О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1149
гр.София, 12.12.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1088/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Й. П. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 5471 от 25.08.2011 год. срещу въззивното решение от 21.07.2011 год. по в.гр.дело № 102/2011 год. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 705 от 02.12.2010 год. по гр.дело № 3636/2009 год. на Шуменския районен съд в частта за допускане на съдебна делба и е отхвърлен иска за делба на апартамент № * с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], с площ * кв.м., с адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.5, заедно с избено помещение № *, със застроена площ * кв.м., както и */* ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти: * ид.ч. за Р. Й. П. и * ид.ч. за Т. И. Х..
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/възможно ли е чрез тълкуване съдът да достига до извода, че имот, описан в споразумението по чл.99, ал.3 СК/отм./, без да е идентифициран, е именно имота, за който е постигнато споразумение и същото споразумение може ли да има вещнотранслативен ефект? б/споразумението по чл.99, ал.3 СК/отм./, в което не е индивидуализиран имота /по местонахождение, площ и друг способ/, като това обстоятелство не е отразено в протокола за проведеното съдебно заседание, както и в самото постановено решение по бракоразводното дело, по отношение на това решение, възможно ли е да настъпи съответния вещнотранслативен ефект, за който се говори по принцип в споразуменията и следва ли да се счита,че страните са решили въпроса относно собствеността на определен недвижим имот и в/липсата на съгласие между страните, отразено в протокола по отношение на прекратяване на съсобствеността на имота, означава ли отказ от права? Жалбоподателката се позовава на решение № 311 от 29.04.1993 год. по гр.дело № 940/1992 год. на ВС, І г.о., решение № 826 от 16.11.1999 год. по гр.дело № 190/1999 год. ВКС, І г.о. и решение № 714 от 27.10.2009 год. по гр.дело № 832/2008 год., ВКС, І г.о.
Ответницата по касация Т. И. Х. от [населено място] е на становище, че липсва основание за допускане до касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че ищцата/касатор/ и И. Х. В. /ответник по исковата молба от 16.10.2009 год./ са бивши съпрузи. Сключеният на 25.09.1983 год. между тях граждански брак е бил прекратен с влязло в сила на 30.04.2009 год. решение № 224 от 08.04.2009 год. по гр.дело № 2952/2008 год. на Шуменския районен съд с развод, без произнасяне по въпроса за вината, като съдът е одобрил постигнатото споразумение по чл.99, ал.3 СК/отм./ в следния смисъл: а/съпрузите декларират, че през време на брака не са придобивали недвижими имоти и движими вещи, подлежащи на делба и б/семейното жилище, собственост на съпруга ще се ползва от И. Х. В., като Р. Й. В. го е напуснала и няма претенции относно ползването му.
Безспорно е също, че със заповед № РД-25-278 от 15.04.1988 год. по чл.100 З./отм./, въз основа на влязла в сила заповед по чл.98 З./отм./, № 498 от 03.07.1984 год., процесният апартамент в жилищен блок на Ж.”В.” е определен като обезщетение на И. Х. В., като е записано, че последният получава жилището от баща си Х. М. съгласно негова молба до Шуменския районен съд от 05.11.1987 год.
В хода на производството по гр.дело № 3636/2009 год. на Шуменския районен съд – на 16.11.2009 год., И. Х. В. е дарил процесния имот на дъщеря си-ответницата Т. И. Х., конституирана като страна с определение от 10.06.2010 год.
В. съд е отхвърлил иска за делба, като е приел, че апартаментът е бил изключителна собственост на И. Х. В., тъй като със споразумението по чл.99, ал.3 СК/отм./ съпрузите са уредили окончателно отношенията си относно характера на собствеността и бъдещото ползване на жилището. Предвид на това, прието е, че след дарението на имота, той става еднолична собственост на ответницата Т. И. Х..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, даденото от въззивния съд с обжалваното решение.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са представени три решения на състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд, като във връзка с твърдението за противоречие на въззивното решение с трайната практика на ВКС, че е недопустим отказ от иск за делба, очевидно е позоваването на решение № 311 от 29.04.1993 год. по гр.дело № 940/1992 год. на ВС, І г.о. С това решение отново се подчертава, че отказът от предявен иск за делба е недопустим, защото всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ /срвн., тълкувателно решение № 99 от 10.12.1979 год. по гр.дело № 80/1979 год. на ОСГК на ВС/. В случая, обаче жалбоподателката не е заявявала изричен отказ от предявен от нея иск за делба на съсобствен с ответницата имот, за да се преценява неговата действителност в светлината на постоянната практика на ВС и ВКС, основана на чл.34, ал.1 ЗС, забраняващ както отказа от правото на делба, така и обявяващ за невалидна всяка уговорка между съсобствениците за неизвършването й. Практиката не изключва възможността ищецът по иск за делба да се откаже от правото си на дял в съсобствеността /напр. ако ответникът е представил завещание, с което е назначен от наследодателя за негов единствен наследник или договор, че ищецът изцяло е продал наследството си/. Или в такива случаи отказът от материалното право би бил допустим.
В настоящия случай, въззивният съд е съобразил решението си със задължителната по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика на Върховния касационен съд, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения /№ 296 от 15.06.2010 год. по гр.дело № 422/2009 год. и № 124 от 22.06.2010 год. по гр.дело № 792/2009 год. на ІІ г.о./, посветени на последиците от споразумението по чл.99, ал.3 СК от 1985 год./отм./ относно имуществените отношения между съпрузите при прекратяване на брака с развод. Според цитираните съдебни актове на Върховния касационен съд, изразената от страните по споразумението воля по отношение на имуществата, придобити по време на брака по възмезден способ, ги обвързва, вкл. и досежно изявлението за наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяването на съпружеската имуществена общност дялове. А щом това е така, споразумението по чл.99, ал.3 СК/отм./ има силата на закон за тези, които са го сключили и в случая, при който съпрузите са декларирали, че през време на брака „…не са придобивали недвижими имоти и движими вещи, подлежащи на делба” и че „…семейното жилище, собственост на съпруга, ще се ползва от него, а съпругата го е напуснала и няма претенции относно ползването му”. Или в случая, страните по споразумението са изразили ясно волята си, че процесният апартамент е индивидуална собственост на съпруга и липсва общ имот, съсобствеността върху който да подлежи на прекратяване.
Решение № 826 от 16.11.1999 год. по гр.дело № 190/1999 год. на ВКС, І г.о. е постановено по дело за съдебна делба, по което е било представено споразумение по чл.101, ал.1 СК/отм./. В него съпрузите са заявили, че не са придобили други вещи по време на брака при режим на съпружеска имуществена общност, освен лек автомобил. В рамките на делбеното производство, обаче било установено, че такива вещи са били придобити. С решението съставът на ВКС, І г.о. е приел, че пред бракоразводния съд е било постигнато само частично уреждане на имуществените отношения между съпрузите и ако това споразумение, което действително има договорен характер и съответно вещнопрехвърлително действие, препятства възможността разрешените в него спорове да бъдат пререшавани, то това се отнася само до действително разрешените спорове, но не и до тези, които не са били поставени на разглеждане. Решението не е относимо към процесния казус, тъй като приликата с него се състои единствено в декларацията на съпрузите, че през време на брака не са придобивали недвижими имоти и движими вещи, подлежащи на делба /т.е. в режим на съпружеска имуществена общност/. В случая, обаче в т.2 от споразумението от 08.04.2009 год. по гр.дело № 2952/2008 год. на Шуменския районен съд се съдържа още и изявлението на съпрузите, че семейното жилище е собственост на съпруга. С оглед на това, не би могло да се приеме, че по отношение на този имот имуществените отношения между съпрузите са останали неуредени.
Решение № 714 от 27.10.2009 год. по гр.дело № 832/2008 год. на ВКС, І г.о. има за предмет казус, сходен с този по решение № 826 от 16.11.1999 год. по гр.дело № 190/1999 год. на ВКС, І г.о., доколкото делбеният имот не е бил предмет на споразумението по чл.101, ал.1, респ. чл.99, ал.3 СК/отм./. Ето защо и този съдебен акт не разрешава противоречиво материалноправния въпрос за последиците от споразумението по чл.99, ал.3 СК/отм./ относно имуществените отношения между съпрузите при прекратяване на брака с развод, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
На последно място, формулираните с т.т.1 и 2 от раздел І на касационната жалба въпроси не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателката не е доказала, че през време на брака с ответника е било придобито друго жилище, за да се наложи произнасяне по реда на чл.290 ГПК по въпроса дали споразумението по чл.99, ал.3 СК/отм./ може да има вещнотранслативен ефект, ако описаният в него имот не е бил идентифициран. Същото се отнася и до втория въпрос от изложението, а именно: възможно ли е да настъпи вещнотранслативния ефект на споразумението по чл.99, ал.3 СК/отм./, ако имотът в него не е индивидуализиран по местонахождение, площ и друг способ, а това обстоятелство не е отразено и в протокола от проведеното съдебно заседание, както и в самото бракоразводно решение. В случая, не е имало спор, че апартаментът по споразумението от 08.04.2009 год. по гр.дело № 2952/2008 год. на Шуменския районен съд е семейното жилище на съпрузите, което пък може да бъде идентифицирано по документите за придобиването му, представени в производството за съдебна делба пред районния съд.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а предвид на това, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.07.2011 год. по в.гр.дело № 102/2011 год. на Шуменския окръжен съд по жалба вх.№ 5471 от 25.08.2011 год.
Осъжда Р. Й. П. от [населено място] да заплати на Т. И. Х. от [населено място], [улица], ет.2, ап.5, сумата 120/сто и двадесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/