О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1066
гр.С., 10.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 601/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма],[населено място] е подало касационна жалба вх.№ 857 от 15.03.2010 год. срещу въззивното решение № 7 от 09.02.2010 год. по в.гр.дело № 479/2009 год. на Я. окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е оставено в сила решение № 636 от 20.11.2009 год. по гр.дело № 551/2009 год. на Я. районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения иск по чл.53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на [фирма],[населено място], че дружеството-касатор е собственик на част от поземлен имот с площ от 1006 кв.м., посочен в действащата кадастрална карта на[населено място] в състава на поземлени имоти с идентифик.№ 87374.513.42 и № 87374.513.43 към 25.07.2007 год. – датата на изменение на кадастралната карта, одобрено със заповед № КД-14-28-368/25.07.2007 год. на изпълнителния директор на АК, както и да се признае за установено, че кадастралната граница между поземления имот на ищеца и тези на ответниците е грешно заснета. Със същото решение е оставено без уважение искането за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 55, т.VІІ, рег.№ 6459, нот.дело № 1015 от 28.06.2007 год. на нотариус Е. Щ..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 год. /ДВ, бр.93 от 1993 год./ и чл.17а ЗППДОбП/отм./ и б/ отпада ли отнемането на имот, предоставен на държавно предприятие, щом мероприятието, за което е отреден парцела не е осъществено?
Решаващият мотив за неоснователност на иска е основан на заключението на техническата експертиза, съгласно което /според въззивния съд/ се установява, че спорната част от 1006 кв.м./защрихована в кафяво на скицата, изготвена от в.л.геодезист Д./ и която по регулационния план от 1965 год. е от около 1800 кв.м., не е била включена в площта на имот с пл.№ 136, отреден за ДИП”Т. влакна” и Т. комбинат”Т.”. Въззивният съд се е позовал изрично на отговора на въпрос втори от констативно-съобразителната част на експертизата /част от комплексната експертиза/, според който от скицата е видно, че по действащия регулационен план, одобрен със заповед № 1-А-1273 от 14.09.1990 год. „… част от имота 6828/тогава 136/ с приблизителна площ от 1800 кв.м. е извън терена отразен за Т. комбинат” и че „… спорното място/защриховано с кафяво/ по всички регулации за района е извън парцел ІІІ…”. Окръжният съд е приел, че вещото лице е установило идентичност между имот с пл.№ 136 по плана от 1965 год. с имот пл.№ 6828 по плана от 1990 год., за който е отреден парцел ІІІ, както и че спорната част от около 1800 кв.м. по тези два плана е извън парцел ІІІ по всички регулации, а и не е била включена в площта на същия парцел, когато с частичното изменение на регулацията в индустриалната зона през 2003 год. от него са били образувани множество поземлени имоти. Предвид на това, въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на дружеството-ищец/сега касатор/, че заснемането на кадастралната граница между трите процесни имота и одобряването й със заповедта от 30.08.2005 год./изменена със заповедта от 15.05.2006 год./ досежно тази спорна част е грешно и не съответства на материалните права на страните.
Въззивният съд е намерил за ирелевантни за спора довода, че имотът на ищеца е бил записан в капитала на дружеството с площ 6272 кв.м., както и доводите относно приложената регулация, като е приел, че записването на актива е едностранно действие на самото дружество, а и че не е установено и придаване на части от имота на ищцовото дружество към имоти собственост на други физически или юридически лица. Тук отново е посочено, че спорната част от имот 87374.513.31 по плана от 2003 год. за частична промяна в регулацията на индустриалната зона, още по плана от 1965 год. не се включва в площта от 1800 кв.м., която е извън границите на имот с пл.№ 136/идентичен с имот 6828, парцел ІІІ по плана от 1990 год./-отреден за праводателя на ищцовото дружество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Липсва предпоставката и по чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Както решение № 1149 от 31.10.2008 год. по гр.дело № 5034/2007 год. на ВКС, ІІ г.о., така и решение № 891 от 09.12.2008 год. по гр.дело № 2770/2007 год. на ВКС, ІV г.о., на които се позовава касаторът в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не касаят споменатия решаващ мотив на въззивната инстанция за неоснователността на претенцията по чл.53, ал.2 ЗКИР, а именно, че е налице идентичност между имот с пл.№ 136 по плана от 1965 год. и имот пл.№ 6828 по плана от 1990 год., за който е бил отреден парцел ІІІ, както и че спорната част от около 1800 кв.м. по тези два плана е извън парцел ІІІ по всички регулации. Оттук въззивният съд е приел, че дружеството-ищец/сега касатор/ не е доказало, че спорната част от 1006 кв.м. е негова собственост, която в резултат на твърдяното грешно нанасяне през 2007 год. на кадастралната граница между неговия имот с идент.№ 87374.513.31 и имотите с идент.№№ 87374.513.42 и 87374.513.43 да е попаднала в обхвата на имотите на ответника.
И двете решения на ВКС, на които се позовава касаторът, биха имали пряко отношение към разрешението на материалноправния спор, дадено от въззивния съд с обжалваното решение, но само при условие, че претендираното от дружеството-ищец/сега касатор/ право на собственост върху процесното място от 1006 кв.м. е било отречено единствено поради това, че записването на актива в капитала на дружеството, квалифицирано като едностранно действие на последното, не би довело по тази причина до придобиване на право на собственост, независимо от наличието на останалите предпоставки по чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 год./ДВ, бр.93 от 1993 год./, респ. по чл.17а ЗППДОбП/отм./. В процесния случай, въззивният съд е основал изводите си за недоказаност на иска само на установеното въз основа на заключението на вещото лице-геодезист обстоятелство, че спорното място по всички регулации за района е извън парцел ІІІ, отреден за имот пл.№ 6828 в кв.162 по плана от 14.09.1990 год./преди това – имот пл.№ 136 по плана от 31.12.1965 год./. Въззивният съд не е изследвал дали са налице предпоставките на чл.17а ЗППДОбП/отм./, след като е приел за установено, че спорната част от имот № 87374.513.31 по плана от 29.10.2003 год. за частична промяна в регулацията на индустриалната зона, още по плана от 1965 год. не се включва в площта от 1800 кв.м., която е извън границите на имот пл.№ 136/идентичен с имот 6828, парцел ІІІ по плана от 1990 год./, отреден за праводателя на дружеството-ищец.
Липсва основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираният с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос относно евентуалното прилагане по аналогия на разрешението, дадено с чл.1 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС, предполага да е бил направен фактическия извод, че е налице отнемане на спорната част от имот, предоставен на държавно предприятие, както и че мероприятието, за което е бил отреден парцела не е било осъществено. Такъв извод въззивният съд не е направил, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК. В противен случай, ВКС би разгледал оплакванията срещу въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, без да е налице поне една от алтернативните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 09.02.2010 год. по в.гр.дело № 479/2009 год. на Я. окръжен съд, гражданско отделение, първи състав по жалба вх.№ 857 от 15.03.2010 год. на [фирма],[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/