение по чл.282 ал.2 ГПК /отм./ не попада в тези две категории, тъй като не прегражда развитието на исковия процес, нито дава разрешение на друг въпрос който прегражда развитието на процеса, като в подкрепа на становището че определението не е преграждащо е и обстоятелството, че в чл.282 ал.3 ГПК /отм./ изрично е записано, че при промяна на обстоятелствата определението може да бъде изменено от съда който го е постановил. В този смисъл е и приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, че привременните мерки по чл.282 ал.2 ГПК /отм./ подлежат на двуинстанционно разглеждане, а в случая този ред е изчерпан.
Атакуваното определение е правилно. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по т.д. № 1/2010 г., ВКС, ОСГТК е дадено тълкуване, че определения, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство, като някои разпореждания и определения, постановени в заповедното производство, определението за разноски и други. Определението по чл.282, ал.2 ГПК-отм. /сега чл.344, ал.2 ГПК/ не е сред тези съдебни актове, тъй като по изричната разпоредба на чл.282, ал.3 ГПК-отм. /сега чл.344, ал.3 ГПК/ не е окончателно и може да се изменя от същия съд. В този смисъл разрешението в Тълкувателно решение № 1 от 17.01.2001 г., ВКС, ОСГК, т.6 запазва действието си и при сега действащия гражданско-процесуален закон.
Жалбоподателят се позовава на доводите си в частната касационна жалба и уточнението към нея, но същите касаят законосъобразността на въззивното определение и са неотносими към изводите на съда, че последното не подлежи на касационно обжалване в атакуваното понастоящем определение, поради което не следва да се обсъждат.
Н. е и обстоятелството, че въззивният съд е посочил, че акта му подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, доколкото всяка инстанция е компетентна сама да преценява допустимостта на адресираната до нея жалба.
В обобщение частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 544 от 11.11.2011 г., постановено по гр.д. № 515 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: