О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№127
гр.София, 15.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 1654/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. И. от [населено място] срещу определение № 449 от 14.11.2012 год. по гр.дело № 1287/2012 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлата в сила заповед от 08.02.2010 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1696/2010 год. на Софийския районен съд, ІІІ гражданско отделение, 91-ви състав.
Поддържа се, че за жалбоподателя е налице правен интерес да иска отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основана на тълкувателно решение № 3/2011 год. от 18.05.2012 год. по тълк.дело № 3/2011 год. на О. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Със заповед от 08.02.2010 год. по ч.гр.дело № 1696/2010 год. Софийският районен съд, ІІІ г.о. е разпоредил на основание чл.411, ал.3 във връзка с чл.410 ГПК В. И. И. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 6 890,92 лева за потребена топлинна енергия, със законната мораторна лихва от 2 672,95 лева за забава от 01.10.2003 год. до 16.12.2009 год., както и законната мораторна лихва върху главницата от 05.02.2010 год. до изплащане на вземането, както и 618,19 лева разноски по делото.
На 20.07.2012 год. В. И. И. е подал молба за отмяна на влязлата в сила заповед на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в която поддържа, че с нея е бил осъден да заплати суми за периодично повтаряща се услуга за период от шест години /2003 год. – 2009 год./, при допустима от закона, константната съдебна практика и тълкувателно решение № 3/2011 год. на О. на ВКС от 18.05.2012 год. тригодишна давност. В тълкувателния акт е посочено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
С обжалваното определение съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че заповедта по чл.410 ГПК не е сред подлежащите на отмяна по чл.303 ГПК съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и не може да бъде приравнена по правни последици на влезлите в сила решения, подлежащи на отмяна.
Определението е законосъобразно.
Самостоятелното извънинстанционно производство по чл.303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. По начало отмяната се свързва с принципа за дирене на истината и има за предмет неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК причини. В хипотезите на чл.303, ал.1, т.т.1-4 ГПК на отмяна подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения. На отмяна по чл.303 ГПК подлежат и някои определения, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство /напр., по чл.409 ГПК и по чл.521, ал.2 ГПК/, а така също и формиращите сила на пресъдено нещо определения за прекратяване на делото при отказ от иска /чл.233 ГПК/ и при съдебна спогодба /чл.234, ал.3 ГПК/. На отмяна по чл.303 ГПК подлежат и останалите определения, прекратяващи производството по делото във всеки от стадиите на инстанционното развитие на процеса, които без да разрешават спора със сила на пресъдено нещо, завършват едно самостоятелно производство.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, а длъжникът разполага с друг способ за защита, като съгласно чл.414 ГПК може в двуседмичен срок от връчването й да подаде писмено възражение срещу нея, което не е длъжен да обосновава. Съгласно чл.415 ГПК, когато е подадено възражение в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418 ГПК. Предвид на това, отмяната на влязлата в сила заповед по реда на чл.303, ал.1 ГПК е недопустима.
В обобщение, обжалваното определение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 449 от 14.11.2012 год. по гр.дело № 1287/2012 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/