О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№216
гр.София, 05.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2209/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на отбраната с вх.№ 7988 от 05.12.2012 год., срещу въззивното решение № 328 от 15.10.2012 год. по в.гр.дело № 612/2012 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6 от 24.02.2012 год. по гр.дело № 208/2010 год. на Брезнишкия районен съд. С първоинстанционното решение е допусната делба на урегулиран поземлен имот в [населено място], представляващ парцел * в кв.*, заедно с построената върху имота масивна сграда с полуподземен и два надземни етажа, със застроена площ * кв.м., [улица], с идентификатор * с площ * кв.м. и сграда с идентификатор *, при следните квоти: А. Д. С. – * ид.ч.; А. Ц. З. – * ид.ч. и А. Д. С. – * ид.ч. Искът за делба по отношение на Министерството на отбраната е бил отхвърлен.
В жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с тълк.решение № 1/1995 год. по гр.дело № 3/1994 год. на ОСГК на ВС и с тълк.решение № 6/2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касация А. Ц. З. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел за установено, че с влязло в сила решение № 542 от 18.12.1998 год. на Областния управител на Софийска област е била уважена на основание чл.78, ал.1 З. във връзка с чл.2 ЗВСОНИ претенцията на наследниците на А. С. Г. за реално възстановяване на дворно място с площ * кв.м. и едноетажна жилищна сграда със застроена площ * кв.м., съставляващо имот, парцел * в кв.* по действащия план на [населено място] от 1984 год. Съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице Р. М. Г., съгласно което: а) надстроеният втори етаж от сградата не се явява самостоятелен обект на собственост към момента на изграждането му поради обстоятелството, че сградата заедно с надстроената част е била собственост на един собственик-държавата; б) надстроеният втори етаж от сградата не се явява самостоятелен обект на собственост към момента на изграждането му и поради обстоятелството, че по смисъла на З./отм./ и предходните не е бил дефиниран такъв обект на кадастъра – самостоятелен обект в сграда /такъв бил въведен с влизане в сила на З.; преди него са били описвани идеални части на собственост или съсобственост, а обособени апартаменти, отделни етажи, гаражи и др. с реален собственик по документ не са били изобразявани на кадастъра/ и в) надстроеният втори етаж от сградата не се явява самостоятелен обект на собственост към настоящия момент поради обстоятелството, че няма издавани документи, в които същият да е описан като реална част от сградата.
В. съд е приел, че Министерството на отбраната не разполага със самостоятелни документи за собственост, в които надстроеният втори етаж да е бил описан като реална част от сградата, а преди реституцията целият имот е бил държавна собственост, като на министерството е било предоставено само стопанисване и управление на имота, но не и право на собственост върху него. Съдът е приел, че спрямо надстроения етаж е приложима разпоредбата на чл.97 ЗС и същият следва да се присъедини към възстановената част на сградата, тъй като не би могъл да се отдели без съществено повреждане на възстановената част, поради което искът за делба спрямо Министерството на отбраната е намерен за неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващият извод на въззивния съд, че спрямо изградения от държавата втори етаж е приложима разпоредбата на чл.97 ЗС и че същият етаж следва да се присъедини към реституираната част от сградата, тъй като не би могъл да се отдели без съществено повреждане на възстановената част, противоречи на разясненията, дадени с т.1 на тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 год. по гр.дело № 3/1994 год. на ОСГК на ВС, съотв. т.1 на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. Същественият за спора материалноправен въпрос дали за процесния втори етаж са налице реституционните предпоставки по чл.2, ал.3 ЗВСОНИ, предполага установяването им чрез изясняване на конкретните факти и обстоятелства, касаещи извършеното от държавата надстрояване на конфискувания първи етаж. Съобразно дадените от ОСГК на ВС и ОСГК на ВКС указания, ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяване, а за останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респ. на някое от другите лица по чл.1, ал.1 или чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл.97 ЗС. Посочено е, че при преустройство чрез надстрояване, макар новото строителство да увеличава обема на завареното, ако не може да се обособи в самостоятелен обект, то представлява приращение към старата сграда и ще бъде реституирано заедно с нея.
В случая, преценката на въззивния съд за наличието на инкорпориране, т.е. присъединяване по смисъла на чл.97 ЗС предполага отговор на подлежащия на изясняване чрез съдебно-техническа експертиза въпрос дали надстроеният втори етаж е свързан функционално с първия етаж по такъв начин, че не би могъл да бъде отделен от него без съществено повреждане. Съобразно т.10 на тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, въззивният съд в правомощията си на инстанция по съществото на спора, би могъл да назначи допълнителна техническа експертиза, която да даде заключение за статута на процесния втори етаж, техническите възможности за осигуряване на достъп до него, кога и как е извършено надстрояването, вида и функционалното предназначение на помещенията. След изясняване на релевантните факти и обстоятелства се правят изводите относно приложението на чл.97 ЗС, съгласно разясненията, дадени с тълкувателните актове на ОСГК на ВС и ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 15.10.2012 год. по в.гр.дело № 612/2012 год. на Пернишкия окръжен съд по жалба вх.№ 7988 от 05.12.2012 год. на Министерството на отбраната.
ДАВА на Министерството на отбраната едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи банков документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК в размер на 30/тридесет/лева, като в противен случай, касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а при неизпълнение на указанието – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/