О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№675
С., 24.06.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 344 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. Н., чрез пълномощника му адвокат П. Т., против решение от 25.06.2010 г., постановено по гр.д. № 7187 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 4.12.2008 г. по гр.д. № 31233/2007 г. на Софийски районен съд, 38-ми състав за отхвърляне на предявения от С. С. М. против А. А. М. установитеилен иск за собственост на основание придобивна давност, изтекла в периода м.ноември 1997 г. – м.ноември 2007 г. на апартамент в [населено място], [улица], ет.2.
Ответникът по касационната жалба А. А. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В. съд е установил, че ищецът и съпругата му Н. Д. Н. са сключили брак, прекратен на 16.10.1974 г. и отново сключен на 30.10.1976 г., продължаващ и понастоящем. По времето, когато не са били в брак Н. Н. е придобива процесния имот с договор за продажба на държавен недвижим имот. По иск на настоящия ответник срещу нея, с влязло в сила на 18.04.2007 г. решение, договорът е прогласен за нищожен на основание чл.7 ЗВСОНИ за ? ид.ч., като е уважен и ревандикационен иск. В. съд е приел предявения иск за допустим, тъй като имотът не е бил придобит в СИО и съответно настоящият ищец не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС. По отношение на 1/4 ид.ч. от имота е счетено, че същата е останала собственост на държавата, давност за нея тече от 1.06.1996 г., но не е изтекла с оглед въведения, считано от 31.05.2006 г. мораториум на течението на придобивния давностен срок по отношение на държавни и общински имоти. По отношение на ? ид.ч. от имота е прието, че в процесния период /22.11.1997 г. – 22.11.2007 г./ ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота, демонстрирайки, че е негов собственик, но владението не е било спокойно. Същото е осъщесвявано съвместно със съпругата му Н. Д. Й., спрямо която със сила на пресъдено нещо е установено, че не е собственик на вещта и по отношение на която придобивната давност е прекъсната с предявяването на иск и действия по принудително изпълнение. Ищецът, като съпруг на ответницата по исковете по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС е знаел за водените процеси, а това обстоятелство, заедно със съвместното упражняване на фактическата власт от двамата съпрузи, е достатъчно да се приеме, че владението на ищеца е смутено, поради което липсва придобиване по давност в процесния период.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. отразява ли се по някакъв начин върху анимуса на владението самото съзнаване от страна на владелеца, че друг правен субект разполага с титул за собственост върху част от владяния имот /счита, че въззивният съд е приел, че знанието за подобен факт сбушавало владението/
2. допустимо ли е от гледна точна на материалния закон в крайния момент на срока на давностното владение върху един жилищен имот двама съпрузи да живеят в него, но да владее само единият от тях и как се отнасят последиците от владението във формата на придобито по оригинерен способ право на собственост върху имота към обхвата на съпружеската им имуществена общност /счита, че въззивният съд е приел, че изтичането на давностния срок води до възникване на право на собственост, попадащо в обхвата на съпружеската общност на владелеца, като поддържа, че факта, че съпругът-нетитуляр на владението е обвързан от решението на съда сам по себе си не дерогира възможността на последващо основание – давностно владение на съпруга-владелец – да се стигне до промяна на правното положение/
3. законовата пречка за част от имот да бъде придобит по давност, влияе ли на възможността по този способ да се придобият останалите идеални части от същия имот /счита, че съдът е приел, че има законова пречка за идеална част от имота, а е отхвърлил иска изцяло/.
Вторият и третият въпрос са неотносими към мотивите на въззивният съд и данните по делото, доколкото съдът е приел, че събраните доказателства установяват съвместно владение на двамата съпрузи, поради което не се е произнесъл възможно ли е последиците от владението да настъпят само спрямо единия съпруг, съответно – съдът е изложил различни съображения за неоснователност на иска за идеалната част, за която е налице законова пречка да бъде придобита по давност и за идеалната част, за която такава законова пречка не е налице.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на първия поставен въпрос, който е пряко свързан с извода на съда, че знанието от страна на владелеца за водени процеси, по които не е страна, смущава владението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.06.2010 г., постановено по гр.д. № 7187 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90.90 лв.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: