О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№830
гр.София, 15.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 349/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ю. П. Г. и П. М. Б. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 3272 от 01.02.2011 год. срещу въззивното решение № 1575 от 15.12.2010 год. по в.гр.дело № 1372/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1834 от 27.05.2010 год. по гр.дело № 3100/2007 год. на Варненския районен съд, вещно отделение, 34-ти състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите и от Л. П. Б. срещу К. А. К., Г. А. К. и О. П. П. искове по чл.108 ЗС за предаване владението на жилище на втория /надпартерен/ етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], състоящо се от две стаи, вестибюл, кухня, тоалет, баня и тераса със застроена площ * кв.м., заедно с принадлежащата му изба и * % ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е построена, представляващо УПИ * в кв.* по плана на * мкр. на [населено място], при твърдение за придобиване по силата на петгодишна давност като добросъвестни владелци, както и на основание изтекла десетгодишна давност в периода от 1996 год. до датата на извършване на въвода във владение на ответната страна на 17.07.2007 год.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие на въззивното решение с Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на Върховния съд относно правните основания по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, даващи начало на добросъвестно владение и необходимост от отговор на въпросите: съдебните решения по искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС юридически основания ли са по смисъла на чл.70, ал.2 ЗС; годно основание ли е за добросъвестност на владението протоколът за въвод във владение, извършен въз основа на изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение по чл.108 ЗС; реституционният ЗВСОНИ дава ли начало на добросъвестно владение и дали само посочените в т.9 на ППВС № 6 от 27.12.1974 год. актове са правни основания по чл.70, ал.1 ЗС или са само примерно изброени с възможност за разширяването им по аналогия? К. се позовават на противоречие и с определение № 719 от 06.07.2010 год. по гр.дело № 431/2010 год. на ВКС, ІІ г.о.; б/прехвърлителната сделка по нотариален акт № *, т.*, нот.дело № * год. на ВН при В. и вписан в партидна книга том *, стр. *, прави ли ищците добросъвестни владелци, като касаторите се позовават на противоречие с ППВС № 6 от 27.12.1974 год., както и на решение № 176 от 15.05.2010 год. по гр.дело № 673/2009 год. ВКС, ІІ г.о. и решение № 1124 от 19.07.2002 год. по гр.дело № 1208/2001 год. ВКС, ІV г.о.; в/ противоречие на въззивното решение с решение № 10 от 22.02.2008 год. по гр.дело № 1742/2007 год. на Пловдивския районен съд, решение № 610 от 09.12.2008 год. по т.дело № 391/2008 год. на ВКС, І т.о. и решение № 3742 от 31.10.1983 год. по гр.дело № 2288/1983 год. ВС по въпросите на спирането и прекъсването на придобивната давност.
Ответниците по касация Г. А. К., О. П. П. и К. А. К. не са изразили становище.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорна следната фактическа обстановка:
С решение от 30.08.1994 год. по гр.дело № 2871/1992 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав А. К. К. и М. Г. К. са били осъдени на основание чл.108 ЗС във връзка с чл.7 ЗВСОНИ да предадат на Н. Х. Х., Н. Н. Б. и П. А. К. владението на процесния втори надпартерен етаж от жилищната сграда на [улица]. Решението е потвърдено от Варненския окръжен съд с решение от 05.12.1995 год. по в.гр.дело № 586/1995 год.
С решение от 02.10.1997 год. по гр.дело № 2143/1996 год. Варненският районен съд е поставил по реда на чл.288, ал.2 ГПК/отм./ същото жилище в дял на Н. Н. Б. и П. М. Б.. Н. Н. Б. е починала на 28.01.2000 год. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си П. М. Б. и дъщерите си Ю. П. Г. и Л. П. Б..
С решение № 1815 от 20.10.1997 год. по гр.дело № 1278/1996 год. ВКС е отменил по реда на надзора влезлите в сила решения по гр.дело № 2871/1992 год. на Варненския районен съд и по в.гр.дело № 586/1995 год. на Варненския окръжен съд и е върнал делото на второинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
С решение от 04.03.1999 год. по в.гр.дело № 1760/1997 год. окръжният съд е отхвърлил исковете на Н. Б. и П. К. срещу Л. С. Г., С. С. Г., В. С. Г., М. Г. К., К. А. К., Г. А. К. и О. П. П. по чл.7 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността и по чл.108 ЗС за предаване владението върху етажа.
С решение № 1767 от 08.03.2000 год. по гр.дело № 1063/1999 год. ВКС е оставил без уважение молбата на Н. Н. Б. и правоприемниците й П. М. Б., Ю. П. Г. и Л. П. Б. за преглед по реда на надзора и отмяна на влязлото в сила решение от 04.03.1999 год. по гр.дело № 1760/1997 год. на Варненския окръжен съд, а с решение № 282 от 21.03.2003 год. по гр.дело № 1790/2001 год. на ВКС, ІV г.о. е оставена без уважение молбата на П. М.Б., Ю. П.Г. и Л. П.Б. за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ на влязлото в сила решение от 04.03.1999 год. по гр.дело № 1760/1997 год. на Варненския окръжен съд.
На 23.10.2003 год. въз основа на влязлото в сила решение от 04.03.1999 год. по гр.дело № 1760/1997 год. на В. и решението от 21.03.2003 год. по гр.дело № 1790/2001 год. на ВКС е издаден обратен изпълнителен лист, с който П. М.Б.и, Ю. П.Г. и Л. П.Б. са осъдени да предадат на О. П. П. владението на процесния етаж.
Въз основа на издадения обратен изпълнителен лист и по молба на взискателя О. П. П. е било образувано изп.дело № 10162/2003 год. на СИС при В., VІ-ти район, изпълнението по което е било спряно въз основа на допуснато обезпечение по гр.дело № 8924/2003 год. на Варненския районен съд, 12-ти състав по исковете на П. М.Б., Ю. П.Г. и Л. П.Б. за предаване на владението на 2/3 идеални части от жилището.
С решение от 18.10.2004 год. Варненският районен съд е отхвърлил предявените искове срещу К. Ат.К., Г. Ат.К. и О. П. П., основани на твърдения за придобиване от страна на П. М.Б. чрез договор по нотариален акт № *, т. *, нот.дело № */* год. и чрез възлагане в дял с решение от 02.10.1997 год. по гр.дело № 2143/1996 год. на В., 21-ви състав, и от всички ищци – по наследяване от починалата на 28.01.2000 год. Н. Б.. С решение № 852 от 18.08.2005 год. по в.гр.дело № 2025/2004 год. Варненският окръжен съд е оставил решението в сила, а възивното решение е потвърдено с решение № 1452 от 30.01.2007 год. по гр.дело № 2808/2005 год. на ВКС.
При тези данни, въззивниятя съд е приел, че решенията на Варненския районен съд и на Варненския окръжен съд, с които са били първоначално уважени исковите претенции на касаторите не са сред основанията, годни да стартират придобивна давност, нито да укажат добросъвестност, като се е позовал на Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на Върховния съд относно основанията за добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Прието е, че П. и Л. Б., както и Ю. Г. са упражнявали фактическа власт върху процесния имот за периода от 1996 год. до м.07.2007 год. въз основа на издадения им изпълнителен лист, като с отмяната на тези решения давността спира да тече по смисъла на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД, а по-късно след като исковете им са отхвърлени, с действията по изпълнително дело № 10162/2003 год. на СИС при В., VІ-ти район, образувано въз основа на издадения в полза на О. П. П. на 23.10.2003 год. обратен изпълнителен лист, давността отново е била прекъсната. В. съд е приел, че сумирано периодите – от януари 1996 год. до 20.10.1997 год. и след това – от 04.03.1999 год. до ноември 2003 год., когато е образувано изп.дело № 10162/2003 год. на СИС при В., VІ-ти район, не изпълняват изискуемия се от закона срок от 10 години.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По въпроса какво е правното основание на добросъвестното владение по чл.70, ал.1 ЗС има дългогодишна трайна практика на Върховния съд, а по-късно и на Върховния касационен съд. В т.9 от раздел ІІІ на Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на Върховния съд макар и примерно са посочени: всички прехвърлителни /транслативни/двустранни или едностранни сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право. Очевидно е, че се имат предвид съдебните решения, с които може да се прехвърли правото на собственост с предявяване на конститутивни искове. Законът урежда преобразуващите права, с упражняване на които се прехвърля правото на собственост или друго вещно право /напр. исковете по чл.33, ал.2 ЗС, чл.19, ал.3 ЗЗД/. Решенията по установителни и осъдителни искове не съставляват основания за добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Искът по чл.7 ЗВСОНИ е специален установителен иск за прогласяване за нищожно основанието, по силата на което трето лице е придобило от държавата имот по чл.1 или чл.2 от закона /срвн. т.3 от тълк.решение № 1 от 17.05.1995 год. на ОСГК на ВС/. С осъдителните решения, в т.ч. и тези по чл.108 ЗС, се установяват съществуващи права върху имотите и се допуска принудителното удовлетворяване на признатото притезание чрез осъждане за предаване на владението. Установителните и осъдителните искове не могат да бъдат юридическо основание по чл.70, ал.1 ЗС, защото с тях не се прехвърля собственост или друго вещно право.
На следващо място, съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Нормата не съдържа ограничение на приложното поле по отношение на лицата. Чрез посочване на обекта на владение – „имотите, собствеността върху които се възстановява” също не е очертан ограничен кръг на лицата, спрямо които се прилага чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, като целта е да се подчертае, че нормата се прилага за всички имоти, за които се отнася реституцията по посочените в теста закони /срвн., т.3 от тълк.решение № 1/2009 год. от 02.06.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на ОСГК на ВКС/. Нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност.
Предвид на това, за начало на придобивна давност по отношение на имотите, подлежащи на реституция по реда на ЗВСОНИ може да се говори след 22.11.1997 год., което се отнася и за настоящия казус, в който е установено, че касаторите са упражнявали фактическа власт върху процесния етаж за периода от началото на 1996 год. до м.юли 2007 год. След като за периода от м.януари 1996 год. до 20.10.1997 год. изтеклата давност е заличена по силата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, фактическата власт, упражнявана от касаторите за времето от 04.03.1999 год. до месец ноември 2003 год. не покрива петгодишния срок за придобиване по давност по чл.79, ал.2 ЗС, а още по-малко десетте години, с които чл.79, ал.1 ЗС свързва настъпване на последиците в полза на владелеца. За придобиване на имота с десетгодишно владение по чл.79, ал.1 ЗС срокът не е изтекъл, дори да се приеме, че течението му не е спирано и прекъсвано, както е приел въззивният съд, а владението е продължило за времето от 22.11.1997 год. до м.юли 2007 год.
Изложеното дотук прави безпредметно обсъждането на твърденията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за противоречие на въззивното решение със съдебните актове на Върховния съд, Върховния касационен съд и на Пловдивския районен съд по приложението на чл.115, ал.1, б.”ж” и чл.116, б.”б” ЗЗД.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1575 от 15.12.2010 год. по в.гр.дело № 1372/2010 год.на Варненския окръжен съд, по жалба вх.№ 3272 от 01.02.2011 год. на Ю. П. Г. и П. М. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/