О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 26.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 3094 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” чрез пълномощниците адв. П. и адв. Г. частна жалба срещу определение № 402 от 15.12.2012г. по гр.д. № 873/2012г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е върната касационната жалба на сдружението против решение от 31.05.2010г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав по гр.д. № 1094/2004г. Жалбоподателят намира определението за неправилно. Счита, че цената на иска се определя към момента на предявяването му и не подлежи на деноминация. Сочи практика на ВКС в този смисъл и моли за отмяна на определението.
Ответницата Е. Б. Б. е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв. М., в който взема становище, че частната жалба е просрочена или евентуално неоснователна.
Останалите ответници не са взели становище
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалвания съдебен акт, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. С цел проверка срока за подаване на жалбата е изискана справка от книгата на призовкаря, от която е видно, че определението е съобщено на частния жалбоподател на 18.01.2013г. и срокът за подаване на жалбата е спазен.
Производството пред Софийски градски съд е въззивно и е приключило с решение за оставяне в сила на решение на Софийски районен съд по гр.д. № 3207/1996г., с което е уважен предявен установителен иск за собственост на недвижим имот – дворно място в [населено място]. При предявяване на иска на 10.04.1996г. е представено удостоверение, според което данъчната оценка на имота е 77 730лв. /л.3 от делото/ и е посочена цена на иска в размер на 19 433 лв.
С обжалваното определение съставът на Първо гражданско отделение на ВКС е приел, че постановеното решение не подлежи на касационно обжалване поради това, че цената на иска не надхвърля 5000лв. Посочил е, че по силата на Закона за деноминация на лева от 1999г. данъчната оценка на имота се явява 77,73лв. и съответно цената на иска е ? от нея. Поради това е върнал подадената касационна жалба.
При горните данни Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно.
Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията й след изменението в ДВ бр. 100/2010г., постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Видно от горепосочените данни, че цената на иска, определена съгласно чл. 55, ал.1,б.”б” ГПК/отм./ към момента на завеждането му и с отчитане действието на Закона за деноминация на лева, е 19,43лв., т.е очевидно е под 5 000лв. Затова обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Цитираното в частната жалба определение № 145 от 2.03.2012г. по гр.д. № 1197/2011г. на ІІг.о. на ВКС, представлява изолиран случай в практиката на ВКС по този въпрос. Определението е постановено в производство по чл. 288 ГПК; с него се допуска касационно обжалване на въззивно решение и при преценка дали решението подлежи на касационен контрол е посочено, че настъпилата след предявяване на иска деноминация на лева не се отразява на цената на иска. Видно, че са постановени множество определения на състави на ВКС /част от тях са приложени с отговора на ответницата/, включително от същия състав, постановил определение № 145, както и от настоящия състав, според които настъпилата по силата на закона деноминация на лева през 1999г. се взема предвид при определяне цената на искове, предявени преди влизане в сила на този закон. Този извод се налага от разпоредбите на чл. 1 и 2 от Закона за деноминация на лева – деноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към 5 юли 1999 г., за всички имуществени и парични права и задължения и тя се извършва по силата на закона. Ето защо, в случая не става въпрос за промяна в паричната стойност на спорното право поради изменение в цените, настъпило в хода на делото, а до промяна във всички парични величини в български лева, настъпваща по силата на специален закон. Това схващане е застъпено в преобладаващата практика на ВКС, изразена в определение № 487 от 24.09.2009г. по ч.гр.д. № 505/2009г. на ІІІ г.о., определение № 231 от 23.06.2011г. по гр.д. №295/2011г. на ІІг.о., определение № 164 от 20.06.2011г. по гр.д. № 784/2011г. на ІІІг.о., определение № 38 от 01.02.2012г. по гр.д. № 604/2011г. на ІІ г.о., определение № 28 от 30.01.2012г. по гр.д. № 27/2012г. на ІІг.о. и др. Несъстоятелни са съображенията на жалбоподателя, черпени от мотивите на Тълкувателно Решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС, тъй като те не обхващат хипотезата на деноминацията, а имат предвид настъпила в хода на делото промяна в цените на имотите.
Поради изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Затова Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 402 от 15.12.2012г. по гр.д. № 873/2012г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: