О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№696
гр.София, 28.06.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1594/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Кооперация „С.Б.”, [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 71797 от 19.10.2010 год. срещу въззивното решение от 25.08.2010 год. по гр.дело № 2829/2009 год. на Софийския градски съд, ІV-а състав, с което е оставено в сила решението от 22.11.2004 год. по гр.дело № 17026/2003 год. на Софийския районен съд, 48-ми състав, с което е отхвърлен предявения срещу Столична община установителен иск, че кооперацията е собственик на постройка със застроена площ 30 кв.м., заедно с прилежащ към нея терен от 45 кв.м., находящи се в [населено място], район „И.”, кв., парцел в м.”Н. И.-юг” по плана на [населено място], при съседи: изток-улица, запад-земна площ, север-улица и юг-улица.
Поддържат се оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат:а/допустимо ли е изключването от обсега на приложното поле на чл.2, ал.3 З./отм./ на сградите и постройките с „временен статут”, разрешени по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./, по който въпрос се твърди, че е налице противоречие с решение № 1032 от 17.02.2010 год. на ВКС, І г.о. по гр.дело № 4785/2008 год.; решение № 1209 от 27.09.2001 год. по гр.дело № 2353/2000 год., ВКС, ІV г.о.; решение № 272 от 26.05.2004 год. по гр.дело № 500/2003 год., ВКС, ІV г.о. и решение № 1202 от 22.12.2008 год. по гр.дело № 3692/2007 год., ВКС, ІV г.о.; б/ допустимо ли е произнасяне на съда при спор за собственост без да е изяснен характера и статута на земята, върху която е построена сграда или постройка? Твърди се, че решението противоречи на решение № 1985 от 17.10.2005 год. по гр.дело № 1075/2005 год. на ВКС, ІV г.о.; в/ противоречие с чл.13, ал.2 и чл.15, ал.2 от Закона за кооперативните организации/отм./ и липса на практика на ВКС по тях.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
В. съд е приел, че ищцовата кооперация/сега касатор/ е частен правоприменик на РПК”Н.”, която е изградила процесната постройка преди 13.07.1991 год., а право на собственост по чл.2, ал.3 З./отм./ възниква само за кооперацията-строител, респ. за нейния универсален правоприемник, в случая за РПК”Н.”. Според градския съд, този извод се налага, както от буквалния текст на нормата, така и от логиката му – да стане кооперативна собственост това, за което съответната кооперация е изразходвала средства, т.е. идеята за реституция, възстановяване, поради което е прието, че по отношение на ищцовата кооперация, която нито е инвестирала, нито е платила за придобиването на постройката, не е настъпил реституционния ефект на чл.2, ал.3 З./отм./.
Отделно от това и във връзка с указанията на ВКС, ІV г.о. в отменителното решение № 257 от 23.03.2009 год. по гр.дело № 734/2008 год. е прието, че процесният имот-павилион, изпълнен на бетонова основа, със сглобяеми метални конструкции, заснет в кадастралния план като паянтова сграда, има временен характер и не е сграда по смисъла на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 год. Посочено е, че павилионът е построен без издадени строителни книжа и одобрен архитектурен проект; попада в терен, отреден за озеленяване, а в последствие за улица и че не са проведени процедури по § 6а и § 50а ППЗТСУ/отм./, нито по § 17 ЗУТ, чиято цел е при определени условия и при направено искане в срок, за временните строежи да бъде одобрен траен градоустройствен статут. Предвид на това, градският съд е приел, че процесната постройка не е допустима нито по правилата и нормите, действали към момента на изграждането й, нито понастоящем, и като незаконна постройка не попада в приложното поле на чл.2, ал.3 З./отм./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение.
Липсва основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С решение № 257 от 23.03.2009 год. по гр.дело № 734/2008 год. Върховният касационен съд, ІV г.о. е отменил решението от 14.11.2007 год. по гр.дело № 1023/2005 год. на Софийския градски съд, ІІ-д състав, с което е бил уважен установителния иск за собственост на процесния павилион и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав с указания за изясняване дали павилионът представлява временна постройка по смисъла на чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ или че е изграден съобразно предвиждането на плана за този терен и има траен градоустройствен статут.
С оглед задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени от Върховния касационен съд, ІV г.о. с отменителното решение, въззивният съд е обсъдил писмените доказателства и заключенията на вещите лица по техническите експертизи и е приел, че имотът има временен характер по смисъла на чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ и по отношение на него не са проведени процедури по § 6а и § 50а ППЗТСУ/отм./, нито по § 17 от ПР на ЗУТ за одобряване на траен градоустройствен статут. Предвид на това е достигнал до заключение, че постройката не е допустима нито по правилата и нормите, действали към момента на изграждането й, нито понастоящем.
С изменението и допълнението на ППЗТСУ /ДВ, бр.6 от 16.01.1998 год./ новият текст на § 6а от ПР на ППЗТСУ/отм./ предвиди временните постройки /предназначени за търговска или обслужваща дейност/ по отменената ал.4 на чл.120 ППЗТСУ /ДВ, бр.6 от 1998 год./ да бъдат премахнати без заплащане на изградилите ги, след изтичане на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от датата на изменението на ППЗТСУ /т.е. не по-късно от 16.01.2001 год./. В същия текст на § 6а от ПР на ППЗТСУ/отм./ беше предвидена и евентуална възможност за запазване на същите постройки, ако е възможно установяване на траен градоустройствен статут за тях чрез частични изменения на З.. С последваща нова разпоредба – § 50а от ПЗР на ЗИД на З. /ДВ, бр.124 от 27.10.1998 год./ беше предвиден по-кратък срок за изменение на З.-шест месеца от публикацията на Закона за изменение и допълнение на З., поместен в същия брой на Държавен вестник. Положението на отпадналите като допустими и запазващи се временни постройки по отменената ал.4 на чл.120 ППЗТСУ/ДВ, бр.6 от 1998 год./ беше уредено с § 17 от ПР на ЗУТ, считано от 02.01.2001 год. С ал.2 на преходната разпоредба се предвиди шестмесечен срок от влизане на закона в сила /т.е. до 30.09.2001 год./, в който могат да се допускат процедури по изменение на З., като получилите градоустройствен статут постройки следва да отговарят на съществуващите им размери и вид. Съгласно § 17, ал.2 от ПР на ЗУТ 30.09.2001 год. е крайният срок за допускане на процедура за изменение на подробния устройствен план с цел временните строежи да получат траен устройствен статут, а когато сградата /временната постройка по чл.120, ал.4 ППЗТСУ, отм./ е заварена от режима на § 50а от ПЗР на ЗИД на З., следва да бъде спазено още и изискването искането да е било направено до 01.05.1999 год. Според решение № 917 от 03.02.2010 год. по гр.дело № 5147/2008 год. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, съгласно § 17, ал.2 от ПР на ЗУТ, временните постройки по чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ могат да се запазят, ако им се придаде траен устройствен статут, което пък е основание на собствениците на строежите да се учреди право на строеж и по този начин те придобиват правото да държат собствена сграда върху чужд терен и се преодолява презумпцията на чл.92 ЗС. Прието е още, че ако сградата е получила траен статут, но не е учредено право на строеж в полза на собственика, тя принадлежи на собственика на терена. Вярно е, че споменатото решение на ВКС, І г.о. не разглежда иск за собственост, основан на чл.2, ал.3 З./отм./, но по въпросите, свързани с приложението на § 6а от ПР на ППЗТСУ/отм./, § 50а от ПЗР на ЗИД на З./отм./ и § 17 от ПР на ЗУТ във връзка с чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ относно временните постройки, е част от задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и доколкото изводите на въззивния съд са съобразени с това разбиране, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Предвид на това, че въззивният съд е аргументирал решението си за отхвърляне на иска с обстоятелството, че процесната постройка е недопустима, тъй като не са проведени процедурите по § 6а от ПР на ППЗТСУ/отм./, § 50а от ПЗР на ЗИД на З./отм./ и § 17 от ПР на ЗУТ, безпредметно е да се подлагат на преценка останалите материалноправни въпроси, формулирани с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Дори и да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: дали е допустимо произнасяне по спор за собственост без да е изяснен характера и статута на земята, върху която е построена сграда и дали е налице общо правоприемство при отделяне на кооперативни организации при действието на чл.13, ал.2 и чл.15, ал.2 от Закона за кооперативните организации/отм./, това не би се отразило на решаващия мотив, че след като постройката не е допустима нито по правилата и нормите, действали към момента на изграждането й, нито понастоящем, не попада в приложното поле на чл.2, ал.3 З./отм./.
В обобщение, не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.08.2010 год. по гр.дело № 2829/2009 год. на Софийския градски съд, ІV-а състав по жалба вх.№ 71797 от 19.10.2010 год. на К. „С. Б.”, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/