2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№502
С., 02.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 481 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Л. М. М., чрез пълномощника му адвокат П. С., против определение № 2434 от 9.08.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1528 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставено в сила определение от 7.07.2011 г. по гр.д. № 1890/2005 г. на Районен съд-Варна за оставяне без уважение молбата му за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на решение № 3521 от 3.02.2011 г. по гр.д. № 1890/2005 г. на Районен съд-Варна.
В частната жалба се поддържа, че неправилно е прието, че не е налице особено непредвидено обстоятелство, което да е попречило за извършване на желаното процесуално действие, въпреки че е установено, че адвокат С., на когото е връчено съобщението, не е уведомил Л.М. за постановяването, а последния се е представлявал от двама адвокати и е имал основание да смята, че ще бъде своевременно уведомен от тях за връчване съобщение за решението и за неговото съдържание.
Д. А. Г., И. И. Г., Г. С. И., М. Л. П., Ю. М. И.-Т., К. Д. Н., С. Н. Н., И. К. И., И. И. К. и К. И. В. /последните трима като правоприемници на починалата на 10.03.2011 г. С. И. И., считат, че частната жалба е основателна, а Б. Н. А., С. А. К., действаща като [фирма], Н. Б. К. и П. А. К. не са изразили становище.
Частната жалба е процесуално допустима, поради което следва да се прецени налице ли са предпоставки за допускане до касационно обжалване.
За да постанови атакуваното определение, Варненският окръжен съд е констатирал, че съобщението за решение № 351 от 3.02.2011 г. за извършване на съдебна делба, е връчено на Л. М. чрез пълномощника му адвокат С. на 17.02.2011 г. На 25.02.2011 г. Б. Н. А. е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в решението и препис от молбата му е връчен на Л. М. на 25.02.2011 г., който на 30.03.2011 г. е поискал възстановяване на срока за обжалване на решението. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.37, ал.1 ГПК /отм./ се отнася до особени непредвидени обстоятелства, форсмажорни такива /внезапно тежко заболяване и др./, а в случая правилата на ГПК за връчване на съобщения са били спазени и не са налице основания да се допусне възстановяване на срока за обжалване на решение № 351 от 3.02.2011 г.
Частният касатор се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „следва ли да се приеме за особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.37, ал.1 ГПК-отм., съответно чл.64, ал.2 ГПК обстоятелството, че срокът за обжалване на съдебното решение е бил пропуснат, поради технически пропуск на един от двамата надлежно упълномощени процесуални представители на страна по делото, получил съобщение за постановеното решение, който пропуск се изразява в неуведомяване на страната за съдебното решение, резултирало в необжалването на същото в законоустановения срок. Във връзка с този въпрос са поставени и въпросите: „при положение, че техническият пропуск, допуснат от прецесуалния представител на страна по делото и резултирал в пропускане срока за обжалване на съдебния акт, не е бил известен на самата страна по делото, а е настъпил поради неполагане на дължимата грижа от процесуалния й представител, като последният също не е съзнавал, че пропуска срока – не се ли касае за особено, обективно обстоятелство от извънреден характер, касателно страната по делото, което обстоятелство тя не би могла да избегне по никой начин и следва ли това да засегне правната й сфера по начин, че същата да бъде лишена от възможност да търси осъществяване на правата си по съдебен ред” и „от двете ценности – стабилитет на решението и правото на страната на защита, коя следва да бъде предпочетена и не следва ли да се предпочете втората, защото тя обезпечава правилността на решението”.
По първият поставен въпрос е налице практика на ВКС – определение № 366 от 31.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1761/2008 г., ВКС, V г.о. – според която процесуалното представителство възниква въз основа на договор между упълномощител и адвокат, като извършените от последния действия, респ. бездействия, рефлектират направо в правната сфера на представлявания /чл.36, ал.2 от ЗЗД/. Основание за възстановяване на срока би било налице, ако неспазването на срока се дължи на внезапни и непредвидени обстоятелства, които са попречили на пълномощника да извърши съответното процесуално действие. Неизпълнението на договорните му задължения за защита на правата и законните интереси на клиента обаче не съставлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.37, ал.1 от ГПК /отм./.
Тъй като отговора на останалите два въпроса са свързани с отговора на първия въпрос, по който е налице практика на ВКС, на която въззивното определение съответства, то не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2434 от 9.08.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 1528 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: