О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№314
гр.София, 12.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 169/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Д. Я. К. и И. Д. К. от [населено място] са подали частна касационна жалба вх.№ 2513 от 17.02.2012 год. срещу определение № ІІІ-278 от 02.02.2012 год. по ч.гр.дело № 174/2012 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав, с което е потвърдено определение № 10058 от 30.11.2011 год. на Бургаския районен съд, 37-ми гражданки състав за прекратяване на производството по гр.дело № 3154/2011 год. и изпращане на делото по подсъдност на Бургаския окръжен съд.
Поддържа се, че въззивният съд неправилно е квалифицирал негаторния иск по чл.109 ЗС като иск за собственост или други вещни права върху недвижим имот по смисъла на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Според частните жалбоподатели, искът по чл.109 ЗС е неоценяем и за него се прилага чл.69, ал.2 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от отговор на въпроса: негаторният иск по чл.109 ЗС оценяем ли е или неоценяем иск по смисъла на чл.69 ГПК, т.е. как следва да се определи цената на иска по чл.109 ЗС – по реда на чл.69, ал.1, т.2 или по реда на чл.69, ал.2 ГПК? Частните жалбоподатели се позовават на противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, илюстрирана с определение № 732 от 28.12.2009 год. по ч.гр.дело № 672/2009 год. І г.о. Поддържат също, че е налице противоречива практика на ВКС по въпроса дали негаторният иск е оценяем с позоваване на цитираното определение на І г.о., както и на определение № 371 от 26.07.2010 год. по гр.дело № 291/2010 год. на ІІІ г.о. и определение № 210 от 12.05.2009 год. по ч.гр.дело № 125/2009 год. на ІІ г.о. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа и молба за спиране на производствто по настоящата чатсна касационна жалба, както и за иницииране на производство по чл.292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение по въпроса относно оценяемостта на негаторния иск.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Гражданско дело № 3154/2011 год. на Бургаския районен съд е образувано по предявения от Д. Я. К. и И. Д. К. срещу Д. Т. Т. и [фирма] иск за осъждане на ответниците да прекратят строителните ремонти действия по отношение на общите части на сградата в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица].
За да прекрати производството и да изпрати делото по подсъдност на Бургаския окръжен съд, Бургаският районен съд, 18-ти граждански състав е приел, че предявеният негаторен иск е оценяем, а цената му се равнява на данъчната оценка на имота, правото на собственост, върху който се защитава и възлиза на 57 298,90 лева, съобразно чл.69, ал.1, т.2 ГПК. С оглед на това и предвид чл.104, т.3 във връзка с чл.118, ал.1 ГПК районният съд е приел, че предявеният иск не му е подсъден, тъй като цената му надвишава 50 000 лева.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че искът по чл.109 ЗС е иск за собственост и е оценяем. Съдът се е позовал и на определение № 69 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 10/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 350 от 06.10.2011 год. по гр.дело № 859/2011 год. на ВКС, ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Действително, обжалваното определение, с което Бургаският окръжен съд се е произнесъл в смисъл, че негаторният иск по чл.109 ЗС е оценяем и цената му се равнява на данъчната оценка на имота /чл.69, ал.1, т.2 ГПК/, противоречи на разрешението, дадено с постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 732 от 28.12.2009 год. по ч.гр.дело № 672/2009 год. на ВКС, І г.о., според което негаторният иск е неоценяем и цената му се определя по реда на чл.69, ал.2 ГПК.
Същевременно, както се сочи и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състави на гражданската колегия, се е произнесъл с определения по чл.274, ал.3 ГПК, в които се приема,че негаторният иск е оценяем и неговата цена се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК /определение № 371 от 26.07.2010 год. по гр.дело № 291/2010 год. на ІІІ г.о. и определение № 210 от 12.05.2009 год. по ч.гр.дело № 125/2009 год. на ІІ г.о./.
Съгласно т.2 от тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 год. по тълк.дело № 2/2010 год. на О. на ВКС, несъвпадащото становище относно смисъла и съдържанието на една и съща правна норма, съдържащо се в тълкувателната част на мотивите на поне две решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274, ал.3 ГПК или на решение по чл.290 и определение по чл.274, ал.3 ГПК, съставлява противоречиво разрешаван правен въпрос от ВКС и основание да се направи предложение по чл.292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. намира, че е безпредметно да бъде сезирано Общото събрание на гражданската колегия на ВКС за издаване на тълкувателно решение по въпроса дали негаторният иск е оценяем и как се определя неговата цена – по реда на чл.69, ал.1, т.2 или по реда на чл.62, ал.2 ГПК, поради следните съображения:
На първо място, Върховният касационен съд, състави на гражданската колегия, многократно се произнесе с определения по реда на чл.274, ал.2, предл.второ във връзка с ал.1 ГПК, в които безпротиворечиво прие, че цената на негаторния иск по чл.109 ЗС се определя в съответствие с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Вярно е, че определенията са постановени по частни жалби срещу определения на състави на ВКС за връщане на касационни жалби при действието на новата разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, а не в производства по чл.274, ал.3 ГПК, но с тях е очертана последователна и неизменна практика, която отговаря положително на въпроса дали негаторният иск по чл.109 ЗС е оценяем и сочи как се определя неговата цена – по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК.
Следва да се има предвид още, че това разрешение е възприето изцяло и от състава на първо гражданско отделение, постановил определение № 732 от 28.12.2009 год. по ч.гр.дело № 672/2009 год. С определение № 321 от 01.07.2011 год. по ч.гр.дело № 306/2011 год. същият състав е приел, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на вещния иск по чл.109 ЗС, определена в съответствие с правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е по-ниска от определения размер по процесуалния закон.
С оглед на всичко това, в отсъствието на основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, за да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, би следвало да е налице някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с оглед бума на строителството и значителното нарастване на цените на недвижимите имоти, определянето на държавната такса като при оценяем иск въз основа на данъчната оценка на имота, води до голям размер на държавната такса при водене на негаторните искове и съответно до толериране на посегателствата срещу собствеността поради непосилния размер на дължимата такса.
„Точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до необходимостта от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба, което да налага тълкуване на конкретни правни разпоредби по реда на чл.290 ГПК, респ. чл.274, ал.3 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено,че разглеждането на жалбата по същество би било необходимо и поради наличието на непълноти, неясноти или противоречивост на правната уредба, с оглед формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото.
Съображенията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновават наличието на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІІІ-278 от 02.02.2012 год. по ч.гр.дело № 174/2012 год. на Бургаския окръжен съд, трети въззивен състав, по частна касационна жалба вх.№ 2513 от 17.02.2012 год. на Д. Я. К. и И. Д. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/