О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№594
гр.София, 22.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 736/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. Н. М. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 3545 от 09.04.2012 год. срещу въззивното решение № 17 от 21.02.2012 год. по в.гр.дело № 1237/2011 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 117 от 28.07.2011 год. по гр.дело № 786/2009 год. на Свищовския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касатора иск по чл.108 ЗС за осъждане на [община] и [фирма], [населено място] да предадат владението върху следния недвижим имот: * от всичките * идеални части от правото на собственост върху имот пл.№ *, в кв.* по плана на [населено място], с идентификатор *, в който е била изградена С.-лимонадената фабрика на наследодателя му Ц. К. М., целия от * кв.м., съставляващ тогавашен имот пл.№ * по кадастралния план на града от 1915 год., очертан между точки с номера 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 13; 14; 15; 16 и 17 и букви З, Ж, Е, Д, Г, В, Б, Н, А и при подробно описани координати.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, които според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: а/ Официалният свидетелстващ документ притежава ли презумптивна доказателствена сила; Ако има такава, какви процесуални действия биха били достатъчни, за да бъде разколебана, респ. оборена и как следва да бъде преценена силата на такъв документ, който не е оспорен от страните, не е открито производство по оспорването, но са постъпили възражения от насрещната страна относно отразените в документа обстоятелства; б/ достатъчно ли е само имотът да е одържавен от дадено лице, за да настъпи в негово лице, респ. в лицето на наследниците му правото на възстановяване или е необходимо пълно доказване на притежаваните преди отчуждаването права; в/ попадат ли в приложното поле на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ случаите, при които по реда на ЗОЕГПНС са отчуждени и съборени сградите в един имот, без да е налице изрично разпореждане в решението на Комисията по ЗОЕГПНС за отчуждаването на терена и следва ли да се приеме, че след като държавата завзема имота и се разпорежда с постройките в него, земята също се смята за отчуждена по този закон и подлежи на възстановяване. По първия въпрос касаторът се позовава на решение № 26 от 01.02.2012 год. по гр.дело № 1556/2011 год. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 41 от 11.02.2011 год. по гр.дело № 1401/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1064 от 09.12.2008 год. по гр.дело № 3969/2007 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 51 от 21.07.2010 год. по търг.дело № 528/2009 год. на ВКС, І т.о. и решение № 85 от 14.07.2011 год. по гр.дело № 635/2010 год. ВКС, ІІ г.о. По втория въпрос се твърди, че липсва съдебна практика и основанието за допускане според касатора е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото се отнася и до третия въпрос от изложението.
Ответникът по касация [община] е на становище, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че не е доказано наследодателят на касатора – Ц. К. М. да е бил собственик на * от всичките * идеални части от правото на собственост върху имот пл.№ *, респ. имот пл.№ * по кадастралния план на [населено място]. Прието е, че във всички документи във връзка с отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС, с изключение на Допълнителното решение № 573 от 08.02.1952 год. на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС, се описват само съответни части от С.-лимонадена фабрика. Съдът е приел, че споменатото допълнително решение не го обвързва с материална доказателствена сила, тъй като ответниците са направили възражения относно констатациите в този документ. Според въззивния съд, писмените доказателства установяват, че наследодателят на ищеца/сега касатор/ е бил собственик на * от всичко * идеални части от сгради в [населено място], но не и на дворно място.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
От решаващо значение за изхода на ревандикационния спор е бил отговора на въпроса: достатъчно ли е имотът да е бил одържавен от дадено лице, за да настъпи в негово лице, респ. в лицето на наследниците му по закон възстановяване на правото на собственост. При положителен отговор следва да се отговори и на въпроса: ако лицето, претендиращо възстановяване на собствеността, предяви иск, основан на реституцията и възникне спор за принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на неговото одържавяване, следва ли да се докаже в исковия процес притежанието на собствеността?
Задължителната за съдилищата практика на Върховния касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ съдържа отговори на поставените въпроси. С решение № 315 от 30.11.2011 год. по гр.дело № 370/2011 год. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че за легитимацията на правото на възстановяване на собствеността е без значение наличието или липсата на документ за собственост, а е достатъчно да се установи, че одържавяването е извършено от лицето, претендиращо възстановяване на собствеността, респ. негов наследодател или праводател. Прието е обаче, че когато това лице предяви иск за собственост, основан на реституцията и възникне спор за притежание на правото на собственост към момента на одържавяване на имота, то в исковия процес следва да бъде доказано притежанието на собствеността към този момент, което може да стане както с констативен нотариален акт, издаден при условията на чл.9 ЗВСОНИ, така и с установяването на други доказателствени факти, от които може да се направи безспорен извод за собствеността.
В. решение е съобразено с разрешението на поставените въпроси, дадено с решение № 315 от 30.11.2011 год. по гр.дело № 370/2011 год. на ВКС, ІІ г.о., поради което е безпредметно да се коментират въпросите по т.1 и т.3 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Същите въпроси не се обхващат от някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предвид наличието на задължителната за съдилищата практика на Върховния касационен съд. Отделно от това, би следвало да се отбележи и че решенията на Комисията по чл.11 ЗОЕГПНС/отм./ не са свидетелстващи документи, притежаващи съгласно чл.179, ал.1 ГПК оборима материална доказателствена сила, а са официални диспозитивни документи, материализиращи волеизявление на държавен орган за одържавяване на частен недвижим имот. Ето защо, представената с изложението практика на ВКС по приложението на чл.143, ал.1 ГПК/отм./ и на чл.179, ал.1 ГПК не е относима към настоящия казус. Що се касае до третия въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в мотивите на въззивното решение не се съдържат съображения, че в тези случаи следва да се считат отчуждени само сградите, и че след като те са съборени, то не може да настъпи реституционния ефект на закона. Съдът се е произнесъл относно липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността върху разрушената сграда /содо-лимонадената фабрика/, но не и върху терена, по отношение на който е прието, че ищецът/касатор/ не е доказал, че наследодателят му е притежавал правото на собственост към момента на одържавяването.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на [община] разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 100 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 21.02.2012 год. по в.гр.дело № 1237/2011 год. на Великотърновския окръжен съд по жалба вх.№ 3545 от 09.04.2012 год.
Осъжда Ц. Н. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на [община] сумата 1 100/хиляда и сто/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/