1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
[населено място], 24.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 751 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №126 от 03.05.2011г. на Габровски окръжен съд по гр.д. № 66/2011г. в частта му, с която е отменено решение № 496 от 08.11.2010г. по гр.д. № 953/2010г. на Габровски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от И. С. Д., С. И. Д. и Ц. И. Д. против П. И. С., И. К. С. и Р. И. С. иск по чл. 109 ЗС за премахване на части от сграда с идентификатор *, изградени в нарушение на визата за проектиране и архитектурния проект, а именно: дължина над *м., широчина над *м., височина над *м. и застроена площ над * кв.м., както и нарушаващи двуметровия сервитут до ПИ *; също така поставената ограда от дървени стоборки, която е с височина *м., намираща се от северната и източната стена на басейна. Обжалва се същото решение и в частта му, с която потвърждава решение № 3658 от 21.12.2010г. по посоченото дело на Габровски районен съд постановено по реда на чл. 250 ГПК и касаещо произнасяне по открито производство по оспорване истинността на писмено доказателство.
Жалбоподателите И. С. Д., С. И. Д. и Ц. И. Д. намират решението за неправилно. Считат, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали извършено строителство в съсобствен имот в отклонение на одобрените строителни книжа представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, ограничаващо правото на другия съсобственик. В първоначално представеното изложение е извършено позоваване на конкретни решения на състави на ВКС и на Т. № 31/1984г. В допълнение към изложението са представени решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, на които обжалваното решение противоречи. Формулирани са и пет въпроса, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК
Ответниците по жалбата П. И. С., И. К. С. и Р. И. С. в писмения си отговор поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Предявените от ищците Д. против ответниците С. искове са с правно основание чл. 109 ЗС. Страните са съсобственици на поземлен имот в [населено място] на [улица], а именно ПИ * с площ * кв.м., като ищците са собственици на две сгради в имота, а ответниците са построили своя триетажна сграда. По отношение на тази сграда ищците претендират, че строежът е извършен в нарушение на издадената виза, одобрения проект и действащите нормативи: надвишени са разрешените височина, ширина и дължина на сградата; намалено е отстоянието до съседния имот. Установено е, че строителството е извършено въз основа на строително разрешение от 1994г. и одобрен архитектурен проект, според който сградата следва да е с дължина * м, ширина *м., височина *м. – от нивото на входното стъпало до пресечната точка на ограждащата фасадна стена с покривната плоскост и със застроена площ * кв.м. Според заключението на техническата експертиза построената сграда е с дължина *м, ширина *м. и височина *м. и площ *кв.м.; както и сервитутът към съседния имот в западната страна е *м., а в източната част *м. Сградата е въведена в експлоатация във вида, в който е изградена, без забележки и допълнителни екзекутиви. При тези данни съдът е приел, че сградата действително е построена в отклонение от визата за проектиране и архитектурния проект. Същевременно, за да отхвърли иска, е намерил, че не е доказана втората предпоставка на иска по чл. 109 ЗС, а именно допуснатите нарушения да пречат на упражняването на правото на собственост на ищците. В тази насока съдът е изтъкнал, че застроената площ на сградата не надхвърля допустимото застрояване с оглед притежаваните от ответниците идеални части от имота, както и че не е доказано допуснатите малки отклонения в застроената част да засягат правото на ищците да ползват своята идеална част от мястото.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първото поддържано основание е противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса дали извършено строителство в съсобствен имот в отклонение на одобрените строителни книжа представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, ограничаващо правото на другия съсобственик. В първоначално представеното изложение е извършено позоваване на конкретни решения на състави на ВКС и на Т. № 31/1984г. В допълнение към изложението са представени решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, на които обжалваното решение противоречи. С оглед на това на първо място следва да се даде отговор дали е налице хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК като се извърши преценка на представените решения по чл. 290 ГПК.
В Решение № 430 от 27.10.2010г. по гр.д. № 312/2010г. на ІІ г.о. се приема, че когато е налице незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът /собственик на съседния имот/ не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му, но е длъжен да изложи твърдения в тази насока в исковата молба, за да се извърши преценка дали соченото накърнение е пряко свързано с нарушението на ответника. Видно, че в разглежданата в това решение хипотеза ищец по иска е собственикът на съседния имот, който именно е засегнат от извършеното строителство на регулационната линия. В настоящия случай страните са съсобственици на терена и това различие във фактическата обстановка прави неприложимо горното разрешение.
Решение № 384 от 19.11.2010г. по гр.д. № 575/2010г. на ІІ г.о. не разрешава посочения правен въпрос. В него се приема, че засегнатият носител на правото на собственост не е лишен от негаторна защита въпреки наличието на съответни административни актове за разрешаване и одобряване на строежа. В обжалваното решение съдът също не е отрекъл правото на ищеца да защитава собствеността си, но е приел, че липсва засягане на правата му.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК предполага противоречиво разрешаване на правния въпрос в практиката на съдилищата, включваща влезли в сила решения, вкл. решения на ВКС по конкретни казуси. Голямата част от приложените от касаторите решения дават принципното разрешение, че е налице неоснователно действие на ответника както когато е изградил незаконен строеж – в отклонение на строителното разрешение и архитектурния проект, така и когато строежът е съобразен с издадените строителни книжа, но те противоречат на строителните правила и норми – Решение № 7 от 24.02.2000г. по гр.д. № 1440/1999г. на ВКС, ІVг.о.; Тълкувателно решение № 31/84г., Решение № 1245 от 04.07.1994г. по гр.д. № 2149/92г. на ІV г.о. Във всички тях се приема, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде успешно проведен и срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща сграда или строителство на нова. Този извод е възприет и от въззивния съд, който е посочил, че е налице известно отклонение в параметрите /ширина, дължина и височина/ на сградата спрямо одобрените строителни книжа и това отклонение представлява т.нар. неоснователно действие на ответниците, но същевременно е отрекъл това действие да има за последица засягане правата на ищците, което е елемент от фактическия състав на чл. 109 ЗС. Решение № 936 от 17.07.2007г. по гр.д. № 506/2005г. на Vг.о. пък визира строеж в съсобствен имот, който е в нарушение на строителните правила и норми за устройство на територията. В настоящия случай не се твърди и не се установява отклоненията в площта и височината спрямо проекта да засягат императивни изисквания на строителните правила и норми за устройство на територията. Поради изложеното не е налице и основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Формулирани са от касаторите пет въпроса, които според тях са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и запълват основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.Това са въпросите: 1. може ли един строеж да бъде законен щом е извършен в съсобствен имот без писменото съгласие на другите съсобственици? 2. може ли строеж да бъде законен щом част от съсобствениците са застроили в повече от това, което им е разрешено по одобрения архитектурен проект, без съгласието на другите съсобственици? 3. смята ли се за доказан отказът на дадено лице да получи одобрен проект без в разписката да са отбелязани имената на връчителя и адреса му, както и без имената и адреса на свидетеля? 4. законен ли е строеж, извършен след изтичане на срока на издаденото строително разрешение? 5. може ли съдебното решение да се основава на фотокопия от документи, които страната е представила без заверка и без оригинал? В голямата си част тези въпроси не са разрешени от съда и нямат съществено значение за изхода на спора. Предмет на спора е не дали е законен строежа, в каквато насока са въпросите, а дали са налице неоснователни действия на ответниците, които пречат на упражняване правата на ищците. Освен това, относно законността на строителното разрешение, е налице с влязло в сила решение на административен съд, от което са обвързани страните по настоящия спор. Същевременно, касаторите не са развили съображения защо считат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т.е. не са обосновали никоя проявните форми на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както те са разяснени в Тълкувателно Решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на О., т.4.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците по жалбата следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №126 от 03.05.2011г. на Габровски окръжен съд по гр.д. № 66/2011г. по касационната жалба на И. С. Д., С. И. Д. и Ц. И. Д., тримата от [населено място].
ОСЪЖДА И. С. Д., С. И. Д. и Ц. И. Д., тримата от [населено място], [улица] да заплатят на П. И. С., И. К. С. и Р. И. С. тримата от [населено място], [улица] сумата 300/триста/ лв. разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: