4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
[населено място], 29.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 670 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.10.2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-г състав по гр.д. №8758/2009г., с което е оставено в сила решение от 16.01.2008г. на Софийски районен съд по гр.д. № 7022/2005г. за допускане на съдебна делба на земеделски недвижими имоти, подробно описани в решението.
Касационната жалба е подадена от А. К. Г. и С. К. Г. чрез пълномощника им адв. А. Ж.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите изтъкват, че решението е постановено в противоречие с Т. № 1/1997г. и с Решение № 429 от 14.07.2000г. по гр.д. № 982/1999г. на І г.о. на ВКС по въпроса за извършването на косвен съдебен контрол за нищожност на административния акт, с който съделителите се легитимират като собственици на процесните имоти. На второ място сочат, че съдът е разрешил въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по приложението на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, а именно дали може да бъде присъединено давностно владение, основано на временен въвод във владение на процесните земи преди постановяване на решението за възстановяване на собствеността; както и допустимо ли е събиране на гласни доказателства за тези обстоятелства в делбеното производство.
Ответниците Е. С. А., Е. А. А., Ц. А. А., В. Й. П., З. С. И.-Ч. и А. С. А. в писмения си отговор, подаден чрез адв. С. И., поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената жалба.
Ответниците С. Г. Г., А. П. Д., С. П. С., Е. Х. С. чрез пълномощника си адв. Б. П. също считат, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Останалите ответници не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на земеделски и горски недвижими имоти останали в наследство от Г. М. С., намиращи се в землищата на селата Б., Житен и Д.. Имотите са възстановени на наследниците по реда на ЗСПЗЗ и З. с решение № 3361 от 10.11.1998г., решение № 210/12.09.2000г., решение №410 от 08.09.2000г. и решение № 5000/28.05.2001г. всички на ПК-Нови Искър. Наведеното от настоящите жалбоподатели възражение, че част от тези имоти /№ № *, *, *, */ неправилно са възстановени на наследниците на общия наследодател, тъй като са били собственост на неговия син К. Г. М., както и твърденията за извършена приживе делба от наследодателя, поради което в делбата не следва да участват наследниците на В. Г. М., съдът е счел, че не може да разглежда в делбеното производство, защото въвеждат спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който подлежи на разрешаване в отделно исково производство. Съдът се е позовал на установената съдебна практика на ВКС за конститутивното действие на решенията на поземлените комисии, както по отношение на обектите на правото на собственост, така и на субектите, на които то се възстановява.
За неоснователно е намерено и възражението на настоящите касатори за придобиване по давност в периода 1993г. – 2003г. на три от процесните имоти № №*, * и *. Съдът е изтъкнал, че придобивната давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, може да започне да тече най-рано от влизането в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, т.е. от 22.11.1997 г., от когато и до подаване на настоящата искова молба на 8.07.2005 г. не е изтекъл изискуемия от чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен давностен срок. Съдът е намерил за неприложима кратката 5-годишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС доколкото владението не е добросъвестно, тъй като не е основано на валидно правно основание, годно да направи жалбоподателите собственици. А и давността не може да започне да тече преди момента на възстановяване на имотите по реда на ЗСПЗЗ, т.е. от влизането в сила на решенията на ПК от 10.11.1998г. и 28.05.2001г. когато имотите са обособени като обекти на вещни права. От този момент и до подаване на исковата молба на 8.07.2005г. давностният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС също не е изтекъл. На последно място съдът е счел за неоснователно и направеното пред въззивната инстанция възражение на жалбоподателите за нищожност на решенията на ПК – същите са постановени в изискуемата форма и от законен състав на компетентната ПК съобразно действащата към момента на постановяването им редакция на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място касаторите поддържат, че въззивният съд в нарушение на указанията в Т. № 1/1997г. не е извършил косвен съдебен контрол за нищожност на решенията на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността. Видно от мотивите на решението, че съдът изрично е обсъдил наведеното в тази насока възражение, въпреки че е било заявено едва в устните състезания пред въззивната инстанция. Ето защо визираното основание не е налице. Липсва противоречиво разрешаване на правния въпрос и с оглед приложеното Решение № 429/14.07.2000 г. по гр. д. № 982/1999 г. на І г.о. на ВКС. Напротив, същото е цитирано в обжалваното решение в подкрепа на извода за недопустимост на възраженията, сочещи на спор за материално право. К. се основават на посоченото в мотивите на това касационно решение, че поземлената комисия не е компетентна да разрешава възникнал спор за материално право и произнасяйки се по заявления в такава ситуация постановява нищожно решение. В случая липсват данни, че пред поземлената комисия е бил повдигнат спор за материално право и въпреки това тя е постановила решенията си.
Липсва и поддържаното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложението на кратката придобивна давност в хипотеза на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ относно давностно владение между сънаследници при извършен предварителен въвод преди решението за възстановяване на собствеността. На първо място, съдът не е допуснал свидетелски показания и не е обсъждал владението, осъществявано по предварителен въвод, преди възстановяване на собствеността, като го е счел за правно ирелевантно. Поради това въпросът е неотносим към решаващите изводи на съда и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
В обобщение следва да бъде отказан достъпът до касационен контрол на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.10.2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-г състав по гр.д. №8758/2009г. по касационната жалба на А. К. Г. и С. К. Г., двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.