2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
[населено място], 04.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 1878 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. Ц. срещу определение № 687 от 07.03.2014г. на Бургаски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№ 1841/2013г., с което е върната частна жалба, подадена от същия жалбоподател, поради неотстраняване в срок на нередовностите й.
В частната жалба Н. Ц. изтъква, че не знае ЕИК на ответника, а относно държавната такса счита, че е освободен по силата на чл.5 ЗДТ по здравословни причини.
Препис от частната жалба не е връчван на основание чл. 129, ал.3, пр.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка основателността й съдът установи следното:
Н. В. Ц. е подал до Бургаски окръжен съд частна жалба вх.№ 36 887/10.09.2013г. срещу определение на Бургаски районен съд по гр.д. № 6166/2013г., с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. В частната жалба е посочил, че е освободен от държавна такса по чл. 5 ЗДТ във връзка с решение на ТЕЛК. В отговор на даденото от съда указание за внасяне на държавна такса той отново е заявил, че е освободен от внасяне на такава. Съдът е възприел доводите му като искане по чл. 83, ал.2 ГПК и е провел съответното производство, което е приключило с влязъл в сила /потвърден от ВКС на 14.02.2014г./ отказ за освобождаване от държавна такса. С ново разпореждане от 20.02.2014г. съдът е дал едноседмичен срок за внасяне на държавна такса 15 лв. и представяне документа по делото. Поради неизпълнение на указанието, съобщено на жалбоподателя на 24.02.2014г., съдът с обжалваното определение е върнал частната жалба.
При горните фактически обстоятелства настоящият състав намира, че обжалваното определение е законосъобразно. Правилни са указанията на съда за внасяне на държавна такса по частната жалба предвид влязлото в сила определение, с което е отказано освобождаване от такава. Позоваването на чл.5, б.”о” ЗДТ е несъстоятелно и съдът многократно е изтъкнал това на жалбоподателя. Посочената разпоредба освобождава инвалидите от внасяне на държавна такса само при прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Извън нейния обхват са водените съдебни дела от ищци инвалиди. Поради това и след като дължимата държавна такса по подадената частна жалба не е била внесена, същата с основание е върната.
По тези съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 687 от 07.03.2014г. на Бургаски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№ 1841/2013г., с което е върната частна жалба вх.№ 36 887/10.09.2013г., подадена от Н. В. Ц. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: