О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№597
гр.София, 19.12.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 578/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.И. Д. Р. от [населено място], пълномощник на И. С. И., срещу определение № 321 от 13.10.2011 год. по гр.дело № 908/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 18077 от 03.06.2011 год. срещу въззивното решение № 513 от 20.04.2011 год. по в.гр.дело № 2557/2010 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав.
Поддържа се, че цената на предявения иск е равна на данъчната оценка на имота /чл.69, ал.1, т.2 ГПК/ и е 7 930,90 лева, а не 1 982,70 лева, което е * от данъчната оценка. На следващо място, според жалбоподателката, обжалваемият интерес, когато се касае за недвижим имот, не се покрива с данъчната му оценка, имаща основно фискално предназначение, а се равнява на действителната стойност на имота, която в повечето случаи е по-висока от данъчната му оценка. Накрая, твърди се, че нормата на чл.280, ал.2 ГПК касае дела само по парични искове, но не и дела за вещни права върху недвижими имоти.
Ответницата по частната жалба Н. Ц. К. от [населено място] е на становище, че определението е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 14600 от 17.09.2007 год. И. С. И. /сега частен жалбоподател/ е предявила срещу Н. Ц. К. отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван ПИ № * по ПНИ на с.о.”Д. ч.”, кв.В., [населено място], с площ * кв.м.
По делото е било приложено удостоверение изх.№ 4580 от 29.10.2007 год. на [община] /л.26 от гр.дело № 7452/2007 год. на В./, съгласно което данъчната оценка на процесния имот възлиза на 7 930,90 лева.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 03.06.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от датата на обнародване на ЗИД на ГПК. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. По силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба, Върховният касационен съд е длъжен да приложи новата разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, чиято действаща редакция определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, а тя се определя от съответните процесуални разпоредби, действали към момента на предявяване на иска – чл.55 ГПК/отм./ или чл.69 от сега действащия ГПК. В случая, цената на иска, предявен на 17.09.2007 год. се е определяла съобразно чл.55, ал.1, б.”б”, предл.първо ГПК/отм./ и се равнява на * от данъчната оценка на процесния недвижим имот, като възлиза на 1 982,73 лева. Както се посочи, меродавна е цената на иска при подаване на исковата молба в първоинстанционния съд. Ето защо, не намира приложение чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК, съобразно който цената на иска е равна на данъчната оценка на имота.
За разлика от чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията преди изменението с Държавен вестник, бр.100 от 21.12.2010 год., която изключваше от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с обжалваем интерес до 1 000 лева, действащата разпоредба допуска касационния контрол само ако цената на иска надвишава 5 000 лева.
На последно място, неоснователно се поддържа, че според практиката на Върховния касационен съд нормата на чл.280, ал.2 ГПК касае само дела по парични искове, а не и дела за вещни права върху недвижими имоти. Напротив, постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.280, ал.2 ГПК приема, че понятието цена на иска не съдържа разграничение в зависимост от това дали се касае за искове за защита на вещни права или за предявяване на облигаторни претенции.
В заключение, обжалваното определение е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 321 от 13.10.2011 год. по гр.дело № 908/2011 год. на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/