О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1037
гр.София, 16.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 549/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ш. Р. К. и С. А. К. от [населено място], чрез адв.В. А. С., са подали касационна жалба вх.№ 6660 от 23.03.2011 год. срещу въззивното решение № 305 от 02.03.2011 год. по в.гр.дело № 29/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав, с което е потвърдено решение № 515 от 01.12.2010 год. по гр.дело № 21/2009 год. на Асеновградския районен съд, ІІ граждански състав.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 90 от 27.02.2003 год. по гр.дело № 522/2002 год. на ВКС, І г.о., решение № 659 от 27.11.2003 год. по гр.дело № 316/2003 год. на ВКС, І г.о., решение № 786 от 27.12.2005 год. по гр.дело № 538/2005 год. на ВКС, І г.о., решение № 57 от 30.12.2005 год. по гр.дело № 353/2005 год. на ВКС, І г.о., решение № 541 от 08.07.2005 год. по гр.дело № 216/2005 год. на ВКС, І г.о. и решение № 477 от 08.07.2005 год. по гр.дело № 146/2005 год. на ВКС, І г.о.
Ответниците по касация Й. Ш. И. и Г. Ш. К. са на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на терена и на постройката върху него на публична продан. От становището на главния архитект на общината съдът е приел, че ПИ № *, идентичен с УПИ * в кв.* по плана на [населено място] от 1974 год. е неподеляем. По отношение на сградата с КИ * е прието, че не е било дадено становище, тъй като заинтересуваните страни не са представили проект за разделяне съобразно чл.203 ЗУТ. Съдът е приел по-нататък, че съгласно чл.54, ал.4 З., при съдебна делба обособени дялове се възлагат, след като са получили идентификатори в кадастъра по реда на този закон, а по делото не били представени доказателства за това, че отделните обекти в съсобствеността, за които се твърди, че съществуват, са получили идентификатори в кадастъра по предвидения в закона ред.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С решение № 368/2010 год. от 17.01.2011 год. по гр.дело № 851/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290-293 ГПК, е прието, че когато етажите в съсобствена жилищна сграда са изградени по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуваща етажна собственост, без необходимост от преустройство, не е необходим инвестиционен проект за разделяне и становище на главния архитект на общината по чл.203, ал.2 ЗУТ. Прието е също така, че от тълкуването на чл.54, ал.4 във връзка с ал.5 от З., следва извод, че съдебната делба е действителна дори и при разделяне на делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните да имат самостоятелен идентификатор. Съгласно т.2 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на О. на ВКС, решенията по чл.290293 ГПК се обхващат от понятието задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решене в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за изнасяне на делбения имот на публична продан. В частта, с която е потвърдено решението по иска за подобрения в имота, се поддържат единствено оплаквания за неправилност на съдебния акт на въззивната инстанция по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, без да са посочени и формално основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, поради което в тази част не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 02.03.2011 год. по в.гр.дело № 29/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 515 от 01.12.2010 год. по гр.дело № 21/2009 год. на Асеновградския районен съд за изнасяне на делбения имот на публична продан.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 515 от 01.12.2010 год. по гр.дело № 21/2009 год. на Асеновградския районен съд за уважаване на иска за присъждане на подобрения в делбения имот.
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси в размер на 502,50/петстотин и два + 0,50/лева и в същия срок да представят в съда вносна бележка за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/