О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
[населено място], 06.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 252 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 520 от 17.11.2010г. на П. окръжен съд, по гр.д. №854 /2010г., с което е отменено решение №1359 от 05.07.2010г. на П. районен съд по гр.д. № 5726/2009г. и вместо това е отхвърлен предявения от [община] против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за собственост върху 68/341 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56722.659.777 или УПИ І-5108 от кв. 36а по плана на[населено място].
Ж. [община] намира решението за неправилно. Счита, че са налице и трите основания за допускане на касационно обжалване. На първо място поставя въпроса за задължението на съда в доклада по чл. 145 ГПК да посочи подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и да укаже за кои обстоятелства страната не сочи доказателства. Сочи, че нито първоинстанционния, нито въззивния съд са изпълнили тези свои задължения по делото. Според жалбоподателя разпоредбата е нова и по нея липсва практика, поради което въпросът е от значение за развитието на правото. На второ място счита, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за собствеността на общината върху имота, тъй като с влязло в сила решение № 268 от 09.05.2008г. по гр.д. № 142/2008г. на П. окръжен съд е признато, че общината е собственик на 314/431 ид.ч. от същия поземлен имот. Въззивният съд не е взел предвид това решение, въпреки че правата на общината са обосновани по един и същ начин.
Ответникът по жалбата [фирма] чрез пълномощника си адв. А. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
И., предмет на спора, е бил отчужден със Заповед № 2653/08.09.1979г. на ИК на ГНС за мероприятие по застроителния план – Д. на ВРДС и Д. на химика. Понастоящем е изградена сграда – Д. на културата и българо-съветската дружба. С влязло в сила решение на П. районен съд по гр.д. № 981/2007г. е признато за установено по отношение на Държавата, че 314/431 ид.ч. от имота са собственост на [община]. С договор за замяна от 05.01.2007г. Областният управител на Област Плевен е прехвърлил на ответницата [фирма] собствеността върху 68/431 ид.ч. от имот на [улица], представляващ 382/413 ид.ч. от ПИ № 5108, целия от 431 кв.м. Спорът е съсредоточен върху въпроса дали сделката е породила транслативно-вещен ефект, т.е. дали прехвърлителят е бил собственик.
Съдът е приел, че ищецът [община] е собственик на спорните части от имота, тъй като със сключената сделка замяна е бил прехвърлен чужд имот. И. е общинска собственост съгласно чл.2, ал.1, т.4 ЗОбС/в редакция към ДВ бр. 96/1999г./, а не държавна такава. Изводът на съда, че осъщественото мероприятие – изграждане на Д. на българо-съветската дружба е мероприятие с общинско значение, а не с национално значение обосновава правото на собственост на общината съгласно чл. 2, ал.1, т.4 ЗОбС и §42 ПЗР ЗИД ЗОС – ДВ бр. 96/1999г., според които отчуждените имоти за обществени и благоустройствени мероприятия на общините са общинска собственост. По същия начин е обоснована собствеността на общината и относно 314/381 ид.ч. във влязлото в сила решение по гр.д.№ 981/2007г. на ПлРС.
Независимо от извода, че правото на собственост принадлежи на общината съдът е отхвърлил иска поради недоказване, че ответният търговец упражнява фактическа власт върху вещта, респ. върху идеални части от нея.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият поставен въпрос е за задължението на съда по чл. 145 ГПК да постави въпроси за изясняване на фактите, а в изготвения доклад по чл. 146 ГПК да посочи подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и да укаже за кои обстоятелства страната не сочи доказателства. В конкретния случай нито първоинстанционния, нито въззивния съд са изпълнили тези свои задължения, а в решението съдът е приел, че ищецът не е доказал факта на владението и така се е стигнало до отхвърляне на иска. Според жалбоподателя разпоредбата е нова и по нея липсва практика, поради което въпросът е от значение за развитието на правото.
Настоящият състав намира, че този процесуален въпрос действително е решаващ за изхода на спора. Не е налице обаче визираната от касатора хипотеза на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по този въпрос има практика на Върховния касационен съд и то със задължителен характер, а именно Решение № 886 от 13.12.2010г. по гр.д. № 1553/2009г. на І г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. В него са разрешени въпросите относно задължението на първоинстанционния съд да изясни твърденията на страните, фактите, които са от значение по делото, да разпредели доказателствената тежест и да укаже за кои факти страните не сочат доказателства, както и за задължението на въззивния съд да поправи допуснатите нарушения в тази насока от първоинстанционния съд. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на решението със задължителната практика на ВКС.
Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице визираното от касатора противоречие на обжалваното решение с влязлото в сила решение по иска за собственост на общината против държавата, тъй като процесните 68/431 ид.ч. са били извън предмета на спора, а и съдът е признал собствеността на ищеца, но е отхвърлил иска поради липса на доказателства за фактическа власт на ответника.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №520 от 17.11.2010г. на П. окръжен съд, по гр.д. №854 /2010г. по касационната жалба на [община].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 66,64 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: