1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
С., 28.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от съдията К. М. гр.дело № 342 по описа за 2014 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по молба вх. № 6119 от 10.10.2013 г. на М. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 191 от 15.07.2013 г., постановено по гр.д. № 406/2013 г. на Окръжен съд-Перник, с което по реда на чл.435, ал.2, пр.1 ГПК е отменено Постановлението на ДСИ при Пернишкия районен съд по изп.д. № 1037/12.04.2013 г., с което е наложена глоба в размер на 50 лв. на длъжника Д. П. И..
В молбата за отмяна се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна Д. П. И. оспорва допустимостта, евентуално – основателността й.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
На отмяна по чл.303 ГПК подлежат само съдебните актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава материалноправен спор – ППВС № 2/29.09.1977 г. Актовете, постановени в производство по чл.435 ГПК, с които съдът се произнася по жалби срещу действия на съдебен изпълнител или откази от извършване на такива действия, подлежат на отмяна по чл.303 ГПК само в случаите, когато по повод на разрешаване на въпроса за процесуалната законосъобразност на атакуваните действия или откази, съдът по необходимост се произнася и по спорното материално право
Настоящият случай не попада в горната хипотеза. С решението, чиято отмяна се иска са обсъдени и преценени основанията по жалбата срещу действия на съдебен изпълнител – налагане на глоба на основание чл.527, ал.3 във връзка с чл.528, ал.3 ГПК, но липсва произнасяне по въпроси касаещи материалното правоотношение, а именно режима на лични отношения между малолетното дете и баща му-молител в настоящото производство. Следователно решение № 191 от 15.07.2013 г., постановено по гр.д. № 406/2013 г. на Окръжен съд-Перник не може да бъде определено като акт, с който е разрешен материалноправен спор, поради което молбата за отмяната му по реда на чл.303 и сл. ГПК е процесуално недопустима.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ вх. № 6119 от 10.10.2013 г. на М. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 191 от 15.07.2013 г., постановено по гр.д. № 406/2013 г. на Окръжен съд-Перник, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№ 342 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: