О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№302
[населено място], 29.06.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 197 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на К. Д. С. и Ю. Т. Н. срещу определение № 1901 от 23.12.2010г. на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 909/2010г., с което е потвърдено определение № 290 от 15.06.2010г. на Пещерски районен съд по гр.д. № 32/2002г. за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
В частната жалба на К. Д. С. се поддържа, че определението е неправилно. Според нея съдът е достигнал до погрешен извод за липса на правен интерес като не е взел предвид, че са подадени заявления за възстановяване на собствеността от наследниците на С. Д. С. и от Г. Д. С.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че е разрешен правният въпрос за интереса на ищците да водят иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от важно значение за точното прилагане на закона.
Жалбоподателката Ю. Т. Н. също поддържа, че определението е неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с Решение № 1199 от 11.07.1994г. по гр.д. № 1818/1992г. на ВКС, ІV г.о и Решение № 56 от 22.03.1994г. по гр.д. № 1179/1993г. на ІV г.о.
Ответникът по частните жалби С. Г. С. ги намира за неоснователни.
Ответницата Н. С. не е взела становище.
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №32/2002г. на Пещерски районен съд е образувано по искова молба на П. Д. С., Г. Д. С., К. Д. С., А. Н. С., П. Н. С., Н. Н. П., М. Н. Г., З. Н. Г. и Е. Н. Г. против С. Г. С. и Н. С. С.. Присъединена е и искова молба на още физически лица /сред които и частната жалбоподателка Ю. Н./ против същите ответници. В течение на производството някои от ищците са починали и са заместени от наследниците си. От фактическа страна е изяснено, че страните са наследници по закон на С. Д. С., починал 1941г. Ищците твърдят, че наследодателят е притежавал ливада от 18 дка в м. „К.” в землището на [населено място], а ответниците са възстановили в своя полза собствеността върху имота в качеството си на наследници на Е. П. С. – снаха на наследодателя. Поради това се иска да бъде признато, че ливадата е била собственост на общия наследодател, респ. на наследниците му. Установено е, че в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ е подадено заявление от С. А. Н. за възстановяване на 6 дка ливада в м. „К.” на името на наследодателя С. Д. С. и е издадено положително решение на ПК Б. от 17.06.2002г. Също така е поискано от наследниците на братя Д. и Н. С. – синове на наследодателя, възстановяване на 37 дка ливада в същата местност, което е отказано от Поземлената комисия. Същевременно, ливада от 18 дка в местн. „Казаните” е възстановена по заявление на ответника по иска С. Г. С. /внук на наследодателя/, но като бивша собственост на майка му Е. П. С. – възстановяването е извършено със съдебно решение по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Именно тези 18 дка са предмет на спора. При горните данни първоинстанционният съд, след като е дал изрични указания на ищците да представят доказателства за висящо административно производство за възстановяване на имота на името на общия наследодател, е предприел прекратяване на производството като е обосновал недопустимост на иска поради липса на правен интерес.
С обжалваното определение Пазарджишки окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като е изложил съображения, че искът е недопустим понеже не е налице образувано и неприключило административно производство за възстановяване собствеността на наследодателя С. Д. С. върху спорните 18 дка в м. „К.”. Изводът е направен след подробно обсъждане на данните за всички подадени заявления пред Поземлената комисия и резултата от разглеждането им.
По жалбата на К. Д. С.. Същата не е мотивирана и не са изтъкнати конкретни основания за допускане на касационно обжалване. Може да се изведе като правен въпрос въпросът за правния интерес от воденето на конкретния иск. Не са развити обаче допълнителните основания за достъп до касационен контрол. Посочването, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, без позоваване на конкретна съдебна практика, не е достатъчно за да обоснове допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до цитирането на текста на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за значението на въпроса за точното прилагане на закона. Без мотивиране на общото и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване съдът не може да постанови определение за достъп до касационен контрол. В този смисъл е Т. № 1/2009г. Ето защо по тази частна жалба следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
По жалбата на Ю. Т. Н.. В нея се сочат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК с позоваване на две решения на ВКС. Тъй като сочената съдебна практика не е сред задължителната такава, включваща постановления на Пленума на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската колегия или решения по чл. 290 ГПК, то първото основание следва да се квалифицира по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Решение № 56 от 22.03.1994г. по гр.д. № 1179/1993г. на ІV г.о. приема, че отказът на поземлена комисия да възстанови собствеността поради констатация, че има спор за материално право за същия имот, не е процесуална предпоставка за завеждане на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като исковото производство има обуславящо значение за административното. Този извод е неотносим към настоящия спор, в който се поставя въпросът дали наличието на висящо производство по възстановяване на собствеността обуславя правния интерес от водене на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Според Решение № 1199 от 11.07.1994г. по гр.д. № 1818/1992г. на ВКС, ІV г.о. правилото на чл. 14, ал.1 ППЗСПЗЗ, че подаденото заявление за възстановяване от един наследник ползва и всички останали, се прилага и в процеса по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Тази теза не противоречи на изводите в обжалвания съдебен акт, напротив – възприета е от съда. В случая изводите на съда са изградени на друга плоскост – че правният интерес се определя от възможността след приключване на спора да бъде постановено съответно решение на органа на земеделската реституция в съответствие с изхода на делото, а това е възможно само ако поземлената комисия /сега службата по земеделие/ е надлежно сезирана със заявление за възстановяване на собствеността, изходящо от ищците или от техен праводател. В противен случай, при липса на заявление би се стигнало до реституция в полза на лица, които не са поискали това по предвидения от закона ред и в предвидения срок. Следва да се посочи, че по този въпрос е създадена задължителна практика на Върховния касационен съд – решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК, като: Решение № 376 от 19.10.2010г. по гр.д. № 641/2010г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 34 от 21.03.2011г. по гр.д. № 1112/2010г. на ІІ г.о., Решение № 35 от 21.03.2011г. по гр.д. № 1052/2010г. на ІІ г.о. Обжалваното определение е постановено в съответствие с тази практика. Предвид наличието на задължителна практика не може да се приеме и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, която предполага неясни или непълни правни норми, създаващи необходимост от тълкуване или липса на съдебна практика по даден въпрос.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението и по двете подадени частни касационни жалби.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1901 от 23.12.2010г. на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 909/2010г. по частните жалби на К. Д. С. от [населено място] и Ю. Т. Н. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: