О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
гр.София, 11.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 112/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. П. И. от [населено място], о..Г. е подал касационна жалба вх.№ 3845 от 29.11.2010 год. срещу въззивното решение № 164 от 20.10.2010 год. по в.гр.дело № 186/2010 год. на Габровския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 132 от 31.03.2010 год. по гр.дело № 914/2009 год. на Габровския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Г. Х. И., С. М. И. и М. Х. И. сумата 1 750 лева на основание чл.12, ал.2 ЗН и е отхвърлена като погасена по давност претенцията му по чл.346 ГПК за подобрения, подробно описани в диспозитива на решението.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваните му части, отхвърляне на иска по чл.12, ал.2 ЗН срещу касатора и осъждане на останалите съделители да му заплатят извършените в имота, предмет на делбата подобрения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че касаторът е доказал да е заплатил направените подобрения, а останалите съделители по никакъв начин не са спомогнали за извършените ремонти, нито са заплатили полагащата им се част от направените разноски. Поддържа се, че извършените от касатора подобрения увеличават стойността на имота и че не е логично съдът да отхвърля претенцията, като неправилно приема за недоказано съгласието на останалите съсобственици, които по никакъв начин не са се противопоставили на извършването им. Жалбоподателят поддържа, че с възприетото от въззивния съд разрешение на случая, той се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ спорните отношения между страните по делото, като е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който засяга важни икономически и наследствени отношения между страните и е налице противоречиво разрешаване на спора пи една и съща установена фактическа обстановка, поради което е необходимо произнасяне на най-висшата съдебна инстанция в страната-ВКС. Според касатора, оттам се формира извода, че решеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Ответниците по касация Г. Х. И., С. М. И. и М. Х. И. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че при липсата на съгласие на останалите съсобственици за извършване на подобренията, отношенията между страните по повод претенцията на касатора по чл.346 ГПК следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл.ЗЗД и за тях погасителната давност тече от момента на извършването им. Според окръжния съд, дори да се приеме за основателно твърдението на касатора, че подобренията са правени със знанието и без противопоставянето на съсобствениците, това не налага други изводи относно началния момент на погасителната давност.
За да потвърди решението по иска по чл.12, ал.2 ЗН, въззивният съд е приел, че едноетажната паянтова постройка от 56 кв.м. – склад и обор, и масивната постройка – гараж от 28 кв.м. са извършени преди смъртта на наследодателя на страните П. В. и са направени от Х. И.-негов син и пряк наследодател на ответниците по касационната жалба, който не е бил възмезден за тях.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да са разрешавани противоречиво въпроси по приложението на материалноправните норми, които уреждат правата на подобрителя на съсобствен имот /чл.30, ал.3 и чл.71 и сл. ЗС, чл.59 и чл.60 и сл.ЗЗД/, както и правилата на погасителната давност с оглед различните хипотези, разяснени с тълкувателно решение № 85/1968 год. на ОСГК на ВС и ППВС № 6/1974 год.
На последно място, с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал процесуален или материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който да се нуждае от тълкуване по реда на чл.290 ГПК с оглед необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или за нейното осъвременяване, поради непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба /срвн. т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС/. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа единствено твърдения за допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон и необоснованост, т.е. за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тяхната основателност обаче Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, не е налице такова основание и касационно обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164 от 20.10.2010 год. по в.гр.дело № 186/2010 год. на Габровския окръжен съд по жалба вх.№ 3845 от 29.11.2010 год. на В. П. И. от [населено място], о..Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: