3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
[населено място], 21.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 4556 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 113 от 10.04.2013г. на Великотърновски апелативен съд по ч.гр.д. № 150/2013г., с което са оставени без разглеждане подадените от дружеството частни жалби против определение № 2595 от 17.12.2012г. и определение № 150 от 12.02.2013г. по гр.д. № 1080/2012г. на Русенски окръжен съд.
Жалбоподателят намира определението за неправилно. Изтъква, че цитираната в акта практика на Върховния касационен съд касае казуси, различни от настоящия. Обръща внимание, че обратният иск е предявен в последния ден преди изтичане на петгодишния давностен срок от извършване на деликта, поради което неприемането му за разглеждане прегражда възможността за повторното му предявяване. Освен това, счита за лишено от правна логика да бъде конституирано третото лице-помагач, а да не бъде приет за разглеждане предявения срещу него обратен иск.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Частният жалбоподател [фирма] е ответник по иск по чл.49 ЗЗД предявен от Д. Н. Д. по гр.д. № 1080/2012г. на Русенски окръжен съд. Със същата искова молба са предявени и искове по чл. 45 ЗЗД против И. Л. и П. В.. С отговора на исковата молба ответникът [фирма] е поискал конституиране на подпомагаща страна – застрахователното дружество, с което към датата на деликта е сключен договор за застраховка. Предявил и е обратен иск против ЗК [фирма] за сумата 20 000лв. С определение № 2595 от 17.12.2012г. Русенски окръжен съд по гр.д. № 1080/2102 г. е конституирал ЗАД [фирма] като трето лице-помагач на страната на ответниците И. Л., П. В. и [фирма]. В мотивировъчната част на определението съдът е посочил, че не може да приеме разглеждането на обратните искове доколкото съществено биха затруднили производството. По отношение на предявения от [фирма] обратен иск съдът отделно е изтъкнал, че е насочен към застрахователно дружество, което към момента на предявяване на иска е заличено. С определение № 150 от 12.02.2013г. Русенски окръжен съд е допълнил определението си от 17.12.2012г. като изрично е постановил диспозитив, с който оставя без уважение молбата за приемане за съвместно разглеждане на обратния иск на [фирма] против ЗК [фирма]. Съдът е посочил, че определението не подлежи на обжалване.
С обжалваното определение Великотърновски апелативен съд е оставил без разглеждане частните жалби на [фирма] срещу двата съдебни акта на Русенски окръжен съд. Изложил е съображения, че определението за неприемане на обратен иск не подлежи на обжалване. По отношение на него не са налице условията на чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – определението не прегражда по-нататъшното разглеждане на делото, тъй като няма пречка искът да бъде предявен в самостоятелно производство, а и обжалването му не е изрично предвидено в нормата на чл. 219, ал.3 ГПК. В подкрепа на тезата си съдът се е позовал на три определения на Върховния касационен съд.
Настоящият състав на Върховния касационен съд счита обжалваното определение за правилно. Следва да бъдат споделени изводите, че определението, с което се отказва приемане на обратен иск, не подлежи на обжалване. Спрямо него липсват предпоставките на чл. 274, ал.1 ГПК. От една страна, определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото – производството по предявения иск продължава, а по обратния иск е налице възможност да се образува отделно производство. От друга страна, законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалване на определението – такава е предвидена единствено за определението, с което не се допуска конституирането на трето лице-помагач – чл. 220 ГПК, но не и за определението по чл. 219, ал.3 ГПК.
Възможността за предявяване на обратен иск за съвместно разглеждане е израз на принципа на процесуална икономия. Поради това съдът не е длъжен да приеме разглеждането му, но за да не се прегражда правото на защита на страната – ищец по обратния иск, е необходимо отказвайки приемането му съдът да го администрира за образуване на самостоятелно производство.
По изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 113 от 10.04.2013г. на Великотърновски апелативен съд по ч.гр.д. № 150/2013г.
След връщане на делото Русенски окръжен съд да администрира исковата молба по обратния иск за образуване на отделно производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: