2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№614
[населено място], 03.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 603 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 44 от 15.03.2012г. на Варненски апелативен съд по гр.д. № 653/2011г., с което е потвърдено решение №1185 от 21.10.2011г. по гр.д. № 1834/2010г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от З. Ф. Т. и Н. Ф. Ч. срещу Р. А. П. иск за установяване, че ответникът не е собственик на реална част с площ * кв.м от имот пл. № * в землището на [населено място], местн. К..
Касационната жалба е подадена от ищците по иска З. Ф. Т. и Н. Ф. Ч. от [населено място] чрез пълномощника им адв. Г. Я.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Сочат три правни въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Р. А. П. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост досежно реална част от недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Ищците се легитимират като наследници на Ф. Н. Ч., на които с решение на ОСЗ – В. от 14.05.2008г. е възстановена собствеността върху имот, описан по следния начин: лозе от * дка в м. К., представляващо част от имот № * по кадастрален план от 1956г.; по плана на стари имотни граници на м. „Ф. д.” имотът представлява част от пл. № *; по кадастрален план на м. „Ф. д.” възстановената част с площ * дка представлява пл. № *; от възстановените * дка * дка се възстановяват на основание съдебно решение от 24.10.2003г. на Варненски районен съд и представляват част от имот пл.№ * и път; възстановяването е в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и имотните граници ще бъдат определени след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. За доказване собствеността върху имота преди кооперирането е представен нотариален акт от 1947г.
Ответникът се легитимира като собственик на място с площ * кв.м. в землището на [населено място], местн. К., представляващо имот пл. № * по плана на местността, с нотариален акт за покупко-продажба от 1998г. Собствеността е придобита от Х. К. П., който притежава констативен нотариален акт за собственост на същия имот по давност, издаден през 1998г.
В. съд е отхвърлил иска като се е позовал на заключенията на приетите експертизи, които сочат, че посочения в решението за възстановяване на собствеността имот №* по КП от 1956г. не се намира в местността, където е процесния имот пл. № * по КП на м. „Ф. д.” от 1999г., а се намира в землището на [населено място]. Имот № * по КП”К.” от 1956г. попада в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за която няма помощен план, а има разписен лист. При тези данни съдът е счел, че липсва идентичност между възстановения на ищците имот с процесния имот, владян от ответника.
На второ място съдът е изложил евентуални мотиви, че ответникът е придобил имота по давност чрез добросъвестно петгодишно владение, считано от момента на покупко-продажбата през 1998г.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият правен въпрос, посочен от касаторите, е: чие право на собственост подлежи на доказване при отрицателните установителни искове – това на ищеца или това на ответника и следва ли ищеца да доказва с пълно и главно доказване правото си на собственост върху имот, реституиран по ЗСПЗЗ. Този въпрос не е намерил разрешение в обжалваното решение; мотиви по него се съдържат в първоинстанционното решение, но те не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 288 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК изисква правният въпрос да е разрешен в обжалваното решение и да е обусловил изхода на спора.
Вторият правен въпрос е: откога тече придобивна давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и тече ли такава срещу лица, заявили право на възстановяване, преди да е влязла в сила заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Въпросът е разрешен от съда при уважаване на възражението на ответника за придобиване на имота по давност. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК доколкото е налице противоречие на изводите на въззивния съд със задължителната съдебна практика в Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д. № 2949/2008г. на І г.о., Решение № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о. и Решение № 204 от 15.07.2011г. по гр.д. № 99/2011г. на ІІ г.о. и Решение № 496 от 21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на ІІ г.о. Застъпеното във всички тези актове разбиране изхожда от принципа, заложен в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, че давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск. Поради това докато не бъде приключено процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановения имот, то лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици.
Третият правен въпрос е дали е необходимо конституирането на съпругата на ответника като задължителен необходим другар, доколкото се претендират права, придобити на основание давност, текла по време на брака. Сочи се противоречие с Т. № 1/2000г. Видно, че в хода на делото е заявено искане за конституиране съпругата на ответника Р. А., но съдът е отказал като се е мотивирал с твърдението на ответника, че е придобил имота с петгодишна давност, която е изтекла преди сключване на брака му /през 2010г./, както и имотът е придобит за нуждите му като едноличен търговец. Липсва противоречие с визираното Т. №1/2000г., което в т.17 сочи, че неучаствалият в първата инстанция необходим другар на ищеца или ответника следва да бъде конституиран от въззивния съд. В случая съдът според наведените твърдения и фактически обстоятелства е извършил, преценка, че не е налице задължително необходимо другарство и поради това е отказал конституирането на съпругата на ответника.
Предвид изложеното следва да допусне касационно обжалване по втория въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44 от 15.03.2012г. на Варненски апелативен съд по гр.д. № 653/2011г. по касационната жалба на З. Ф. Т. и Н. Ф. Ч. от [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 366,75 /триста шестдесет и шест цяло и седемдесет и пет стотни/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: