О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
гр.София, 06.08.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2924/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 във връзка с чл.274, ал.2, предл.първо и чл.64, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 6317 от 21.01.2013 год. на Г. С. Г. от [населено място] срещу определение № 20540 от 15.12.2012 год. по ч.гр.дело № 4379/2012 год. на Софийския градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 83531 от 07.08.2012 год. с искане за възстановяване на срока за касационно обжалване на определение № 6689 от 09.04.2012 год. по същото дело, постановено от Софийския градски съд, ГК, ІV-в отделение.
Поддържа се, че неправилно молбата по чл.64, ал.3 ГПК била разгледана от въззивен брачен състав на СГС, вместо от състава на ІV-в отделение на гражданската колегия на същия съд, който се е произнесъл с определение № 6689 от 09.04.2012 год. Твърди се, че определение № 6689 от 09.04.2012 год. прегражда пътя на делото: първо, защото е различно от определението на Софийския районен съд, 62-ри състав и второ, че градският съд поставя и се произнася по въпрос извън пределите на заповедното производство и затова се отваря пътя за разглеждане на делото по общия ред.
Ответникът по частната жалба [фирма]-в ликвидация, [населено място], чрез ликвидаторите Л. С. Л. и Б. К. И., е на становище, че частната жалба е недопустима, а по същество, че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частна жалба вх.№ 6317 от 21.01.2013 год. е допустима и подлежи на разглеждане по същество, доколкото е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от заинтересувана да обжалва определението страна.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2011 год. по гр.дело № 8536/2011 год. Софийският районен съд, 62-ри състав е разпоредил [фирма] да заплати на Г. С. Г. сумата 25 000 лева, ведно със законната лихва, както и сумата 1 000 лева разноски по делото.
С определение № 10373 от 08.07.2011 год. по гр.дело № 6813/2011 год. на Софийския градски съд, ТО, е било прието възражението на длъжника по реда на чл.423, ал.1, т.1 ГПК и делото е върнато на районния съд за следващи процесуални действия.
С определение от 18.07.2011 год. Софийският районен съд, 62-ри състав е спрял на основание чл.420, ал.2 ГПК изпълнението по изп.дело № 172 по описа на ЧСИ № 780-В. Л. за 2011 год.
С определение от 05.10.2011 год. Софийският районен съд, 62-ри състав е обезсилил на основание чл.415, ал.2 ГПК издадените по гр.дело № 8536/2011 год. заповед за изпълнение от 07.03.2011 год. и изпълнителен лист от 12.04.2011 год.
С определение от 02.11.2011 год. по гр.дело № 14380/2011 год. Софийският градски съд, 1-12 състав прекратил производството по частната жалба на Г. С. Г. срещу определението на СРС, 62-ри състав от 18.07.2011 год. по гр.дело № 8536/2011 год. поради липса на правен интерес, доколкото по делото били представени доказателства, че изпълнителното производство е прекратено, а заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, издаден въз основа на нея – обезсилени. Срещу частната жалба с вх.№ 1037289/31.08.2011 год. бил подаден отговор от [фирма] с приложени към него адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение 1200 лева /за процесуално представителство пред СРС и отговор на частна жалба/. С отговора било направено искане за присъждане на разноски, по което градският съд не се произнесъл.
С разпореждане от 20.01.2012 год., Софийският районен съд, 62-ри състав разпоредил на основание чл.245, ал.3 ГПК да бъде издаден в полза на [фирма] обратен изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение /25000 + 1000 лева/ и оставил без уважение искането за присъждане на разноски – държавна такса и адвокатски хонорар.
С разпореждане от 15.02.2012 год. Софийският районен съд, 62-ри състав оставил без уважение молбата на [фирма] от 14.02.2012 год. по чл.248 ГПК за присъждане на деловодни разноски – държавна такса 250 лева и адвокатски хонорар 1200 лева.
С определение № 6689 от 09.04.2012 год. по гр.дело № 4379/2012 год. Софийският градски съд, ГК, ІV-в отделение отменил определението на СРС, 62-ри състав от 15.02.2012 год. и вместо него осъдил Г. С. Г. да заплати на [фирма] сумата 25 лева държавна такса и 1200 лева адвокатско възнаграждение. В определението е посочено, че може да се обжалва с частна касационна жаба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК. Върху последния лист на определението има отметка, че е влязло в законна сила на 04.05.2012 год., както и за издаден изпълнителен лист на 10.08.2012 год. за сумите 25 лева + 1200 лева.
На 08.05.2012 год. адв.М. К. А., като пълномощник на Г. С. Г./пълномощно от 26.03.2012 год./ подал до СГС молба, озаглавена „частна жалба”, да бъде снабден със заверен препис от определението, а на 13.06.2012 год. удостоверил с подписа си върху същата молба /л.16 от ч.гр.дело № 4379/2012 год. на СГС/, че е получил искания препис.
На 07.08.2012 год. Г. С. Г. подал молба с вх.№ 83531/л.21 от делото на СГС, ІV-в състав/ за възстановяване на срока за касационно обжалване на определение № 6689/09.04.2012 год. с твърдения, че неправилно върху него била посочена дата за влизането му в сила – 04.05.2012 год. и не могъл да го обжалва, а и не му било връчено съобщение с препис от определението.
Със сега обжалваното определение втори въззивен брачен състав на ГК на СГС оставил молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване без разглеждане. Съдът е приел, че определение № 6689 от 09.04.2012 год. на СГС, ГК, ІV-в състав не подлежи на касационно обжалване: с оглед характера на производството по чл.423 ГПК-извънреден способ за защита на длъжника в заповедното производство, определението не попада в предметния обхват на чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК, след като не е постановено за първи път от въззивния съд и във връзка с чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, и не е налице обжалваем интерес и цена на иска с оглед размера на разноските и с оглед на чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е законосъобразно.
Градският съд правилно е приел, че определението на въззивния съд, с което е отменено определение на първоинстанционния съд, съдържащо отказ за присъждане на направените от длъжника разноски в заповедното производство, приключило с обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, и вместо него са присъдени разноските в полза на длъжника, не подлежи на касационно обжалване.
Практиката на Върховния касационен съд /срвн.,напр.: определения № 724 от 18.12.2009 год. по ч.т.дело № 598/2009 год., ТК, І т.о., № 317 от 30.04.2010 год. по ч.т.дело № 280/2010 год., ТК, ІІ т.о., № 14 от 13.01.2010 год. по ч.гр.дело № 653/2009 год., ГК, ІІІ г.о., № 434 от 23.06.2010 год. по ч.т.дело № 275/2010 год. ТК, ІІ т.о. и др./ неизменно приема, че не е предвидена възможност за обжалване на определението на въззивния съд, постановено по възражение по чл.423, ал.1 ГПК. Съображенията за това са, че законът не е предвидил изрично обжалваемост на тези определения. Макар и назован от законодателя „въззивен съд”, въззивният съд не действа като същинска въззивна инстанция. Той не обсъжда доказателства относно съществуването на претендираното притезание. С определението на въззивния съд по чл.423, ал.1 ГПК не се разрешава по същество друго производство, поради което това определение не може да се квалифицира като подлежащо на обжалване на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Определението по чл.423, ал.1 ГПК не е и прекратително по смисъла на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Приетото като основателно възражение по чл.423, ал.1 ГПК в хипотезата на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК изпълнява ролята на възражение по чл.414 ГПК – изпълнението на издадената заповед се спира и заповедното производство се връща на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК. Подлежащите на касационно обжалване определения са посочени изчерпателно в чл.274 ГПК, като това по чл.423, ал.1 ГПК не попада в техния обхват. Както правилно е посочено в обжалваното определение на градския съд, по същество производството по чл.423, ал.1 ГПК е извънинстанционно (сходно с това за отмяна по чл.303 ГПК) – за проверка на участието на длъжника в заповедното производството, а актовете, постановени в извънинстанционните производства по принцип не подлежат на обжалване.
А щом това е така за определението по чл.423, ал.1 ГПК, същото следва да важи и за определението на въззивния съд, който след като е отменил отказа на първоинстанционния съд да уважи молбата на длъжника за присъждане на направените от него разноски в заповедното производство, приключило с обезсилване на заповедта за изпълнение /чл.415, ал.2 ГПК/, е присъдил в полза на длъжника разноските за държавна такса и адвокатски хонорар. С произнасянето на въззивния съд по частната жалба срещу отказа на първата инстанция, двуинстанционният контрол е изчерпан. Касационно обжалване на определението не е предвидено.
След като определение № 6689 от 09.04.2012 год. по ч.гр.дело № 4379/2012 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV-в отделение не подлежи на касационно обжалване, подадената от Г. С. Г. молба вх.№ 83531 от 07.08.2012 год. с искане за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл.64, ал.3 ГПК е недопустима поради липса на правен интерес и правилно е оставена без разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, а частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 20540 от 15.12.2012 год. по ч.гр.дело № 4379/2012 год. на Софийския градски съд, ІІ-ри въззивен брачен състав.
Осъжда Г. С. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк]*, вх.*, ап.* да заплати на [фирма]/в ликвидация/ сумата 100/сто/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/