3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№111
С., 27.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 1434 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1338/3.02.2014 г. на Ч. Р. М., против определение № 121 от 24.01.2014 г., постановено по гр.д. № 1296/2013 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК въззивната му жалба против решение № 1435/9.09.2013 г. по гр.д. № 1119/2010 г. на Районен съд-Плевен.
В частната жалба са изложени доводи за нищожност на атакуваното определение, като постановено извън правораздавателната власт на съда, както и за неправилност на извода, че не са отстранени нередовностите на въззивната жалба.
Ответникът по частната жалба Министерство на отбраната е подал писмен отговор, в който поддържа, че същата е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК, евентуално – че е неоснователна.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против преграждащ хода на делото съдебен акт, спрямо правилността на който ВКС се произнася като втора инстанция, поради което ограничението по чл.274, ал.4 ГПК, относимо към частните касационни жалби, не намира приложение. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Атакуваното определение е валидно, като неоснователни са доводите, че е постановено извън правораздавателната власт на съда, която си теза жалбоподателят обосновава с нормата на чл.262 ГПК и задължението на първоинстанционният съд да провери редовността на въззивната жалба. Компетентността на съда, постановил атакуван съдебен акт, да провери допустимостта и редовността на подадената срещу него жалба и да предприеме действия по отстраняване на констатирана нередовност, не лишава съда, компетентен да разгледа жалбата от задължението му да прецени процесуалните предпоставки за допустимост на образуваното пред него производство, а сред тях са и тези редовна ли е с оглед изискванията на закона сезиращата го жалба.
Преценявайки допустимостта на въззивното производство, с определение № 2508 от 14.12.2013 г. окръжният съд е оставил подадената от Ч. Р. М. против решение № 1435/9.09.2013 г. по гр.д. № 1119/2010 г. на Районен съд-Плевен въззивна жалба без движение, като е дал указания за отстраняване на нередовностите й – подписване от жалбоподателя, указания в какво се състои порочността на обжалваното решение и изрично и ясно формулиране на искането му. Препис от определението е връчен на страната на 15.01.2014 г. На 23.01.2014 г. в съда е постъпила пощенска пратка № R PS 5800 00OK91 C, подадена на 22.01.2014 г. /денят, в който изтича срокът за изпълнение на указания/, като по дело № 1296/2013 г. на Окръжен съд-Плевен е приложено копие от пощенския плик и подписано копие от въззивната жалба, а оригинилния плик, заедно с писмена уточняваща жалба с вх. № 865/23.01.2014 г. е приложен по гр.д. № 366/2013 г. и е докладвана по делото, по което е адресирана след 27.01.2014 г. /справка на съдебен деловодител Р.Й./. Постановявайки атакуваното определение, въззивният съд е приел, че са изпълнени само част от указания – за подписване на въззивната жалба, но не са отстранени останалите нередовности, поради което е върнал същата. При постановяването на акта си, съдът е обсъдил твърденията и исканията в молба Ч. Р. М., наименована „възражение” с вх. № 921/24.01.2014 г., но поради деловодна грешка при подреждане и докладване на книжа, не е взел предвид уточнението на въззивната жалба с вх. № 865/23.01.2014 г. В последното са посочени твърдените от Ч. Р. М. пороци на първоинстанционното решение и искането му същото да бъде отменено, както и в какъв смисъл следва да се постанови решението за тълкуване. Следователно констатираните с определение № 2508/14.12.2013 г. нередовности на въззивната жалба са били отстранени и не е налице основание за връщането й, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено.
Не следва да се разглеждат в настоящото производство исканията на Ч. Р. М. по молбата му, наименована „възражение” с вх. № 1727 от 12.02.2014 г., тъй като същите не касаят процесуално правния спор отстранил ли е същия нередовностите на въззивната си жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение определение № 121 от 24.01.2014 г., постановено по гр.д. № 1296/2013 г. на Окръжен съд-Плевен.
Връща делото на Окръжен съд-Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: