5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
[населено място], 13.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1155 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №332 от 30.06.2011г. по гр.д. №1230/2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 89 от 13.07.2010г. на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 42/2009г. за отхвърляне на предявения от [фирма] против Б. П. Т., В. П. Х., А. А. Г. и Б. А. Г. иск по чл. 124 ГПК за установяване собствеността върху три самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *, находяща се в [населено място], на [улица], и трите разположени на първо ниво в сградата с площи и при съседи, подробно посочени в решението и с идентификатори както следва: *, * и *.
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма]. Изложени са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК. На първо място сочи решаващия за изхода на спора въпрос: следва ли да бъде вписана искова молба, която е предявена преди 1.01.2001г. ако делото е висящо към момента на влизане в сила на изменението на чл. 112, б.”а” ЗС и приложим ли е за такава искова молба чл. 114, ал.4 ЗС. Счита, че по въпроса няма съдебна практика, а той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На второ място поставя въпроса дали приобретателите са обвързани от силата на присъдено нещо на решението, постановено по невписана искова молба като се позовава на определение № 46 от 13.10.2010г. по гр.д. № 893/2009г. на ІІ г.о. на ВКС. Третият изведен въпрос е за придобиване по давност чрез добросъвестно владение при присъединяване на владение на праводател и по него се поддържа наличие на противоречива практика на съдилищата с позоваване на няколко решения на ВКС. На последно място е изведен въпросът дали силата на присъдено нещо се разпростира спрямо приобретателя /чл. 212, ал.3 ГПК/отм./ и за частта от спорното право, за която исковата претенция е отхвърлена от съда с влязло в сила решение и чия е собствеността върху тази част. Тук отново е извършено позоваване на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Б. П. Т., В. П. Х., А. А. Г. и Б. А. Г. чрез пълномощника си адв. К. са представили писмен отговор, в който оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Подпомагащите страни И. Н. И., Н. Т. И., И. Т. Л., С. С. Л., Х. Й. П. и Т. В. П., чрез процесуалния си представител, вземат становище за основателност на жалбата и на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост, предявен от [фирма] в хипотезата на чл. 524 ГПК – при спрян въвод във владение за установяване правата на ищеца, който се явява трето лице в изпълнителното производство, претендиращо самостоятелни права върху имота. Ищецът основава правото си на собственост на договор за покупко-продажба, сключен през 2006г. с продавачите И. Т. Л., И. Н. И. и Х. Й. П. /трети лица – помагачи в процеса/, които от своя страна са закупили имота от [фирма] с нотариален акт № 138 от 01.02.2001г. Ответниците по иска се явяват взискатели в изпълнителното производство. С влязло в сила решение на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 669/1997г. е осъдена [фирма] да предаде на Б. П. Т., В. П. Х., А. А. Г. и Б. А. Г. /ответници по настоящия иск/ владението върху първия етаж на фабричната сграда, застроена на * кв.м., представляваща част от триетажна фабрична сграда на три етажа, находяща се в построена дворно място цялото от * кв.м. в кв. * по действащия план на [населено място], отредено за завод „А.”, а по плана от 1957г. представляващо дворно място от * кв.м., заснето като имот пл. № * от същия квартал. Собствеността е призната на основание реституция по ЗВСОНИ, тъй като имотът е бил одържавен по З.. Решението е влязло в сила на 22.07.2004г. когато е постановено решение на Върховния касационен съд, ІV г.о. по гр.д. № 578/2003г. Не се спори, че исковата молба по гр.д. № 669/1997г. на Хасковски окръжен съд по чл. 108 ЗС не е била вписана нито при предявяването й през 1993г., нито по-късно. По време на висящността на процеса, през 2001г., ответникът по този иск [фирма] е сключил договор за продажба на част от имота с И. Л., И. И. и Х. П., които от своя страна през 2006г. са продали имота на ищеца. Въпреки извършеното разпореждане производството по гр.д. № 669/1997г. е продължило своя ход между първоначалните страни.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че съгласно чл. 121, ал. 3 ГПК/отм./ решението съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателите. Поради това, тъй като са сключили договор за продажба с несобственик купувачите И. Л., И. И. и Х. П. не са придобили правото на собственост, съответно не са могли да го прехвърлят на ищеца. Съдът е намерил за ирелевантно, че исковата молба по ревандикационния иск не е била вписана. От една страна към момента на предявяването й исковите молби по чл. 108 ЗС не са подлежали на вписване; такова изискване е въведено с изменението на чл. 114 във вр. с чл. 112, б.”а” ЗС в сила от 1.01.2001г. От друга страна, според съда вписването би имало значение само за евентуалната противопоставимост спрямо ищците по ревандикационния иск на вещните права, които трети лица са придобили след завеждане на делото, а в случая тримата купувачи не са придобили вещни права, понеже са договаряли с несобственика [фирма].
Съдът е отрекъл и възможността за придобиване на имота по давност чрез добросъвестно владение с оглед на това, че в периода от сключване на сделката на 01.02.2001г. до влизане в сила на съдебното решение относно собствеността върху първия етаж давност не е текла съгласно чл. 84 ЗС във вр.с чл. 115,б.”ж” ЗЗД.
По отношение на частта от ПИ с идентификатор *, която не е попада в имота, описан в изпълнителния лист /не е била предмет на иска по чл. 108 ЗС срещу [фирма]/ съдът е намерил, че ищцовото дружество не се легитимира като собственик доколкото правата му са производни от тези на длъжника по изпълнителното дело, който не е собственик на целия първи етаж от сградата. С приета по делото експертиза е установено, че имоти №№* и * изцяло попадат в имота, за който е издаден изпълнителния лист на ответниците; от имот №* се включват само * кв.м.; останалата част до пълната площ *кв.м. представлява проход, служещ за връзка между триетажната сграда, в която са имотите и друга стопанска постройка като друг достъп до тази постройка няма. Тази част е купена от ищеца съгласно нотариалния акт от 2006г., но нейната площ не е претендирана по изпълнителното дело, тъй като не е включена в изпълнителния лист на ответниците, който е за първия етаж с площ * кв.м.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият визиран от касатора правен въпрос е дали следва да бъде вписана искова молба, която е предявена преди 1.01.2001г. ако делото е висящо към момента на влизане в сила на изменението на чл. 112, б.”а” ЗС и приложим ли е за такава искова молба чл. 114, ал.4 ЗС. Обжалваното решение не съдържа отговор на този въпрос. Съдът е приел за ирелевантно въобще вписването на исковата молба, така че този въпрос не е обусловил решаващите му изводи и поради това не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Вторият правен въпрос е за обвързаността на приобретателите от силата на присъдено нещо на решението, постановено по невписана искова молба. По този въпрос касаторът се позовава на противоречие с Определение № 46 от 13.10.2010г. по гр.д. № 893/2009г. на ІІ г.о. на ВКС. Това е определение постановено по реда на чл. 288 ГПК, а последните са извън обхвата на практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като в производството по чл. 288 ГПК не се разрешават правни спорове, а се селектират касационните жалби по законоустановени критерии. Независимо от горното, може да се допълни, че липсва соченото противоречие, тъй като разглежданите в определението и в настоящия случай хипотези са различни. В определението на състава на Второ гражданско отделение се приема, че правилото на чл.121, ал.3 ГПК/отм./, че постановеното решение съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя с изключение действието на вписването, когато се касае за недвижим имот /чл.114 ЗС/ се отнася до хипотезата на подлежащи на вписване искови молби за установяване нищожността на подлежащи на вписване правни сделки. А по настоящето дело и по влязлото в сила решение споровете са за собственост и не обхващат претенции за нищожност на правни сделки.
Третият, изведен от касатора правен въпрос е свързан с придобиването на недвижим имот по давност чрез добросъвестно владение при присъединяване на владението на праводател. По него се поддържа наличие на противоречива практика на съдилищата с позоваване на няколко решения на ВКС. Тези решения обаче разглеждат предпоставките за придобиване по давност чрез добросъвестно владение и за присъединяване на владение на праводател, но в тях липсва обсъждане на хипотези на спиране на давностния срок по време на процес относно правото на собственост. Поради това те са неотносими. Единствено Решение № 1124 от 19.07.2002г. по гр.д. № 1208/2001г. на ІVг.о. касае хипотезите на прекъсване на давността – чл. 116 ЗЗД, но не тези на спирането й. А решаващият съд е отхвърлил претенцията за собственост по давност не като е отрекъл възможността за присъединяване на владението, а като е счел, че давността е била спряла по време на процеса – от сделката през 2001г. до 2004г. Представената съдебна практика не съдържа разрешения по този въпрос. Поради това не би могло до се допусне касационно обжалване на това основание.
Последният изведен правен въпрос е дали силата на присъдено нещо се разпростира спрямо приобретателя /чл. 121, ал.3 ГПК/отм./ и за частта от спорното право, за която исковата претенция е отхвърлена от съда с влязло в сила решение и чия е собствеността върху тази част като е извършено позоваване на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. На първо място, не е вярно, че за тази част от спорното право искът за собственост на настоящите ответници е бил отхвърлен. Искът е уважен за целия първи етаж с площ * кв.м. Според експертизата в имот № *, който е предмет на настоящия иск, се включва част, служеща за проход, която е извън площта от * кв.м. по ревандикационния иск. Така че, въззивният съд не разрешавал посочения въпрос. Съдът е намерил иска за неоснователен и относно площта от имот № *, която е извън имота, посочен в изпълнителния лист, тъй като правото на ищеца произтича отново от това на длъжника по изпълнителното дело, а неговото право на собственост е отречено с влязло в сила решение. Тук следва да се допълни, че се касае не до самостоятелен имот, а до реална част от обособения имот с идентификатор * и нейния статут се определя от положението на целия имот.
В обобщение не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол на решението.
Искането на ответниците по жалбата за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като няма данни реално да са направени такива – в договора за правна помощ е отразено уговорено, но не и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №332 от 30.06.2011г. по гр.д. №1230/2010г. на Пловдивски апелативен съд по касационната жалба на [фирма] – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: