О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№215
София, 28.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1304 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Й. Ч., чрез пълномощника й адвокат Н. Н., против решение от 25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 3002 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Г състав, с което е оставено в сила решение от 9.01.2009 г. по гр.д. № 10091/2006 г. на Софийски районен съд, 79-ти състав за допускане на съдебна делба на имот с пл.№ 657 от кад.лист Г-19-3-В,[населено място], район „П.”, обл.София-град, с площ от 1986 кв.м., при посочени граници, заедно с намиращите се в него масивна сграда в средата на дворното място в западната му част, застроена на 55.79 кв.м., барака с площ от 10.26 кв.м., залепена до сградата, масивна сграда в източната част, между съделителите и при права в съсобствеността: Р. М. С. и Д. К. Г. – общо ? ид.ч., К. Б. С. – ? ид.ч., Л. Б. К. – ? ид.ч. и Д. Й. Ч. – ? ид.ч.
Ответникът по жалбата Л. Б. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски, а Р. М. С., Д. К. Г. и К. Б. С. не са изразили становище.
Предявен е иск за делба на процесния имот, останал в наследството на общия на страните наследодател В. С. С., починал на 4.06.1996 г. Обстоятелствата, че страните са наследници на В. С. и че последния е придобил собствеността на имота са доказани по делото, а и не са били спорни. Спорът е касаел наличието на съсобственост към настоящия момент, с оглед заявеното от Д. Й. Ч. възражение, че е придобила собствеността чрез давностно владение, започнало още приживе на наследодателя. Въззивният съд е приел, че по делото липсват данни съделителката да е манифестирала намерение по отношение на имота до смъртта на наследодателя – св.Д. сочи, че тя и семейството й живеят там от лятото на 1996 г., а св.А. – че през април, май 1996 г. карал багаж на семейството в имота. Направен е извод, че от май 1996 г. семейството на Д. Ч. е упражнявало фактическа власт, но липсват доказателства за отблъскване на правата на другите съсобственици, доколкото за тяхната част е налице държане. За неоснователен е приет и довода, че иска за делба не прекъсва придобивната давност, тъй като с него не само се упражнява потестативното право на делба, но в първата фаза се решава въпроса между кои страни, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва установена практика по следните въпроси: 1. кой е релавантният момент за прекъсване на придобивната давност по отношение на ответник, който се противопоставя на делбата с възражение за придобивна давност – подаването на исковата молба или с изявленията на страните, че желаят да се делят; 2. може ли конститутивния иск за делба да прекъсне владението и кое прекъсване на владението води до прекъсване на придобивната давност с оглед основанията, изброени в чл.116 ЗЗД; 3. какви са предпоставките да се приеме, че сънаследствен недвижим имот е придобит само от част от наследниците, а останалите сънаследници са изгубили правото си на собственост на съответната наследствена част, защото другите са я придобили по давност и по конкретно достатъчно действия ли е извършила касаторката, за да се приеме, че е демонстриран анимус за своене; 4. за приложимостта на презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията със съсобственика.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК, основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е приложимо, когато разглеждането на правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не е налице посочената хипотеза. По първият и вторият поставен въпрос е налице трайна съдебна практика, че давността се прекъсва с предявяването на иска, т.е. подаването на исковата молба, като иска за делба прекъсва течението на придобивната давност, в който смисъл са например решение № 1480 от 13.X.1962 г. по гр. д. № 1217/62 г., I г. о., решение № 560 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2008 г., II г. о., ГК, решение № 202 от 4.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 592/2002 г., I г. о., решение № 430 от 21.06.2004 г. по гр.д. № 84/2004 г., ВКС, І г.о., решение № 950 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2524/2007 г., I. г. о., на които изводите на въззивния съд съответстват. Противоречивото разрешаване на останалите два въпроса от съдилищата, е преодоляно с постановяване на решения по реда на чл.290-293 ГПК, например решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 1162/2009 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 566/10 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1053/2009 ., ВКС, І г.о., решение № 635/10 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405/2009 т., ВКС, І г.о., като въззивното решение изцяло съответства на даденото тълкуване на материалния закон.
Доводите, свързани с твърденията на касатора, че владението на имота й е предадено от наследодателя и съответно процесният имот не е бил в негово владение към момента на смъртта и не е преминало по право към наследниците и представеното в тази връзка решение № 1704 от 9.08.1956 г. по гр.д.№ 3056/1956 г., ІV г.о., според което когато едно лице през живота на наследодателя си завладее един негов имот и го владее от свое име и за своя сметка, то със смъртта на последния това му владение не се изменя на такова от името и за сметка на всички наследници, не следва да се обсъждат. Страната е поддържала, че е завладяла имота приживе на наследодателя, но твърдението, че владението й е било предадено от наследодателя не е било направено в хода на съдебното дирене, а едва след приключването му – в хода на устните състезания пред въззивния съд с представените писмени бележки, поради което това обстоятелство е извън спорния предмет на делото, а съответно и на въпросите, по които се е произнесъл съда.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение, като на ответника по жалбата Л. Б. К. следва да се възстановят направените разноски от 250 лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство от едни адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 3002 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Г състав.
ОСЪЖДА Д. Й. Ч.,[населено място], ж.к.”Т.” бл.53, вх.Г, ет.5, ап.82 да заплати на Л. Б. К.,[населено място], ж.к.”Т.” бл.53, вх.Г, ет.5, ап.84 разноски за настоящото производство в размер на 250.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: