О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1109
С., 01.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 980 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. М. Д., В. В. Д., В. В. Д. и Ги |Ж. В. С., чрез пълномощника им адвокат К. М., против решение от 12.05.2011 г., постановено по гр.д. № 8 описа за 2002 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, с което е отменено решение от 02.06.1999 г. по гр. д. № 1817/1993 г. на Софийски районен съд, 53 с-в, поправено с решение от съдебно заседание на 27.10.2010 г. по реда на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./, в частта по иска по чл.7 ЗВСОНИ и е постановено друго за отхвърляне на предявения от П. М. Д., В. В. Д., В. В. Д. и Ж. С. /последната наследник на починалата ищца М. В. С./ срещу А. С. И. /лично и като наследник на починалата ответница С. Т. И./ и срещу Л. А. Т. /наследник на починалата ответница С. Т. И./ установителен иск с основание чл.7 от ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 01.02.1966 г. по реда на Н. /отм./, сключен между зам.председателя на ИК на Б. и А. С. И. и С. Т. И., за следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ в [населено място], на [улица], ет.5, застроен на * кв.м, с обща кубатура * куб.м., заедно с * ид.ч. от общото таванско помещение на цялата сграда и * ид.ч. от общите части на сградата и мястото и същото решение е потвърдено в частта за отхвърляне на ревандикационния иск за същия имот.
Ответниците по касационната жалба А. С. И. и Л. А. Т. оспорват наличието на хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
Съдът е приел, че основанието на предявения иск са твърденията за нарушение на нормативните актове, уточнени с молбата от 23.11.1994 г., а именно: 1.разминаване в квадратурата на апартамента в документите за собственост-акта за отчуждаване, договора за продажба и намиращите се в преписката писма, 2. в същата преписка на някой места се говори за двустаен, а на други за тристаен апартамент, като обявлението за продажбата е за двустаен и го прави нищожно съответно и опорочава процедурата по продажбата, 3.решението за продажбата е подписано само от председател на Бл.РНС а не от ИК на РНС каквото е изискването на нормативните актове, 4. липсва съгласие от страна на всички наематели в жилището, 5. семейството на ответниците И. се е конкурирало с четиричленното такова на С. М. и В. С. и неоснователно е предпочетено пред тях, 6. оценката на жилището не е направена съобразно реалната квадратура на жилището и не е съобразно действащите норми за оценяване на недвижимите имоти. Изложени са съображения, че всяко едно от основанията за нищожност по чл.7 от ЗВСОНИ е самостоятелно основание за иска и в рамките на основанието нарушение на нормативни актове всяко твърдение за нарушение на нормативен акт също е самостоятелно основание за нищожност, и подлежат на преценка от съда, стига да са заявени в преклузивния срок по чл.7 от ЗВСОНИ, тъй като съдът е обвързан само от сочените в исковата молба твърдения за нарушения и злоупотреба с положение или власт, респ. с тези посочени по повод отстраняването на нередовностите на исковата молба, което отстраняване е допустимо да стане и след подаване на исковата молба, доколкото съобразно чл.100, ал.4 от ГПК/отм./ тя се счита редовна от датата на подаването й. Съответно считат се направени в преклузивния срок и нововъведените такива нарушения след възстановяването на срока от 21.11.1997г. до решението на Конституционния съд № 4/11.03.1998г. в сила от 17.03.1998г. В случая исковата молба е била нередовна – не са били посочени кои са нарушенията на нормативни актове, която нередовност е била отстранена от ищците с молбата на пълномощника им от 23.11.1994 г., като посочените нарушения на нормативни актове, са ясни и не са се нуждаели от по-нататъшни уточнения, нито могат да се тълкуват разширително като се включват нарушения, които не са били посочени в тази молба от 23.11.1994 г., а съответно по-късно заявените нарушения в съдебно заседание пред СРС на 25.03.1998 г. /формулирани и в молба от 03.04.1998 г./ и допуснати в с.з. на 05.11.1998 г., с които се разширява соченото нарушение по т.3 от молбата от 23.11.1994 г. освен с неподписване на решението за продажбата от ИК на РНС с обобщеното ”решението за продажбата не е взето и не е утвърдено от компетентен орган”, и с ново нарушение – че договорът за продажба не е подписан от компетентен орган са направени извън преклузивния срок по чл.7 от ЗВСОНИ и не могат да са предмет на разглеждане от съда.
По основанията, които е приел, че са предявени, съдът е изложил следните мотиви: атакуваната сделка е извършена на 01.02.1966 г., при действието на Н. /ДВ, бр.39/14.05.1957 г., отм./ и в редакциите на същата Наредба съобразно ДВ, бр.100/24.12.1963 г.. съобразно които нормативен акт следва да се извърши преценка за нейната действителност.
По твърдението за нарушение поради разминаване в квадратурата на апратамента и продажба на жилище с неизяснена квадратура е прието, че съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, установява, че разликата в квадратурата се дължи на различните начини за нейното изчисляван /с прибавяне квадратурата на общите части или без нея/, а различния начин на измерване площта на жилищата не съставлява нарушение на нормативните актове и не рефлектира върху действителността на сделката, още повече, че не твърди жилището, респ. сградата в частта й за петия етаж, да са претърпели промени в строително и архитектурно отношение и да не съществува във външните си очертания, както е описан в документа на бившия собственик и при завземане на имота през 1949 г. Експертното заключение установява и, че жилището е оценявано по действащите към момента на продажбата нормативи – Тарифа за цената на жилищата, продавани от народните съвети, съгласно т.4 от ПМС 10/23.1.1957 г., която сочи цени на квадратен метър, съобразени с процент на овехтяване на сградите и други показатели, а в случая определената цена на жилището по преписката по продажбата от 4535 лв. е определена при квадратура 78 кв.м. на жилището, същата цена е вписана и в писмото от М-во на финансите до Бл РНС от 31.01.1966 г. за утвърждаване решението на Председателя на ИК на Б. по продажбата на същото жилище, макар в писмото квадратурата да е посочена 62,85 кв.м., което налага извода, че се отнася за едно и също жилище.
По твърдението за нарушение поради описание на жилището при обяваването за продажба като двустайно, а по други документи по преписката е описан като тристаен е счетено, че разликата се дължи на обстоятелството, че към правно релевантния момент и съгласно нормите за ползване на жилищни помещения, кухните, коридорите, вестибюлите /холове/ и др. не се считат за стаи, а за сервизни помещение – забележка 1 към чл.8 от Закона за наемите /обн.ДВ бр.77/47 г., отм. 1969 г./, при което е възможно при описанието на имота относно стаите в него да е сочен холът /вестибюл/ като стая с оглед реалния начин на ползването му за стая, но това в никакъв случая не опорочава сделката, доколкото не се установи промяна във външните очертания на жилището от изграждането на сградата до процесната сделка.
По твърдението за нарушение относно компетентния орган да подпише решението за продажбата са изложени съображения, че макар решението за продажбата да не е ангажирано като доказателство по делото, поради което не може да се прецени, дали то е подписано само от председателя на Б. или от ИК на РНС, то сочено нарушение не е налице, доколкото данни за това от кого изхожда решението за продажбата се съдържат в писмото от М-во на финансите до Бл РНС № ІІ-291 от 31.01.1966г. за утвърждаване решението на Председателя на ИК на Б. по продажбата на процесното жилище, а доколкото в него се сочи, че се утвърждава решението на Председателя на Б., налице е индиция, че решението е взето от Председателя на ИК на Б.. Към момента на процедурата по продажбата на жилището и към момента на писмото на М-во на финансите е в сила нормата на чл.3, ал.1 и на чл.3, ал.2 /нова-ДВ, бр.100/63г./ на Н., съгласно които решението за продажбата се взема от председателя на ИК на ОНС, а за С. от председателя на ИК на съответния РНС, за разлика от предишния текст на чл.3/ без алинеи/ от Наредбата, съгласно която предишна разпоредба решението се взема от ИК на народния съвет по местонахождание на имота. От самото твърдение на ищците – подписване /в смисъл на взимане/ на решението от некомпетентен едноличен орган – председател на ИК на Б., вместо от компетентния колективен орган – ИК на Б., следва, че соченото нарушение не е налице предвид действащата към датата на продажбата разпоредба на чл.3, ал.1 и ал.2 от Н./отм./.
По твърдението за нарушение поради липсата на съгласие на другите наематели е установено, че в домовата книга са записани за ет.5 купувачите С. и А. И. от 1966г., а едва през 1972 г. са записани за 5 етаж Л. и Д. К. и макар в протокола от 1949 г. за предаване на жилището на С. да са вписани и други лица обитаващи жилището на петия етаж от сградата, няма категорични данни дали някои от тях са се намирали в имота, към момента в който се е развилата продажбената преписка и имали ли са качеството наематели, с оглед получаване на съгласието им, поради което не е налице нарушение на нормативен акт в този смисъл.
По твърдението за нарушение поради конкуренция с 4-членното семейство на С. М. и В. С. е прието, че по продажбената преписка има писмена молба от тези лица за закупуване на процесния апартамент с вх.№ 805/30.6.1965 г., която е само с един подпис, като съгласно ръкописно отбелязване върху същата молба, е налице отказ от искането за закупуване и получаване обратно на документите, удостоверено с подпис, а и не се установява по делото, че и двете молителки – С. М. и В. С. са подписали молбата /има само един подпис/, нито се установи, че В. С.. има две деца, както се твърди в молбата, поради което не може да се приеме, че ответниците И. при покупката са се конкурирали с друго семейство, което е било с повече членове от тях, и са били незаконосъобразно предпочетени.
Основанието за нарушение поради неоценяване на жилището по действащите норми и не по действителната му квадратура е прието за неоснователно, тъй като от съдебно-техническата експертиза се установява, че жилището е оценявано по действащите към момента на продажбата нормативи – Тарифа за цената на жилищата, продавани от народните съвети, съгласно т.4 от ПМС 10/23.1.1957 г., която сочи цени на квадратен метър, съобразени с процент на овехтяване на сградите и други показатели, и е оценено при квадратура от * кв.м., като в случая жилището е оценено по неговите действителни размери и при цени съобразени с действащата към онзи момент нормативна уредба.
К. поставят следните правни въпроси:
1. относно съдържанието на понятието „нарушение на нормативни актове” по смисъла на чл.7 ЗВСОНИ
2. липсата на съгласие на заварени наематели в имота, представлява ли нарушение на закона, обуславящо основателност на иск по чл.7 ЗВСОНИ, когато продажбата е извържшена по реда на НПЖДЖФ от 1957 г. в полза на купувач, който не е бил наемател.
3. относно разпределението на доказателствената тежест при твърдяно нарушение относно компетентния орган да вземе решение за продажбата.
4. дължи ли съда обосновка на своите изводи, ако приеме различни констатации от тези на допуснатата, приета и неоспорена експертиза.
5. в кои случаи се счита, че съдът е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съобразно изискванията на чл.188 ГПК /отм./.
6. относно допустимостта да бъде разгледано въведено след 23.02.1993 г. твърдение за нарушение на закова в производство по чл.7 ЗВСОНИ при нередовна първоначална искова молба.
Първият въпрос е обоснован с тезата на касаторите, че и нарушение на правила от формален и процедурен характер води до нищожност на сделката и следва да се даде отговор нарушението на реда за извършване на оценка при продажбата на едно държавно жилище при действието на Н. счита ли се за нарушение на закона и продажбата му под действителната му цена поради разлика в квадратурата води ли до нищожност на сделката. По този въпрос е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК – Решение № 410 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 389/2009 г., I г. о. – според което в случай на добросъвестност на ответниците по иска, придобили държавното жилище без да се възползват от положението, което са заемали в обществото, както и когато няма съществено нарушение на материалноправни разпоредби, а само дребни административни пропуски, за които вина носи администрацията, а не приобретателите, те не могат да бъдат лишавани от своята собственост, което означава, че при тълкуването на чл.7 ЗВСОНИ и по-конкретно – при преценка на допуснатите нарушения на нормативни актове винаги следва да се отчита тежестта на нарушението, както и дали ответниците са били добросъвестни от гледна точка на това дали са могли да влияят върху условията на сделката. По делото липсват твърдения относно недобросъвестност на купувачите, поради което дори и тезата на касаторите за неточно измерване на площта и неправилно определена оценка да е основателна, това не би рефлектирало върху изхода на спора.
По тези съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия въпрос, който отново е свързан с квадратурата и оценката на жилището.
Третият поставен въпрос е неотносим към спора, доколкото неоснователността на наведеното основание – че решението е подписано от председателя на Б., а не от ИК на РНС – следва от действалата към момента на продажбата нормативна уредба, а не от разпределение тежестта на доказване на определен факт.
По последният формулиран въпрос вече е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС – Решение № 1026 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2008 г., I г. о. – според което, когато има конкретно позоваване на факти и обстоятелства, те определят предмета на делото по чл.7 ЗВСОНИ и посочването на нови такива, извън срока, предвиден в реституционния закон, е недопустимо, поради преклузия на права.
Вторият въпрос е свързан с тезата на касаторите, че в имота е имало наематели към момента на осъществяване на атакуваната покупко-продажба. Съдът е приел, че това обстоятелство не е установено по делото, а следователно по същество поставеният въпрос е свързан с довод за необоснованост на изводите на съда, т.е. с касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, който не подлежи на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
Петият въпрос и е обоснован с тезата на касаторите, че при формиране на извода, че не е установено по делото в имота да е имало заварени наематели не са обсъдени писмо № 463/2.06.1965 г. до В. А. В. и решението по гр.д. № 779/66 от 17.03.1966 г., с което са уважени искове на С. и А. И. срещу наемателите Е. Л. и М. В., което противоречи на решение № 1488/8.11.1999 г. по гр.д. № 814/99 г., ВКС, V г.о., решение № 1989/2.06.1983 г. по гр.д. № 1405/83 г., ІІ г.о. и решение № 189/14.07.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г., ВКС, ІV г.о., даващи тълкуване по приложението на нормата на чл.188 ГПК-отм. В мотивите на съда действително липсват изводи, свързани с доказателственото значение но посочените два документа, както и обосновка защо се приема, че не е установено наличието на наематели в апартамента. Следователно въззивното решение противоречи на посочените съдебна практика, според която съдът изгражда изводите си не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита, а съответно налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по петия формулиран от касаторите въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2011 г., постановено по гр.д. № 8 описа за 2002 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 30 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: