3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
[населено място], 23.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7553 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 216 от 07.11.2013г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 385/2013г., с което е потвърдено решение на Видински районен съд по гр.д. № 976/2012г. за отхвърляне на предявения от И. Ф. Ц. против [община] иск по чл. 53, ал.2 З. за установяване, че към момента на изготвяне на действащия кадастрален план на [населено място], одобрен 1988г., И. Ф. Ц. е собственик на 27 кв.м. в североизточната част на поземлен имот № 448 в кв.55 по плана на селото, целия от 588 кв.м., за който е отреден парцел Х-448 с площ 750 кв.м. с неуредени сметки по регулация; както и за отхвърляне на иска между същите страни за установяване, че при изготвяне на действащия кадастрален план на [населено място] е допусната грешка като 27 кв.м. от УПИ ІХ-446 в кв.55, намиращи се в югоизточната му част са отразени като част от УПИ ХІ-448 в кв. 55.
Касационната жалба е подадена от ищцата И. Ф. Ц. чрез адв. Б.. Поддържа се, че решението е взето в противоречие с константната практика на съдилищата по такива искове и с Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът [община] е представил писмен отговор, в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /с цена на иска 5 678,80лв./ и е допустима.
Производството е по иск по чл. 53, ал.2 З.. Ищцата И. Ц. е собственик на УПИ ІХ-446 в кв. 55 по плана на [населено място], [община], заедно с постройките в него. Съседният имот – УПИ ІХ-448 е собственост на С. К. Д. и границата между двата имота е спорна. Ищцата сочи, че по кадастралния и регулационен план от 1988г. границата е преместена на север спрямо съществуващата такава по плана от 1934г., без основание и по този начин от нейния имот се отнемат 27 кв.м. Въпреки изготвения проект за отстраняване на допуснатата грешка [община] не го приела с мотив, че се касае до спор за материално право, който следва да бъде решен по съдебен ред. Поради това ищцата претендира отстраняване на допуснатото несъответствие в кадастралния план от 1988г. по отношение на приложената регулация. В уточнение на исковата молба сочи, че спорни са 27 кв.м. на южната граница на имота й, които са придадени към имота на Севдалин К. Д., собственик на УПИ ІХ-448 в кв. 55. Видно, че с писмо от 01.06.2011г. общината е уведомила ищцата, че грешката в кадастъра ще бъде отстранена след решаването на спора за материално право от съда.
Приетата техническа експертиза е установила, че за селото има два регулационни плана – от 1934 и от 1988г. По плана от 1934г. има придаваеми места към имота на ищцата, за които през 1964г. е съставен констативен нотариален акт за собственост по регулация и са налице данни за извършен въвод във владение. При изработването на плана от 1988г. кадастралната граница не е нанесена по регулационната такава по стария план, а е предвидена нова регулационна граница между двата имота – с приплъзване и завъртане в северна посока към УПИ ІХ-446. Тази нова регулационна граница не е приложена по време на действието на З., а понастоящем това е невъзможно поради §8 ПЗР ЗУТ.
Първоинстанционният и въззивният съд са отхвърлили иска единствено по съображения, че липсва пасивна легитимация на посочения ответник [община], тъй като не той е собственик на съседния имот, границата с който е предмет на спора.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
Повдигнатият от касатора въпрос касае прилагането на регулацията като се визира противоречие с Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГК. Решаващите мотиви на съда, послужили за отхвърляне на иска, не са свързани с прилагането на регулацията, а с посочването на ненадлежен ответник по иска. Поради това липсва противоречие с тълкувателния акт.
Същевременно налице е основание за допускане на касационно обжалване служебно за проверка допустимостта на решението /виж за тази възможност разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1./ като постановено по нередовна искова молба в хипотезата на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК когато нередовността се състои в противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 от 07.11.2013г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 385/2013г. по касационната жалба на И. Ф. Ц. от [населено място], [община].
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 57лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: