О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
[населено място], 05.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 435 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Подадена е от И. А. К. чрез пълномощника му адв. П. частна касационна жалба срещу определение № 11076 от 28.07.2010г. по гр.д. 8569/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд, 27 състав от 15.04.2010г. по гр.д. № 8474/2010г. за отмяна на основание чл. 390, ал.2 ГПК на допуснатото с определение от 23.01.2010г. по същото дело обезпечение на бъдещ иск.
Жалбоподателят И. А. К. намира определението за постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът е допуснал неправилно изчисление на преклузивния седемдневен срок за завеждане на бъдещия иск, който според него е спазен. По тези съображения иска отмяна на определението. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответниците по частната жалба А. Л. С. и К. Л. С.-Ц. я намират за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е процесуално недопустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Съображенията за това са следните:
С атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу отмяна на допуснато обезпечение поради непредявяване в срок на бъдещия иск. Съгласно разрешението, дадено в ТРОСГКТК № 1/2010г. определението, с което въззивния съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд по молба за обезпечение на иск не подлежи на касационно обжалване. По силата на същото основание определението на въззивния съд по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за отмяна на допуснато обезпечение поради непредявяване на бъдещия иск в дадения срок, също не подлежи на касационно обжалване. Според възприетото в цитираното тълкувателно решение обезпечителното производство е двуинстанционно. Определението, с което съдът се произнася по молбата за допускане на обезпечение, съотв. и по отмяната му, има привременен и несамостоятелен характер и следователно не прегражда развитието на исковия процес, нито дава разрешение по същество на друго производство или прегражда развитието му. Ето защо не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд се произнася по определения за допускане или отмяна на обезпечение само когато са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. А. К., подадена чрез пълномощника му адв. П., срещу определение № 11076 от 28.07.2010г. по гр.д. 8569/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд, 27 състав от 15.04.2010г. по гр.д. № 8474/2010г. за отмяна на основание чл. 390, ал.2, изр.2 ГПК на допуснатото с определение от 23.01.2010г. по същото дело обезпечение на бъдещ иск
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: