5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№316
С., 10.10. 2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5077 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Р., Х. Д. И., С. И. И. и Д. И. И., чрез пълномощника им адвокат Д. Д., против решение № 211 от 9.05.2013 г., постановено по гр.д. № 257 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2011 г. по гр.д. № 95/2010 г. на Районен съд-Етрополе за уважаване на предявените от Н. П. С. и Р. П. С. против С. Н. Р., С. И. И., Д. И. И. и Х. Д. И. установителен иск за собственост по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот в землището на [населено място], област С., представляващ ливада от * дка, местността „С.”, за който имот е отреден УПИ *, кв.* по плана на в.з.”Я.”.
Ответниците по жалбата Н. П. С. и Р. П. С. са подали писмен отговор, в който поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски.
В. производство е образувано по жалба на ответниците с доводи, че районния съд не е съобразил, че не е ясно от къде ищците черпят правата си – от реституционния закон /ЗСПЗЗ/ или въз основа на давностно владение, както и че ищците не владеят имота, който е във владение на ответниците, които са го придобили по давност.
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че ищците са единствени наследници по закон – синове – на починалия на 28.09.1961 г. П. С. Д., като не се спори, че към момента на образуване на ТКЗС [населено място] наследодателят им е притежавал земеделска земя – ливада, находяща се в землището на [населено място]/Г., местността „С.”, с площ над * декара. С решение № 4 139 от 19.07.2000 г. ОСЗГ – Е. е възстановила на наследниците на П. Д. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски имоти, сред които ливада от * дка., * категория, в строителните граници на [населено място]/Г., местността „С.”, имот № *, кв.*, парцел *. от кадастралния план, изработен през 1973 година, като решението е влязло в сила на 10.10.2000 година. Междувременно със заповед № РД – 15 – 171 от 22.06.1994 г. на кмета на [община] целият бивш земеделски имот, притежаван от наследодателя на ищците, бил нанесен в кадастралния план на в. з. „Я.” с кадастрален № *, квартал *. На 18.10.2000 г. била определена дата за въвод във владение на имотите в регулации на основание чл. чл. 32, ал.1 и ал.2 и 30, ал.2 ППЗСПЗЗ, възстановени на ищците с цитираното решение, но по отношение на процесния имот въвод не бил осъществен, като в протокола е отбелязан мотив – „въводът се оспорва с молба вх. № 485/05.10.2000 г. с оглед нотариален акт № * от * година”. Установено е, че с нотариален акт № *, том *, от * г. по д. № */* г. на РС – [населено място] И. Р., починал на 25.06.1994 г., наследодател на ответниците, е закупил от АПК – [населено място] незастроено вилно място, съставляващо парцел *, кв.*, по плана на вилна зона „Я.” – [населено място], с площ от * кв.м. Експертно заключение установява идентичността между имота, описан в исковата молба, този, в реституционното решение, на което се позовават ищците, както и имота по нотариален акт № */* г., както и че в него е построена стопанска сграда и навес, без строителни разрешения, а свидетелските показания на Д. К. – че сградите са построени от наследодателя на ответниците след закупуването на имота и същият е посещаван ежегодно от наследниците му.
При горните факти са изложени съображения, че производството по ЗСПЗЗ е административно и води до придобиване на собственост върху възстановявани земи, само ако са били налице предпоставките по чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден административен акт /решение на поземлена комисия, сега Общинска служба по земеделие/ за възстановяването на собствеността. Решението на органа по поземлената собственост има конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на субекта. Решението действа за в бъдеще и е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността /то има силата на констативен нотариален акт за собственост съгласно нормата на чл. 14, ал. 1, т.1 ЗСПЗЗ/ – т. е. то е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл. 77 от ЗС. В този смисъл влязлото в сила решение на органа по поземлената собственост се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. В случая постановеното по реда на чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ решение № 4139 от 19.07.2000 год. на О. – Е. не е било оспорено по делото и е породило правно действие, респективно процедурата по ЗСПЗЗ по възстановяване правото на собственост върху земеделския имот, принадлежал на наследодателя на ищците, е приключила. Налице е конкретен обект на собственост, който може да бъде предмет на претенция за собственост и по отношение на който ищците доказват, че са титуляри на правото на собственост /доколкото е установено, че са наследници по закон на П. С. Д./.
Обсъдено е наведеното от ответниците възражение за давност за период от 10 години след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Прието е, че давността започва да тече от 22.11.1997 г., но само ако реституционното производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е приключило окончателно. В случая придобивна давност в полза на ответниците би могла да започне да тече най-рано на 10.10.2000 г. /когато влиза в сила реституционото решение на ищците/ и при наличие на останалите елементи на владението те биха могли да придобият собствеността с изтичане на 10-годишния срок по чл. 79 ЗС най–рано към 10.10.2010 година. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е депозирана преди това – на 31.03.2010 г., докогато този срок не е изтекъл.
К. считат, че изводът на въззивният съд за момента, от който е започнала да тече придобивна давност противоречи на практиката на ВКС по решение № 28/4.05.2010 г. по гр.д. № 8442009, ІІ г.о. и решение № 373/21.05.2011 г. по гр.д. № 396/2009 г., ВКС, І г.о., съгласно които приобретател на недвижим имот може да се позове на придобивна давност само след 22.11.1997 г. Т. противоречие не е налице, тъй като тълкуването по първото решение е при различна фактическа обстановка /решение за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ от преди влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/, а тълкуването по второто решение е, че давност не тече до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността, на което тълкуване изводите на въззивният съд изцяло съответстват.
Поставят се и въпросите: 1. довършен ли е фактическия състав на реституциата по ЗСПЗЗ в случай, че не е извършен въвод във владение върху реституирания имот и не е извършено вписване на решението на поземлената комисия в Службата по вписвания? и 2. противопоставимо ли на касаторите обстоятелството на влизане в сила на решението на поземлената комисия при положение, че същите не са страна в административното производство и решението на административния орган не се разпростира върху не участвали в производството страни?, по които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия въпрос, тъй като по него е налице практика на ВКС – с решение № 246/6.03.2012 г. по гр.д. № 1200/2010 г., ВКС, ІІ г.о. е дадено тълкуване, че за да се придобие право на собственост на основание давностно владение върху недвижим имот, правото на собственост, за който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ следва реституционната процедура по възстановяване собствеността да е приключила – т.е. да е постановено окончателно решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху имота. От този момент имота е индивидуализиран и лицата, в чиято полза е постановено реституционното решение на общинска служба по земеделие могат да защитят правата си, като предявят иск за собственост, т.е. въвода във владение и вписването в службата по вписванията не са част от фактическия състав на реституцията по ЗСПЗЗ.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос, тъй като отговор на въпроса се съдържа в нормата на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, по която същото има практика на ВКС – например решение № 15/11.05.2011 г. по гр.д. № 340/2010 г., І г.о., според което решението за възстановяването на собствеността по чл. 14 ЗСПЗЗ има конститутивно действие съгласно разясненията в ТР 1/1997 г. на ВКС, ОСГК и влязлото в сила решение с приложената към него скица легитимира лицата в полза на които е възстановена собствеността по отношение на третите лица.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановяват на ответниците по жалбата направените в настоящото производство разноски в размер на 1000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат В. Х.-Б..
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 9.05.2013 г., постановено по гр.д. № 257 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Н. Р., Х. Д. И., С. И. И. и Д. И. И., всички с адрес: [населено място],[жк], ул.”*” № * да заплатят на Н. П. С. и Р. П. С., двамата с адрес: [населено място], Софийска област, [улица], разноски за настоящото производство в размер на сумата 1000.00 /хиляда/ лева..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: