4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.273
гр.С., .15.07. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 239/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Н. К. от [населено място] и Х. Н. К. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 202 от 13.01.2011 год. срещу въззивното решение № 286 от 09.12.2010 год. по в.гр.дело № 419/2010 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 182 от 05.07.2010 год. по гр.дело № 747/2009 год. на Смолянския районен съд за уважаване на предявения срещу касаторите иск по чл.109 ЗС, които са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. Х. И. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56455.931.55 по кадастралната карта на [населено място], общ.С. с площ по картата от 116 кв.м. и построената в имота жилищна сграда, като премахнат за своя сметка стопанската постройка, попадаща в собствения им поземлен имот с идентификатор 56455.931.56 по кадастралната карта на същото село.
Поддържат се оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи, че липсва съдебна практика по възприетите с въззивното решение три конкретни действия/състояния/, пречещи на ищеца да ползва собствения си имот, а именно: засенчване прозореца на северната фасада на жилищната сграда; пръскането при проливен дъжд по фасадата на жилищната сграда на ищеца и създаване на затруднения за поставяне на скеле за измазване на къщата. С изложението са формулирани три материалноправни въпроса, касаещи споменатите обстоятелства, както и процесуалноправен въпрос, свързан с характера и доказателственото значение на писмо изх.№ 01- ДЖ-Д-241 от 16.08.1993 год. на [община].
Ответниците по касация М. Н. И., С. С. Ш. и Х. С. С., конституирани като страни в процеса на мястото на починалия на 01.10.2010 год. ищец С. Х. И. /срвн., протоколно определение от 22.10.2010 год. по в.гр.дело № 419/2010 год. на ОС-Смолян/ са на становище че касационното обжалване е недопустимо на основание чл.280, ал.2 ГПК с оглед цената на иска; евентуално, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество,че оплакванията срещу въззивното решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
Видно от удостоверение изх.№ 2129 от 07.07.2009 год. на [община]/л.11 от гр.дело № 747/2009 год. на РС-Смолян/, данъчната оценка на имота, собственост на ищеца С. Х. И. УПИ 71/част от който е идентичен с част от имот с кад.№ 931.55 по КК на [населено място]; срвн., удостоверение № 340 от 17.04.2009 год. на [община] на л.8 и заключение на вещото лице на л.л.58-61 от делото пред РС/ възлиза общо на 1 525,26 лева.
Настоящата касационна жалба е подадена на 13.01.2011 год. – след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, която нова редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване на въззивното решение, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК цената на иска за собственост /в т.ч. и на иска по чл.109 ЗС/ е равна на данъчната оценка на недвижимия имот. Предмет на осъдителната негаторна претенция е преустановяване на неоснователни въздействия на ответника върху имот на собственика. В случая, цената на иска е под 5 000 лева, а това прави недопустимо касационното обжалване на въззивното решение по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати касационното производство като недопустимо, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация М. Н. И. сумата 650 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 202 от 13.01.2011 год. на В. Н. К. от [населено място] и Х. Н. К. от [населено място] срещу решение № 286 от 09.12.2010 год. по в.гр.дело № 419/2010 год. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 239/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Осъжда В. Н. К. и Х. Н. К. да заплатят на М. Н. И. сумата 650/шестстотин и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.