1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
[населено място], 02.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 6887 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. И. Ц. срещу определение № 813 от 27.09.2013г. на Ловешки окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 460/2013г., с което е потвърдено определение от 31.07.2013г. на Тетевенски районен съд по гр.д. №263/2013г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска на основание чл. 299, ал.1 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Според жалбоподателката съображенията на съда за наличие на сила на присъдено нещо са незаконосъобразни. Спорът, който е разрешен с влязло в сила решение е за сумата 5521,49 лв. и липсва произнасяне за предявената с настоящия иск сума 7 957,30лв., която се явява разлика над присъдения размер до установения от експертизата размер на обезщетението 13 478,79лв. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на трите хипотези на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК като поставя правния въпрос дали пропуснатата процесуална възможност да се иска увеличение на иска преклудира правото на иск за непредявената част от същото вземане и дали има пречка да се приеме, че искът е предявен като частичен, без това да изрично заявено от страната. Представя решение на ВКС, решение на Пловдивски районен съд и определение на Ямболски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба [община] взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №263/2013г. на Тетевенски районен съд е образувано по искова молба на П. И. Ц. против [община] с правно основание чл. 224 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 1995 – 2008г. в размер на 7 957,30лв. Ищцата сочи, че по гр.д. № 738/2011г. на същия съд е предявила иск за заплащане на същото обезщетение в размер на 5 521,49лв., който е уважен и решението е влязло в сила. От приетата по това дело експертиза е установено, че пълният размер на обезщетението е 13 478,79лв., но увеличение на иска не е било поискано. Поради това с новопредявения иск претендира разликата над уважения до пълния размер на вземането. С определение в съдебно заседание на 31.07.2013г. Тетевенски районен съд е прекратил производството по делото като е приел, че влязлото в сила решение по гр.д. № 738/2011г. се ползва със сила на присъдено нещо относно признатия размер на обезщетението и поради това ищцата не може с нов иск да търси по-висок размер на същото обезщетение за същия период.
С обжалваното определение Ловешки окръжен съд е потвърдил преграждащия акт като също е изтъкнал, че силата на присъдено нещо се разпростира върху спорното право, включително и върху размера на вземането. Само когато искът е предявен като частичен силата на присъдено нещо обхваща единствено предявената част и търсенето на разликата е допустимо.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол. Не се установява противоречиво разрешаване на релевантния за спора правен въпрос дали силата на присъдено нещо се разпростира върху размера на вземането и дали непредявеният размер на същото вземане се преклудира. Решение № 55 от 7.02.2012г. по гр.д. № 812/2011г. на ІІг.о. разглежда правното действие на решение, с което се отхвърля установителен иск за собственост и сочи, че отреченото с влязло в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов процес между същите страни. Хипотезата е различна от настоящата, но в крайна сметка е потвърден извода за непререшаемост на спор, приключил с влязло в сила решение. Решението на Пловдивски районен съд по гр.д. № 1205/2012г. няма данни да е влязло в сила, а и то не разглежда случай, идентичен на настоящия. Определението на Ямболски окръжен съд по гр.д. 115/2010г. потвърждава прекратително определение на първата инстанция и е в пълно съответствие с изводите на Ловешки окръжен съд в обжалвания акт.
Не са обосновани предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, както са разяснени в Тълкувателно решение 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.4. По въпроса съществува съдебна практика, включително задължителна такава. В тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т.1 се приема, че предмет на делото е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца, което се характеризира с правопораждащия факт, носителите и съдържанието му. Когато при облигационните парични притезания поради погрешни представи искът е предявен за част от вземането, а не за действителния му размер, не може с нов иск да се търси разликата, тъй като предявеният размер е пределът до който искът може да бъде уважен.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №813 от 27.09.2013г. на Ловешки окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 460/2013г. по частната касационна жалба на П. И. Ц. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: